Като бях малка, бях изгледала двуцифрен брой опери, преди сградата на операта в СтЗ да изгори - сред тях и най-популярните заглавия с най-запомнящи се мелодии. Ама на', "Евгени Онегин" ми беше най-най-любимата.
Като пораснах и я чух пак, ми идеше да се гръмна, честно казано. Много не-моя музика ми се видя и повече не съм посягала към нея. Но! Аз имам огромно доверие в "правилността" на детските вкусове, особено в моя такъв. Така че това ми увлечение тогава не е било случайно - може би просто не съм пораснала достатъчно, за да си го обясня и да го преоткрия. Съставите са малко странни, впрочем (и гледам, че има доста гостуващи имена, което е добре).