forum.uni-sofia.bg

Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Ал. Вутимски

Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Все си мисля - над мене простира ръце
и от мрака ме гледа жесток.
Все сънувам безсмислена приказка - сън
и безсмислени спомени дишам,
а отвън, а отвън гласове като звън
неспокойно и слабо долитат.
И сънувам - денят ми е сън и лъжа,
ефемерност и кухи надежди.
А нощта, а нощта е вълшебна и зла,
монотонно убива ме с нежност.

само две строфи - откъснати и недовършени..

Бостанско плашило отправя закани
на спомени гнили, горчиви, грабливи.
Крещи им, че са нежелани,
а те срещу него крещят, че са живи.

И така във кръг летят на орляци
в простора на мойто съзнание.
И в полет оформят магически знаци...
Грачейки дирят от мен покаяние.

кристо винаги пише някакви простички и леко наивни, но хващащи неща. харесват ми. : )
норвегиъна е по-алтер някак, по-завеян в добрия смисъл.
фак, добро, но на мен ми звучи незавършено, но аз не си падам по кратките неща така или иначе..
нутела, завършекът най-ми хареса, преди това - не чак толкоз.

а от мен..

Химнът на дрипите

Тълпи, тълпи
прииждащи,
безоки
студени
чумни и шумни
живи, живи
социални мъртъвци.

Като армия разярена
кошер разбуден
вдигнал пестник
с рев на лъв измършавял
чакащ връщането
на сина блуден,
на сина разблуден.

И щом злато проблесне
хоризонта се люшва
вълните убиват
кални и мътни
дрипави
сополиви
в косите – въшки
в косите – все гниди
без място за приказки
без място за самодиви.

И гръм убива небето
и корен разравя земята
от хиляди гърла виждам
окървавени езици
и всички викат
и всички крещят:
„Разплата!
РАЗПЛАТА!
За нашите бащи
за нашите деца
за измършавелите души
за застиналите ни сърца!
Разплата сега! СЕГА!"

И Бог, там горе
замлъква и чака;
ангелите шептят
демони спират да ровят.
С кръв в очите
потънали във шлака
глава надигат те
и Вселената за миг умира.

Горното е толкова бездарно....
fak, приятно изненадваш. Подозирам, че втората (пък и първата) строфа може да се доизпипа, но е готино.

Помен

Кръстове
извисили се пред мен
боже, цяла каменна гора.
Около тях –
частици от вкаменения ден
вълни от сивееща слана.

Сядам с тих стон
раменете падат
о, раменете се тресат
очите дера, дращя безсилно
пресъздавам за последно звукът.
А около мен вали
както никога, никога преди.

От клоните на живота
аз ще откъсна един.
Дърводелец прероден
ала не Божи, не Божи син
фигура ще извая една
и ще я оставя до гроба –
сред ярките завещани цветя
паметник малък на черна земя.

Аз, братко, не мога да пиша
мога само кръста да нося
обрисуван с твоя лик и мечти.
Аз, братко, чувам, чувам как
мъглата нощна страхливо издиша
за да пусне при кръста ти мрак.

И нека мрак да е, но не и забрава
всечен в кръвта, всечен в плътта
ще те срещна на самия Край.
Аз знам, брате, там шири се
за всинца една безгранна морава
тя, брате, тя ще бъде нашия Рай.

Ego mos memor vos, frater.

На В.

.

R.I.P.

R.I.P. man http://www.vbox7.com/play:cc7535e4

Посветено на Фак:

Фак, Фак, ти си яка тупалка,
ай' да правим флудене-спамене,
Фак, Фак, ти си яка щракалка,
бързо поствай своето мнение...

Лорд Носферату написа:Ремонтно

Донесох плочките,
донесох теракола.
Само те ми липсват
на килима в хола.

Най-доброто в тази тема, без ирония.