Re: [FLOOD] Какво ви подразни/натъжи днес? vol.6
Публикувано на: 18 Апр 2009, 22:20
Все по-неохотно се прибирам в многоуважаемия роден град. Честно. Днес например имахме среща на класа, за която имах страхотни надежди и големи количества ентусиазъм, който обаче секна с първото ‘здравейтИ’ на онзи така противен местен диалект (и аз ли говоря така? Господиии... 
), после се натрови от кълбетата дим и бирени изпарения, и накрая бе тотално опустошен от приятелските разговори за сервитьорката не-знам-си-в-коя-дискотека, кътните зъби на Данчо и абсолютно пропадналите планове на празни 21-годишни девойки, които си нямат друга работа освен да се съберат у Ралка да пият ром. Защо трябва да ми се случва? Защо толкова години наред не можах да бъда заобиколена от нещо различно от отегчени глезли с най-празното бъдеще на света (само едната била работила едно лято -- имайте предвид, че не съм ги виждала от повече от 3 години!), най-безумните и жадни за малоумни клюки маниери (една изключително настървено държеше да ме попита:
- Имаш ли си приятел? (ке-ке-ке, колко любопитно и важно наистина)
- Какво значение има? – се чудя аз (в наистина искрено недоумение!)
- Мииииииииииииииииииииииии... Аз питам каквото ме интересува. (?!? О, древногръцки философи, вашата реторика тук просто бледнее)
Не знам как се сдържах да не й кресна: “истинският въпрос е: какво ти влиза в работата на теб, МА”, но нищо, другия път. Все пак е наистина тъжно да гледаш групичка такива същества, които явно не се интересуват от нищо друго, освен да обсъждат ‘приятели’.)
Както и да е, на мен мисълта ми в скобата ли беше, или извън нея? А, да. Та или от такива, или в най-добрия случай, от кифли? Сега като се замислям, по-добре да бяха кифли... поне от кифлите можеш да научиш нещо.
Не знам защо изобщо споделям всичко това, може би е в изблик на носталгия, че два пъти съм имала такива... неадекватни, загубени класове; толкова искрено ЗАВИЖДАМ на онези, които са създали някакви трайни връзки, приятелства, комуникират си с най-голямо удоволствие и днес и бла-бла; но те явно са се запознали с наистина качествени хора, докато аз нямах този шанс. Ех. Как пък от тъпия си град не запазих нито едно приятелство! С нито един съученик/съученичка. Муах! Всички от обкръжнието ми бяха толкова потресаващи, отблъскващи, гротескни или в най-добрия случай – далечни... Хем ми е супер криво, хем се радвам, че така мога да оценя чудесните си (нови) приятелства в София -- сигурно е ограничаващо да общуваш с едни и същи тъпи крави през целия си живот, мдам; та все пак се радвам, че имах възможността да започна ‘наново’ преди 3 години. И че сега си имам страхотна група в Уни -- млади хора, надъхани и амбициозни, сериозни и интелигентни -- и изобщо гледам да се обкръжавам предимно с такива, с които наистина си заслужава да общуваш -- абе нищо общо с тези... кхм... същества.
), после се натрови от кълбетата дим и бирени изпарения, и накрая бе тотално опустошен от приятелските разговори за сервитьорката не-знам-си-в-коя-дискотека, кътните зъби на Данчо и абсолютно пропадналите планове на празни 21-годишни девойки, които си нямат друга работа освен да се съберат у Ралка да пият ром. Защо трябва да ми се случва? Защо толкова години наред не можах да бъда заобиколена от нещо различно от отегчени глезли с най-празното бъдеще на света (само едната била работила едно лято -- имайте предвид, че не съм ги виждала от повече от 3 години!), най-безумните и жадни за малоумни клюки маниери (една изключително настървено държеше да ме попита:- Имаш ли си приятел? (ке-ке-ке, колко любопитно и важно наистина)
- Какво значение има? – се чудя аз (в наистина искрено недоумение!)
- Мииииииииииииииииииииииии... Аз питам каквото ме интересува. (?!? О, древногръцки философи, вашата реторика тук просто бледнее)
Не знам как се сдържах да не й кресна: “истинският въпрос е: какво ти влиза в работата на теб, МА”, но нищо, другия път. Все пак е наистина тъжно да гледаш групичка такива същества, които явно не се интересуват от нищо друго, освен да обсъждат ‘приятели’.)
Както и да е, на мен мисълта ми в скобата ли беше, или извън нея? А, да. Та или от такива, или в най-добрия случай, от кифли? Сега като се замислям, по-добре да бяха кифли... поне от кифлите можеш да научиш нещо.
Не знам защо изобщо споделям всичко това, може би е в изблик на носталгия, че два пъти съм имала такива... неадекватни, загубени класове; толкова искрено ЗАВИЖДАМ на онези, които са създали някакви трайни връзки, приятелства, комуникират си с най-голямо удоволствие и днес и бла-бла; но те явно са се запознали с наистина качествени хора, докато аз нямах този шанс. Ех. Как пък от тъпия си град не запазих нито едно приятелство! С нито един съученик/съученичка. Муах! Всички от обкръжнието ми бяха толкова потресаващи, отблъскващи, гротескни или в най-добрия случай – далечни... Хем ми е супер криво, хем се радвам, че така мога да оценя чудесните си (нови) приятелства в София -- сигурно е ограничаващо да общуваш с едни и същи тъпи крави през целия си живот, мдам; та все пак се радвам, че имах възможността да започна ‘наново’ преди 3 години. И че сега си имам страхотна група в Уни -- млади хора, надъхани и амбициозни, сериозни и интелигентни -- и изобщо гледам да се обкръжавам предимно с такива, с които наистина си заслужава да общуваш -- абе нищо общо с тези... кхм... същества.
