forum.uni-sofia.bg

Личи си, че жените не се вслушват в мъдростта и не черпят информация от старите анали. В народните поговорки неслучайно хората са казала "Супа, която ядеш всеки ден, омръзва.", както и че "Не може само на пържоли да караш, трябва и боб." А "ако ще нарушаваш постите, по-добре го прави със свинско, а не с извара".
Тъжно е, че младото поколение не вниква в смисъла на тия поговорки.

Вижте, човек винаги има високо мнение за себе си, без значение дали го заявява. И най-изпадналият прошляк, и серийните убийци... за себе си те са прави. Или поне имат оправдание. И винаги ситуацията е била такава, и обстоятелствата са били различни, и винаги тук присъстващите са изключение. Аз и не очаквам някой да се изправи тук във форума и да каже: "Ами да, исках го, борих се за него с всички средства, без да ми дреме колко хора ще бъдат наранени, без да ми пука дали играта е била честна и дали не съм съсипала нечий живот, получих го, доволна съм.", защото, както казах, присъстващите винаги са изключение и всяка от вас, която е попадала в подобна ситуация, има някакви "специални обстоятелства", които я оправдават пред собствената й съвест, а вероятно - според самата нея - и пред света. В същността си обаче деянието остава същото.
Но, в крайна сметка, всеки си има пред кого да отговаря и си носи собствения кръст.

И аз ще се намеся, защото не схващам нещо!?!?!
Защо въпросният човек Х е едновременно с човек У и човек З?!
Смисъл....защо приемате ролята за бъдете план Б в любовта, с условието, че някога ще дойде търсенето ''щастие'' и ще бъдете заедно forever and ever ?!
Защо Х не се раздели с У, а продължава да бъде с нея/него, говорейки на З колко го/я обича ?!
Тези двойни стандарти са ми доста странни.Какво щастие ще намериш в лъжата и дали това е щастие или просто fake афера ?! Тези теми имат прекалено много разграфения, но като цяло Търговеца и assaut го казаха - принципите говорят тогава, когато всички други мълчат.

california написа: Защо Х не се раздели с У, а продължава да бъде с нея/него, говорейки на З колко го/я обича ?!

Абе.... всякви ги има.
Затова не се бутам, където не ми е работа, за да няма после 'аа що стана така'

assault написа: Един човек се държи с теб както ти му позволиш да се държи. Именно поради тая причина всяка връзка е различна. Някои търпят много, други път въобще не търпят и така. И няма гаранция, че ако на теб ти е изневерил, то и на следващия човек ще го направи. (...)

Ако въпросният човек се държи с теб, както му позволиш да се държи, т'ва е егаси измекярина. То само това ти трябва, да си имаш партньор, склонен към изневери, и нон-стоп да трябва да го вардиш като зло куче. Ай сиктир!

М, само едно нещо ще ви кажа. Принципите са много хубаво нещо и може човек наистина, ама наистина да вярва в тях и да е сигурен в себе си, обаче никога не знаете в каква ситуация ще ви постави живота. Условностите са всичко. Особено когато са намесени чувства.

Mushmul написа:М, само едно нещо ще ви кажа. Принципите са много хубаво нещо и може човек наистина, ама наистина да вярва в тях и да е сигурен в себе си, обаче никога не знаете в каква ситуация ще ви постави живота. Условностите са всичко. Особено когато са намесени чувства.

