forum.uni-sofia.bg

blackout написа:Прасенца

Две прасенца си грухтяха
Весели, щастливи бяха
Две прасенца се засмяха
И живота те възпяха
Две прасенца си мечтаха
И от радост засияха
Но от радост затлъстяха
Кочинката вече не красяха...
Две прасенца доверчиви
на пържолчици станаха.

добре е ей,ще ви издам да знаете,някое сборниче ала-бала

Ето още едно за стихосбирката

Начин на живот

„Яж гевреци, Яж бюреци
Хвърляй честичко гюбеци!”
Тъй ми каза чичо Пеци.
Той редовно врътка си кючеци
И плющи гевреци чичо Пеци
Ах, гевреци като чушкопеци!

Човек, дивите.
Ей сега слушах един на улицата да обяснява колко било готино да ядеш боб с наденица и да слушаш Славка Калчева, може туй да е бил чичко Пеци.

blackout,keep the tempo

Norwegian Wood написа:Човек, дивите.
Ей сега слушах един на улицата да обяснява колко било готино да ядеш боб с наденица и да слушаш Славка Калчева, може туй да е бил чичко Пеци.

Половин България с радост ще се идентифицира с чичо ти Пеци

Гнусите по пеперудените стени на жадната за отбрана лирика наша душевност!

и аз няма да я чета тая тема повече!

О, Фак!
О, Факалда!
Сипи ракия
и пусни чалга!

O|OeHukc написа:О, Фак!
О, Факалда!
Сипи ракия
и пусни чалга!

И като сме на такава вълна:

Любимото ми дъждовно време. Опасно
е да останеш сам под дъжда в полумрака.
Всеки, който тук е бил, може би ясно,
знае, как този дъжд си струва да се чака.

Или както всяко ново утро идва
неочаквано красиво и мимолетно, буден,
разбирам, какво всеки тук намира,
и защо този миг е толкова чуден.

Също и дългите нощни мигове бавни,
в които в мрака само ни допълват;
игрите на светлината в мен запалват,
тръпчинките и деликатност покълват.

Залезите и те наслада носят,
за очите, за сърцето или за душата.
Един допир в небето, точки много,
докосват вътре в мене светлината.

За хората, може би ще бъде странно,
те не виждат света по моя начин.
И докато за мен миговете постоянни,
за тях ценността нищо тук не значи.

Изневяра

Кукличко красива, кукличко игрива,
Надуваема и дива.
Вечно отзивчива беше ти и работлива,
но някак сладко срамежлива.

Защо наказа ме съдбата сивосива?
И ме лиши от твоята любов без съпротива...
С дюшека надуваем ти си вече по-щастлива
Зариби те, явно, помпата му издържлива.

Но, Ще видиш ти от изневяра негатива!
О, кукло бледа и свенлива.
Когато нощем, той те в ъгъла изшива,
Ще пристъпя тихо, с крачка жива
И ще ви боцна аз с молива.





И нещо за картоиграчите:

Не е роза, не е мак.
Що е то?
Фатмак.

Адаш, ай пусни нещо нормално и не се засягай от разни критични коментари, които не виждам какво те бъркат.

Ми аз и нормално пуснах.. Ся написах още едно, ама е много тъпо и отива в кошчето.
Ето онова, дето седи в осемнайсе плюс, то е паранормално:

Фекално

Понякога ще идвам в тоалетната
като нечакан и неискан гостенин.
Отвънка аз не бива да пометвам -
кенефа не залоствай.

Ще вляза тихо, бързо ще приседна
ще мога весело да се изхода.
Когато вече съм поседнал,
разтройството ще пусна на свобода.

* * *

Пръднята е безмилостно жестока.
Пръднята, както казват, е епична.
Аз пръднах и ще завони до болка.
Какво тук значи някаква фаличност?

Сране и след срането - бърсане.
Това е толкоз просто и логично.
Но трябва със сапун да търкаме,
за да е хигиенично.

Май нещо не се вписва в общата картинка, ама нищо - малко разнообразие

* * *

Ако чезне хоризонтът в твоите очи
и заглъхва гласът на всичко познато,
а синевата пред теб си мълчи,
дори тогава, когато
разхождаш се боса в росата,
сънувала нещо красиво, желано,
ела при мен сред полята,
даже да е прекалено рано,
за да яздим ветрове непокорни,
да гоним изгрева пред нас
и лъчите да галят простора,
утешени от нежния глас
на житата златни, които пазят
тайните на любови споделени
и тихо облаците яздят
над килими дълги и зелени.

Ела при мен да се изгубим
в безкрайности от чувствата стаени.
Ела при мен и ще се влюбим
в поля и ветровете неми.

Вписва се прекрасно! Горните не са намясто.