forum.uni-sofia.bg

С какво Тя е повече от... например Принца?

Bety_ написа:Настояваше за въпроси, получаваш ги.

„Настояването“ граничи с принудата... Дали наистина настоявах?

Bety_ написа:1. Изгрев или залез?

Изгревите ги обичам в компания, а залезите ги посрещам сам. И двете. Само отдавна не съм посрещал изгрева, както обичам...

Bety_ написа:2. Коя чужда култура ти е интересна най-много и би искал да я опознаеш; и защо? А би ли избрал да живееш другаде, освен в България и къде?

Индийската... Защото е увлякла съществени за мен Хора и искам да видя, за какво е всичкият шум... А другаде бих живял, само ако успея да си взема и микрообществото с мен...

Bety_ написа:3. Ако имаш възможност да дадеш милостиня на обикновен просяк или на уличен музикант, кого ще избереш и с какви подбуди?

Музиканта - той поне прави нещо, за да ги заслужи... Влага от душата си в това, което прави... Често, уличните музиканти не се надяват на милостиня...

Bety_ написа:4. На каква организация би дарил пари за благотворителност и изобщо как се отнасяш към подобни акции?

На такава, в която се чувствам уверен и обслужва кауза, която намирам за достойна... Отнасям се положително и често ми е неприятно, че не разполагам със средствата, които ми се иска да даря.

Bety_ написа:5. Мислиш ли, че някога ще можеш да принадлежиш на някоя друга, освен на Нея?

Необходимо е едно уточнение: аз принадлежа единствено на себе си... Избирам да се определям като нечий... И ми е много трудно да си представя някоя да „прескочи летвата“, защото Тя я е вдигнала много нависоко...и продължава да я вдига... Не знам, дали някоя може да ме убеди да повярвам дотолкова в нея, че да избера да се определям като неин... Ще поживеем и ще видим... Вярвам, че за всичко има причина и че няма невъзможни неща...

Longbow написа: И съм поласкан, че отбелязваш нейното второ споменаване - не бях очаквал да следиш

Не следя. Просто имам добра памет
Благодаря за отделеното внимание

Това са последните въпроси и коментари в темата. Остявам я отворена за отговори до утре сутрин.

MERCES_LETIFER написа:С какво Тя е повече от... например Принца?

Не знам, дали обективно е повече... Но с Нея съм култивирал и продължавам да култивирам мечтите си вече почти 5 години... С мисълта за Нея започвам и завършвам всеки един ден... Само Тя успява да ме стимулира да надмогна напълно себе си... В Нейните очи мога да видя безкрая...и да го приема... С Нея мога да махна всички маски... Когато Тя вижда сълзите ми, усещам как самата й душа се тресе в агония... Само Тя схвана всички игриви закачки в тази тема... Само Тя може да започва и довършва всяко мое изречение... Само с Нея можем да не говорим с дни и това по никакъв начин да не повлияе на съвместното ни и продължително съжителство (едно време)...Само Тя може да ми каже да спра да пуша и аз да не запаля никога повече цигара... Само Тя се мръщи на подрънкването ми на китара... Само Нея мога да целувам след изхрупването на по една глава лук... Само с Нея мога да правя най-хубавият сос за спагети ever... Само Нейните целувки могат да ме излекуват от всичко, но и могат да ме убият...Само Тя знае за „стреличката в небето“ - Нейната „стреличка“... Само Тя има първата част на първото ми стихотворение на английски... Тя не обича да се гушкаме сутрин и да се излежаваме... И само с нея мога да пия Кока-Кола от бутилка след Нова година...
А дали тази малка част споделени с Вас неща Я правят повече от Принца, аз не знам...

^PrincessA^ написа:

Longbow написа: И съм поласкан, че отбелязваш нейното второ споменаване - не бях очаквал да следиш

Не следя. Просто имам добра памет

Сега, освен поласкан, съм и възхитен

^PrincessA^ написа:Благодаря за отделеното внимание

Със сигурност, не заслужаваш по-малко и, със сигурност, заслужаваш повече... Ще се постарая да ти отдам възможно най-много през тази седмица!

Сега - към последното предизвикателство:

Jamesmagno написа:Опиши психологията си с кратък фантастичен разказ

======================================================
Не съм герой и нямам самочувствие... Но ми случиха мръсна магия, след като Човек изчезна... А на кръстопътят, след като Джени изгуби войната, а Кристи не беше наред, и докато децата си играеха с пистолети, аз чаках него ден цели хиляда... И демони ме ритаха, докато бях паднал и си мислех за думите на мъдреците, когато ми разказваха за смисъла на живота и как сме едно, думите им да понасям всичко като мъж, независимо, че виждам, накъде се търкаля черната топка... Отново на патрул, надрусан и изгарящ от stim-pack-овете, стараещ се да направя нещата правилно, но успяващ единствено да правя нищо от нещо, завинаги, че и ден отгоре, усещах лошият навик да се опитвам да се измъкна от геноцида - просто за да използвам нитрото и да повярвам в нещо... Знаех, че ще мине много време, преди да разбера какво се е случило с теб, но просто нямах спирачки, движейки се към краят на линията - толкова самотен и не човекът, когото беше редно да разбиват... И беше готино да мразя, защото аз избирах да оставям всичко назад, защото някъде - надолу по линията - знаех, че ще бъда изумен от това, как се променя светът... Но не го повдигнах от земята и се зачудих: някога правил ли си го, втренчвал ли си се в слънцето? А веремето напредваше - идеше време за разплата, а Тя си имаше проблеми, докато децата не бяха наред... Но какво можех да направя - аз съм само продукт на средата си... Докато един хубав ден, опиянен от отрицанието си, на милиони мили далеч, се борех с (или се приучавах към?) хаоса в който живеех, разбрах че лешоядите, които ме следваха през цялото време бяха просто специалната доставка... И, по дяволите, пак се промених - с танцова стъпка, избрах да съм оригинален и да си призная, че те жавувам отчаяно - това беше моят заговор, в който участвах сам... А докато примката се стягаше около врата ми в Нищоград, си припомнях за дългият път към къщи, припомнях си за най-гадният махмурлук, припомнях си за всички детайли, които не исках да знам, припомнях си за всички онези пъти, когато бях гръмоотвод, жадувах никога да не бъда намерен и да започна отново състезанието със себе си... И, в карайна сметка, нищо не можем да повторим... Остана ми осакатеният алтруизъм - полу-труизъм, не стигнах далеч, както ме уверяваше, не успях да те поправя, колкото и да врярвах в теб, че си много като мен... Това са възходът и падението - всичко е толкова объркано, но накрая знаех, че ще се озова никъде... Ето го чукоглавецът - да Ви чуя аплодисментите за каменистото дъно, където тялото му може просто пада, но душата му започва да копае надолу... Но не се отчайвайте - шоуто ще продължи!
======================================================
Не се получи много добре... Някак... Твърде тъмно е... Поклон пред всеки, имал нервите, упоритостта и желанието да го изчете! Ако има следващ път, обещавам да се постарая повече и да напиша нещо по-светличко

Хъх?! Отговорих на всички въпроси и вече е време да се оттегля... Ама и завършек...

С бири се сдобиват Smoking Mirror и Jamesmango, а покани за вечеря придобиват Мила и ^PrincessA^...и dimage, но отказ от нея бих разбрал...

Благодаря!!! На Всички, които се поинтересувахте, независимо дали само четохте, или участвахте активно в развитието на темата! За мен беше удоволствие да се опитвам да Ви забавлявам тази седмица!
„...До утре вечер - в другият спектакъл!...“

Поздрави и успех!

Ангел