Днес открих доста голяма прилика между текста на тази песен и превода на един сонет на Шекспир:
Безсрамен разход на духа — това е
мигът на похотта. А дотогаз —
пламтеж-ламтеж, сласт, страст — тя мир не знае
и груба, дива, сляпа буйства в нас;
могъща нужда, подир малко чужда,
омразна и влечаща като стръв,
заситена, след миг се тя пробужда,
бушува и бунтува плът и кръв;
лов яростен, гонитба всекичасна,
безумие — преди, по време, след —
сега блаженство, после скръб ужасна,
днес миг бленуван, утре призрак блед…
Но кой отблъсва чудната наслада
на този рай, отвеждащ ни във ада?