forum.uni-sofia.bg

Мнението ми сигурно няма да има много връзка със най-новите дискусии тук, но някак си не ми се четат 56 страници пък и не съм кандидат-студент, но просто искам да споделя че темата ми се видя много хубава.

Не ми е ясно защо Далчев 'изплаши' толкова много хора. За мен лично той е може би най-интересният БГ поет (за разлика от вече одавна клишираните Вазов, Ботев и т.н.). А и не се сещам за много международни еквиваленти на т.нар. му предметна поезия.

Доводът пък, че поезията му е наричана философска и следователно може би 'сухарска' е невалиден също. Литературата и философията имат доста допирни точки, както тези от вас, които ще изучават литературознание скоро ще разберат

Формулировката на темата, вече си е друго нещо, разбира се.

Както и да е, де. Просто исках да кажа, че Далчев ми харесва

За мен пък Далчев е един от най-безличните поети, известни в българската литература. Несъмнен ерудит, но като талант и идейност отстъпва на много признати и забравени поети. С нищо не бих го запомнил. Иван Пейчев, Христо Фотев, Иван Динков...много по-качествени поети са се подвизавали в близкото ни минало, а вече са почти забравени.
Но това, разбира се, си е критика към самия автор. Далеч съм от мисълта да "оплювам" избора той да бъде включен в конспекта. Всички ние си спомняме недоразумението "Ангелинка" в седми клас. В крайна сметка, каквото и да е произведението, важното е да се справиш интелигентно и умело с интерпретацията му

Лично аз не мога да си обясня защо един човек, който има семейство и деца непрекъснато пише за такива супер негативни неща - самота, тъга, забравеност, изолираност дори смърт.За мене тоя е пълен депресант.Иначе, ако трябва да съм честен не му е лошо творчеството, но си мисля, че в България вече няма да има поети като Ботев и Вазов и основната причина за това е, че те са писали революционна поезия, която като че ли най се нрави на българския читател и е най-пленителна.Поне така аз мисля.Защото като чета "На прощаване" или "До моето първо либе" на Ботев и "Де е България" или "Епопея на забравените" на Вазов и някак си "Болница" и "Хижи" ми се струват лишени от всякакъв смисъл дори да не е така.

На мене Далчев ми харесва И като стил и като ...философска задълбоченост.И вероятно защото чувствам неговата поезия някак близка до семе си Не мисля,че Далчев е депресиращ.А и той е един от най-видните родни есеисти.
В тоя момент наистина съжалявам,че не писах за него

Железен значи толко ти харесва, а писа по есето?

raduslaf написа:Железен значи толко ти харесва, а писа по есето?

Рекох да рискувам Макар че един приятел който току-що завърши българска и руска филология в ПУ ме увещаваше,че критериите за оценяване не са много ясни

А ми, не са ясни Разбира се, че са ясни."Есето" всъщност е тема по избор.Т.е. ти избираш дали да го проведеш като интерпретативно съчинение или като есе и квито там стилове има, и проверяващите според това какво си избрал ти, просто прилагат техните си там системи.Ако си избрал да го напишеш като интерпретативно те просто го оценяват като всички останали.Ако ли пък си се спрял на форма есе го проверяват като есе.Много хора, които са писали по него се хвалят, че имат дости високи оценки, някои дори отлични.Ти колко имаш?

raduslaf написа:А ми, не са ясни Разбира се, че са ясни."Есето" всъщност е тема по избор.Т.е. ти избираш дали да го проведеш като интерпретативно съчинение или като есе и квито там стилове има, и проверяващите според това какво си избрал ти, просто прилагат техните си там системи.Ако си избрал да го напишеш като интерпретативно те просто го оценяват като всички останали.Ако ли пък си се спрял на форма есе го проверяват като есе.Много хора, които са писали по него се хвалят, че имат дости високи оценки, някои дори отлични.Ти колко имаш?

3 Подхванах го като интерпретативно съчинение.Както и да е...Какво е станало ще видя когато връщат работите.

