Re: Вяра и религия.
Публикувано на: 28 Окт 2008, 05:34
И как точно става така?
Принципно си прав, ако съм те разбрал правилно, но смятам, че съм достатъчно способен сам да си контролирам поведението/мислите, дори и без идеята, че лошите отиват в Ада.Boromir написа:Един от отговорите е, че корективите ти са по-малко.
Защото вярващия обикновено държи да втълпи на околните - а и на себе си - че има практическа нужда и полза от суеверието, фетишизма, ксенофобията и прочее психологически недостатъци, съдържащи се в абстракцията "вяра". Особено противна е претенцията, че религиозните имат монопол над морала. Видиш ли, добротата и морала могат да съществуват само като гарнитура към верския фанатизъм и нерационалния страх от наказание в задгробния живот. Защо ли си мисля обаче, че за да имаш нужда от свръхестествено оправдание за морала си просто трябва да не си достатъчно съзрял като личност. Ако не виждаш смисъла от морала в самия себе си и в другите хора за какъв морал говорим изобщо? Пък и както и да го мисля, най-големите злини в историята на човечеството са причинени от нечия вяра - било то в вяра в някакъв бог, в расовото превъзходство или изобщо в универсалното приложение на нечии фантазии. Самата идея за масова вяра в някаква абстракция носи със себе си неморалност, защото води до стремеж за налагането й над другите, идеологизиране и обогатяване на земните й представители и възпитаване на непоносимост към "друговерците".Tommy написа:Никога не съм разбирал защо вярващият човек трябва да доказва вярата си, като я обосновава с познание- вярата е вяра, за да не е познание.
Don Horhe написа:Принципно си прав, ако съм те разбрал правилно, но смятам, че съм достатъчно способен сам да си контролирам поведението/мислите, дори и без идеята, че лошите отиват в Ада.
Въпросът беше риторичен, обаче има различни степени на вяра, тоест като при почти всичко друго и не трябва да бъде категоризирана за вредна. Колкото до моралните ценности, те са индивидуални, обаче вярата може да ги подкрепи. Идеята за масовата вяра не е задължително аграсивна, може да се затвори в определен кръг и агресивното средновековно папство не е прилагане на вярата.tamerlan написа:Защото вярващия обикновено държи да втълпи на околните - а и на себе си - че има практическа нужда и полза от суеверието, фетишизма, ксенофобията и прочее психологически недостатъци, съдържащи се в абстракцията "вяра". Особено противна е претенцията, че религиозните имат монопол над морала. Видиш ли, добротата и морала могат да съществуват само като гарнитура към верския фанатизъм и нерационалния страх от наказание в задгробния живот. Защо ли си мисля обаче, че за да имаш нужда от свръхестествено оправдание за морала си просто трябва да не си достатъчно съзрял като личност. Ако не виждаш смисъла от морала в самия себе си и в другите хора за какъв морал говорим изобщо? Пък и както и да го мисля, най-големите злини в историята на човечеството са причинени от нечия вяра - било то в вяра в някакъв бог, в расовото превъзходство или изобщо в универсалното приложение на нечии фантазии. Самата идея за масова вяра в някаква абстракция носи със себе си неморалност, защото води до стремеж за налагането й над другите, идеологизиране и обогатяване на земните й представители и възпитаване на непоносимост към "друговерците".Tommy написа:Никога не съм разбирал защо вярващият човек трябва да доказва вярата си, като я обосновава с познание- вярата е вяра, за да не е познание.
„Знанието прави наука, невежеството - религия”
Съгласен - трудно е да се обясни всичко с 2 изречения и второ, наличието на коректив Е от полза. Конкретно в моя случай не е точно Ада, а по-скоро "както се отнасяш към света и хората, така и те ще се отнасят към теб". Карма, с една дума, но не искам да я използвам, понеже е прекалено клиширана и езотеризирана.Boromir написа:Don Horhe написа:Принципно си прав, ако съм те разбрал правилно, но смятам, че съм достатъчно способен сам да си контролирам поведението/мислите, дори и без идеята, че лошите отиват в Ада.
Съвсем правилно си ме разбрал и аз принципно подкрепям твоята гледна точка, но наличието на подобен "външен" или дори "въображаем" коректив може да е много от полза. Пък и мен примерно не ме е страх от Ада конкретно, ситуацията е по-сложна.
А толкова дълго време е представян именно като реално място във времето и пространството, за да държи хорицата мирни и послушни и да не си задават неудобни за институцията въпроси. Иначе съгласен, че Ад и Рай са неща вътре в човека, просто е въпрос на избор как ще се живее.Толкова често намесвате Ада, като че е някакво плашило, някакво определено място във времето и в пространството
противно е,да,за хората,които го виждат това нещо,но вярващия си мисли,че е висш пример за морал....tamerlan написа: Защото вярващия обикновено държи да втълпи на околните - а и на себе си - че има практическа нужда и полза от суеверието, фетишизма, ксенофобията и прочее психологически недостатъци, съдържащи се в абстракцията "вяра". Особено противна е претенцията, че религиозните имат монопол над морала.
не знам,аз не си градя морала според религията.....tamerlan написа:И как точно отдаването изцяло на една измислената от други хора система от догми, табута, предразсъдъци и суеверия ще помогне на собствения ти морал или на обществото като цяло? .
Един вид ти вярваш в Хейронеус. А как точно се бориш в името на тоя Бог и с каква цел? Всмисъл - кръстоносни походи ли организираш?FightForFreedom написа:Според мен вярата в един краен и изчерпаем Бог е много по-полезна, защото само такава вяра може да ме накара да се боря в името на този Бог и да се стремя да допринеса с нещо към Него, защото иначе ако вярвам в една непреходна съвършеност, не бих видял никакъв смисъл да извършвам усилия в нейно име- все пак тя си е съвършена и с усилията ми и без тях.
Аз съм почти християнин с малката подробност, че Бог в който аз вярвам е точното отрицание на християнския. Аз вярвам в един краен, изчерпаем, смъртен, несправедлив Бог, който обаче си е моят Бог и аз съм призван да се боря в името на една субективна идеология за честта и морала. За мен Бог не е създал света, за мен Светът е създал Бог. Няма смисъл да обръщам сега половината християнска идеология наопаки, схванахте идеята.
Половината която вземам едно към едно от християнството е култът към смиреността и чувството за недостойност, идеите залегнали в изкуството на западна европа от 7 до 17век вкл. И разбира се свещеността на числото 7, защото съм роден на 7ми в неделя.