Именно

Оф, толкова възражения ми се въртят из главата, че не мога да ги формулирам.
Кръшкането си е несериозна работа и в това няма нищо лошо. Ако не искате "връзката на живота си", няма какво толкова да ви спре. Все пак това си е неговата връзка и негова драма.
За себе си май вече в други теми съм казвала как бих постъпила. Не подхождам с големи очаквания и сериозни планове когато встъпвам в нова връзка дори и със свободни мъже, камо ли със заети. Затова и не би ми пречило да разбера, че си лягам с обвързан човек. Аз като си търся забавление и някой е склонен да ми го осигури, нямам против. Ако не кръшка с мен, ще е с друга. Същевременно ако партньорът ми хойка, ще се замисля какво му липсва. И ако обръща достатъчно внимание на мен, нека е щастлив с разни забежки. Ако в крайна сметка има нужда от друго/а, сам ще предпочете да смени приятелката. Платоническата изневяра е много по-тежка и изхабява връзките. В такива случаи винаги има онзи глас, който ти нашепва "Ами ако се беше пробвал?...".
Като цяло не мисля, че изневярата прави хората безпринципни. Още повече тези, които си хойкат системно. По-скоро бих допуснала, че те имат по-други (неморални ако щете) принципи. Безпринципност би било да изневериш на себе си и на собственото си убеждение, че "(не) правиш така или онака". Точно както изтъкна Муш. А тези забежки от собственото разбиране за правия път само показват на човек кое е най-важно за него.
В крайна сметка ако не ти пука особено за мъжа на приятелка, а за самата приятелка, то ще си намериш друг, с когото да правиш креватна гимнастика. Ако тя осъзнае, че и двамата (евентуално) не влагате "аз ще ти го взема" намерения, може да реши, че сте и по-ценни. Моногамията е надценявана.

inc написа:Не подхождам с големи очаквания и сериозни планове когато встъпвам в нова връзка дори и със свободни мъже, камо ли със заети. Затова и не би ми пречило да разбера, че си лягам с обвързан човек. Аз като си търся забавление и някой е склонен да ми го осигури, нямам против. Ако не кръшка с мен, ще е с друга. Същевременно ако партньорът ми хойка, ще се замисля какво му липсва. И ако обръща достатъчно внимание на мен, нека е щастлив с разни забежки. Ако в крайна сметка има нужда от друго/а, сам ще предпочете да смени приятелката. Платоническата изневяра е много по-тежка и изхабява връзките. В такива случаи винаги има онзи глас, който ти нашепва "Ами ако се беше пробвал?...".

Еми може би, защото НЕ подхождаш с големи очаквания и сериозни планове, след това не ти пука, ако той ти изневерява.
Но ако имаш сериозни намерения към един човек, би било странно(поне за мен) да не ти пука, че спи с други.
A, иначе моногамията не е надценявана, тя е много ПОДЦЕНЯВАНА.....за съжаление : )

Това, че не тръгвам с мисли как ще живеем щастливо заедно до края на дните си, не значи, че с времето и опознаването не мога да изградя пълноценна връзка, основана на доверие. Но дори и приятелят ми (с когото сме заедно от година и половина) сега да ми покаже, че има плътски апетити към други жени, на мен пак не би ми пречило толкова, колкото ако започне да ме избягва без видима причина и дори без явна връзка с други жени.

Излиза, че би останала с един мъж.Би търпяла изневерите му - в името на неговото внимание към теб !?

Ако мъжът си струва - да. Това не значи, че бих му останала длъжна. И нямам предвид и аз да кръшкам за спорта и да му го върна - всеки има своя малък или по-голям порок, който другият търпи. И като казвам внимание имам предвид да мога да разчитам на него; както и той на мен.

Темата наистина е правилно озаглавена - ВЪПРОС НА ПРИНЦИПИ ! : )

Извинете, че се намесвам в дискусията ви , но винаги съм се чудела в рамките на една връзка, която е с опцията да бъде 4everandever дали наистина си представяте, че може да мине без нито една забежка? В смисъл, че... може и никъде да не топне чушката , но постоянно мислите му да са другаде е по-кофти вариант, отколкото няколко спорадични топвания и без психическото напрежение, че задължително и на 100% ТРЯБВА да си с един човек цял живот, не е ли така? Според мене тука важи поговорката "за да ти бъде един мъж в кърпа вързан, дръж го развързан". Мисля, че голяма част от нашите родители и прародители са се съобразявали с това правило в името на дългия семеен живот.

Значи.....или аз съм дърво или не знам....
Аз не искам връзка, в която приятелката ми изневерява, изневеряват с нея, като я използват за съд, в който да се топи чушка и там подобни епитети.А, не мисля, че баба ми, майка ми или баща ми и дядо ми са изневерявали в името на една ''успешна връзка''.Ако наистина това е представата на хората за стабилност, предпочитам да бъда сам.