forum.uni-sofia.bg

Il Mondo е другото място, което понасям добре. Готиното е, че са в една сграда с "Паша" - така че ако в едното партито не се получи, другото винаги е добър вариант. Само че входът за Ил Мондо е от изток, до Билла, а за Паша - от юг.
В Ил Мондо е караокето със Супер Любо (за който си пада по тия неща), там правят и много страхотни латино-вечери. Проблемът обаче е, че колкото пъти съм ходила, е било невероятно претъпкано и няма място дори да дишаш, така че обикновено аз съм човекът, който почва да нервничи и да настоява да ходим в "Паша". Там през седмицата е прилично посетено, без да се тъпчеш в хората (петък и събота си е пълно, което може да се очаква).

приятното разваляне на времето,меланхолията,музиката,даже една цигара..

Ivo Penev написа:приятното разваляне на времето,меланхолията,музиката,даже една цигара..

апфу, и аз бих се зарадвала на една цигара...
пък и аз съм за меланхолията музиката...ама цял ден си въртя същата изтъркана плоча, един човек, с отношения една година срок на годност, чудо голямо...
отдавна не съм излизала, а днес определено си имам повод за пиянстване...
абе уф...

Това да помниш дати като слон е много неприятна работа. Предпочитам да можех блажено да забравям някакви годишнини (свързани с пълни глупости, най-често), както забравям имена и хич дори не помня лица. Само датите чат-пат ме бъгват.

Търговецът на кристал написа:Това да помниш дати като слон е много неприятна работа. Предпочитам да можех блажено да забравям някакви годишнини (свързани с пълни глупости, най-често), както забравям имена и хич дори не помня лица. Само датите чат-пат ме бъгват.

То си е болест направо. И телефонни номера на хора, с които не желая да си контактувам, помня страшно, което също е голяма тъпотия...абе днес ми е кофти годишнина, но ми се обадиха за една работа, така че мисля да се наспя добре и утре на събуждане да си пожелая "Честита Нова Година!" и да си изхвърля календара!

Прекрасно те разбирам. Тези дни си дадох сметка, че помня номера на домашния телефон на момче, по което си падах, когато бях на 6 години, а също и че помня една дата, дето не би трябвало да я помня, щото уж не се е случило нищо специално, а е преди 4 години и няколко месеца. И въпреки това помня събитията оттогава почти по минути. Рождени дни помня на поразия, също и телефонни номера (номерата на топ 10 на най-близките ми хора дори не са въведени в телефона ми - винаги ги набирам по памет, става по-бързо)...
Това е някакво чудовищно количество ненужна информация, част от която се опитва да ме сдухва излишно. Ама и аз точно от утре слагам ново начало (т.е. то вече стана бая време, откакто се натрупаха желани промени в живота ми, ама утре е по-знакова дата, та затова ).

Не се оплаквайте, аз не помня имена, не си давам зор за дати->не помня числа, а лица много рядко помня, трябва да ми е направило впечатление, иначе чертите ужасно се размиват...Бих предпочела поне едно от тези неща да помня

Аз лица никога не съм можела да помня. Абсурд е да запомня нечии черти, ако просто сме се запознали... няколко пъти.
Имена установих, че забравям от година-две. В смисъл... просто не слушам внимателно, когато ми се представят. Добре, че покрай баща ми (който е също толкова зле) съм усвоила малко актьорско майсторство - той няма равен в това да се преструва, че познава човека, с когото говори. А идея няма кой е.
Обаче дати и цифри как помня, ужас. И честно, повечето от тях просто откровено ме затормозяват и нямам нужда от тях.

Аз пък много помня лица. Помня с кого съм чакала на спирката, в магазина и някакви такива. Даже от детската градина разпознавам хората дори почти да не си приличат вече пораснали.

А по темата - Oops, I did it again.

с един мн близък за мен човек не остана вече какво да си кажем, бахти..

Не знам как след толкова години съжителство с тия хора психическото ми здраве не е отишло на почивка..
...или може и би е, нали лудите не осъзнават, че са луди.

утре имам рожден ден

00:00, Радо,да си жив и здрав.. и само сбъднати мечти

RadoRado написа:утре имам рожден ден

Жив и здрав,много късмет,любов и усмивки )