Аз 60 го давам като средна скорост
Шегувам се разбира се, но 40-50 средна скорост ги постигам, хващам си зелената вълна без проблем... 63.8 ми е рекорда на равен участък, без никакъв наклон, но посоката и скоростта на вятъра нямаше с какво да измеря, май нямаше вятър

Проблемът е че мога и повече, но феникса не можеше повече... А и не съм виждал скорости позволяващи го... Понеже аз не мога да въртя много бързо педалите, а по-скоро мога да упражня много голяма тяга, може би до половин тон... Така че ми трябват повече от 52 отпред и по-малко от 12 отзад, мисля така бяха зъбчатките на феникса стандартно... Дори май бях намерил 54 за отпред и 9-10 за отзад, но макс скороста съм я мерил на оригиналните, преди на брат ми да му свият километража ми... Та не знам тези по състезанията как вдигат над 100... Аз максимум 80 да съм вдигал с тази бръкма по нанадолнището от ФМИ надолу по маршрута на 94 не се сещам как се казва улицата

И то ако никой не ме засече до черни връх... А как готино се пребих там веднъж с подобна скорост и то беше мокро и едно копеле малоумно от насрешното реши да вземе ляв завой и да влезе на междинния светофар, мисля че и на двама ни беше зелено, но без да знам правилника усещам че аз съм бил с предимство... Та карам си аз на едно с колите и този сякаш не ме вижда, реши да се шмугне през мен... Аз помпам спирачки, но такова колело на мокро спирачки няма, забивам крака в бордюра, но и това без особен ефект, а за идиота все още съм невидим... И почвам да пресмятам вариантите:
1. Да намаля и да отбия, нещо да се кача на бордюра няма начин, беше прекалено висок, а и някакви колчета мисля че имаше там...
2. Ако се опитам да мина пред него, вероятноста да не ме види до последно и да ме прегази не е никак малка...
3. Ако намаля повече, не че мога, отзад ще ме блъснат...
4. Реших да го пусна да мине и да го избегна отзад, но идиота в последния момент ме забеляза и като пълен малоумник наби спирачка... с което ми затвори и този път, защото вече за да го избегна трябваше да вляза в насрещносто и да се накова в някой челно...
5. Остана ми единственият вариант да го блъсна него и да го прескоча и така и направих... Шибнах му се в задната дясна гума и го прескочих през багажника, добре че не беше комби или нещо такова да стана на палачинка... не знам какви салта съм правил в летежния момент, но извадих адски късмет като успях да падна на крака, обаче някак се извъртях на 180 градуса и се оказах с гръб към посоката на инерционната сила в момента в който краката ми докоснаха земята, но пак поех доста голяма част от удара, максимално възможно с крака и след това се оставих да легна по-гръб и да се пързулна на мокрото докато убия скоростта, а якето беше достатъчно надеждно, за да знам че няма да има проблем, даже и драскотина нямах, а при такава скорост, можеше да ми остане цялата кожа по асфалта...
Та спрях накрая в една локва... и го гледам кретена слиза от колата и се засилва гневен към мен с някакви думи от сорта "абе, виж какво ми направи с колата..." и вече ще ме бие, понеже не е успял да ме утрепе да ме довърши идва... И аз попринцип съм миролюбив човек, обаче като ми падна пердето и ставам с думи от сорта "абе боклук, я виж че една драскотина нямаш(все пак се блъснах само в гумата му) по колата, а моето колело е на хармоника... че и предимството ми отне, а и можеше да ме убиеш, ей сега ще ти еба мамата малоумна !!!"... И да видиш как се прибра в колата и избяга мишока, а беше една глава над мен... Но ако го бях настигнал щях да го оставя на пътя, направо бях полудял... Та по-добре че избяга, че после като за човек щях да го лежа... А смятай ако това колело беше няколко бона... макар че въобще не ми мина през ума тогава нищо за финансовата страна на нещата, а и номера не се сетих да запиша или по-скоро да се опитам да запомня, пък и бях малък...
И за капак после по мария луиза има едно тясно местенце със спрени таксита и някакъв малоумник си отваря врата точно пред мен... Там вече бях с малка скорост, но пък нямаше никаква възможност за реакция, още по-малко за маневра... а и колелото вече съвсем не беше във форма от първия сблъсък не знам как въобще го подкарах, след като поизправих огънатата рамка... та направо пак пуснах колелото и го оставих да се блъсне във вратата, а аз я прескочих и този път даже успях да остана на крака след това... А и човека беше много по свестен, притесни се, слезе да види дали нещо ми има и т.н. Даже ми се стори че е от хората, които ще си вземат поука и повече никога няма да си отвори вратата без да погледне

Но от там нататък продължих с колелото на рамо и така и не успях да оправя рамката... Поне остана в движение още известно време това колело...
П.П. Та това трябва да ми е бил най-фаталният ден откъм пътни произшествия, мисля... Макар че съм имал още доста катастрофи и падания... Някой дори и по-лоши, макар и не с чак толкова голама скорост... И как все се измъквах сух между капките не знам... Но бях нинджа... Сега определено карам по-внимателно

Но те като не те виждат, колкото и внимателно да караш...