Аз не бих си позволила да сравнявам Ботев и Вазов. Вазов е отдавна клиширан - вероятно! Но Ботев никога, ама никога не може да бъде напълно разбран и проумян, т.е. "култивиран", колкото и да ненавиждам тази дума. Ботев винаги ще си остане един от най-великите ни поети, но не просто заради енергийния заряд на революционната си поезия и публицистика, а заради дълбоко личното възприемане на всички обществени, социални, национални, универсални проблеми, които го вълнуват като екзистенциален проблем от дълбоко интимен характер. Т.е. неговата поезия също е ориентирана - според мен - към отделната човешка личност, а не изпълнена с олигофреничен и изкуствено предизвикан несъстоятелен възторг от всенародния героизъм, както е при Вазов.
Та Далчев, както Вапцаров и Дебелянов дори, също е ориентиран към човешкото съзнание и индивидуалната човешка драма. За разлика от тях обаче той психологизира проблемите и търси отговорите в реалните предмети от живота, отново вижда драматизма. Затово и може неговата поезия да изглежда мрачна, но за мен тя има изключително положителен ефект - по-добър от евентуална психотерапия и ме оставя в чудесно настроение - не приповдигнато, но прекрасно по особен начин, разбира се. За мен той е един от наистина най-великите поети, както Ботев - той просто е и герой, човек на делата, докато Далчев на мислите, но това не го прави по-малко велик като поет! Та Атанас ДАЛЧЕВ за мен има едно придимство и това е безпределната му искреност. Той наистина, както сам казва, залага на първо място на смисъла в стиховете, на идеята, а формата и мелодията на стиха идват от само себе си благодарение на неговия талант, но пак логиката и смисълът си остават най-важното, а думите - само средство, не цел. Затова и има много хора, които го харесват и чувстват стиховете му близки до сърцата си - защото той просто прави дисекция на човешкото съзнание и както Достоевски смея да твърдя е оцелил право в десятката И напълно заслужава да бъде включен в конспекта, защото иначе много потенциални негови читатели биха пропуснали възможността да се запознаят с неговата поезия и да опознаят себе си по-добре... Може би всъщност именно себеоткриването, самопознанието и разбирането са целта на неговото лирическо творчество, есета, фрагменти Философ е човекът, все пак...

LULLABY написа:изпълнена с олигофреничен и изкуствено предизвикан несъстоятелен възторг от всенародния героизъм, както е при Вазов.

АНАТЕМА

Защо
Аз наистина Вазов мисля, че изпълнява по-скоро обединителна роля, което естествено е важно. Той е идеолог на нацията, както го наричат някои критици, но никога не мога да го поставя на същото ниво като Ботев по поетически талант... Изключително необходим и полезен, но с изключение на "Епопея на забравениете", където вече се е пошлифовал малко... та освен там - в прозата е по-добър

LULLABY,какво ти дава право да заключаваш кой какъв бил.А и тук не става въпрос за някой обикновеен човек,а за хора-символи,които са постигнали повече,отколкото ти досега...Вазов е велик и ще си остане велик,независимо че ти си мислиш,че е клиширан или че няма поетически талант,хахаха

"Аз не бих си позволила да сравнявам Ботев и Вазов."
Аз не видях някой тук да ги сравнява.
"Т.е. неговата поезия също е ориентирана - според мен - към отделната човешка личност, а не изпълнена с олигофреничен и изкуствено предизвикан несъстоятелен възторг от всенародния героизъм, както е при Вазов. "
Това го оставям без коментар...

Ice_Spirit написа:LULLABY,какво ти дава право да заключаваш кой какъв бил.А и тук не става въпрос за някой обикновеен човек,а за хора-символи,които са постигнали повече,отколкото ти досега...Вазов е велик и ще си остане велик,независимо че ти си мислиш,че е клиширан или че няма поетически талант,хахаха

Клиширан не Вазов, а темите за него - това беше в отг към едно мнение... Докато за Ботев винаги нещо ново може да се напише и различно - както за Далчев...
Просто направо се вбесявам като и по телевизията, а и тук някакви хора казват: "Исках Вазов, Ботев, Елин Пелин, Йовков... нещо такова..." Та те са толкова различни, но най-вече Ботев какво прави между тях наистина не знам

Не че няма поетически талант, а че неговият е несравним с този на Ботев имах предвид

raduslaf написа:"Аз не бих си позволила да сравнявам Ботев и Вазов."
Аз не видях някой тук да ги сравнява.
"Т.е. неговата поезия също е ориентирана - според мен - към отделната човешка личност, а не изпълнена с олигофреничен и изкуствено предизвикан несъстоятелен възторг от всенародния героизъм, както е при Вазов. "
Това го оставям без коментар...

Та нима не е вярно, че Вазов пише с цел, а именно да ВНУШИ на българиге национално самосъзнание, гордост от своите исторически подвизи и вярата, че свободата е отвоювана, а не подарена. Цялото негово творчество е именно опит да внуши, да вмени трайно и по-скоро неосмислено отколкото рационално и трезво патриотично чувство. Неговата роля е от изключително значение и е поел кръст, който не е никак лек, но не би страдал от моето мнение - споко - сам си е написал по примера на Пушкин "И мойте песни все ще се четат..." и това не зависи от мен, нито имам обратна цел. Просто изказвам мнение. Вазов е повече идеолог, отколкото поет и то по собствен избор.