Театър
Модератори: Boromir, Търговецът на кристал
- Търговецът на кристал
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9007
- Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
- Пол: Жена
- Местоположение: Танжер. И не само.
Re: Театър
Мерси, подобно. Айде сега да видим колко Икара ще отнесе "Хамлет". 
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
В края на ноември
Re: Театър
Аз лично мисля че ще отнесе доста защото си е класика!
Подписът е изтрит от администратор заради несъответствие с правилата на форума.
- FloWersOfEviL
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11286
- Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46
- Специалност: Стопанско управление с френски език
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: Пловдив/София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Ти гледал ли си я, че да говориш за класика? 
Our best dreams are not dreamed alone, but together.
- Търговецът на кристал
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9007
- Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
- Пол: Жена
- Местоположение: Танжер. И не само.
Re: Театър
Има ли някаква причина разни тролове да искат да трупат мнения? Щото иначе това изказване наистина е толкова тъпоумно, че повече от това няма накъде.
Иначе аз чух страхотно добри отзиви за постановката, които се затвърдиха и от решението на журито вчера. Не знам дали ще мога да засека въпросния "Хамлет", но от това, което чувам, май напомня доста на една руска постановка на същото заглавие, която гледах тук преди време. И все пак ми е доста любопитно, Гърдев е особен.
Иначе аз чух страхотно добри отзиви за постановката, които се затвърдиха и от решението на журито вчера. Не знам дали ще мога да засека въпросния "Хамлет", но от това, което чувам, май напомня доста на една руска постановка на същото заглавие, която гледах тук преди време. И все пак ми е доста любопитно, Гърдев е особен.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
В края на ноември
-
Ер Малка
- Вазов
- Мнения: 1229
- Регистриран на: 10 Апр 2012, 12:43
- Специалност: Връзки с обществеността
- Пол: Жена
- Курс: втори
- Местоположение: Utopia
Re: Театър
МИНАВАМ САМО ДА СПОДЕЛЯ КОЛКО ПРЕКРАСНА Е ТАТЯНА ЛОЛОВА!
Не знам как го прави. Уморена съм, раздразнена съм и на всичкото отгоре ще гледам "Дуенде" за 5-ти пореден път. Сядам си на неудобното допълнително столче, ТЯ излиза ииии прави магии. И, да се закълне човек, на сцената е на 25 години! Такава енергия, такова присъствие, такава игра, такъв спектакъл! И изведнъж се чувствам заредена, щастлива и.. ох, не мога, прекрасна е!
Не знам как го прави. Уморена съм, раздразнена съм и на всичкото отгоре ще гледам "Дуенде" за 5-ти пореден път. Сядам си на неудобното допълнително столче, ТЯ излиза ииии прави магии. И, да се закълне човек, на сцената е на 25 години! Такава енергия, такова присъствие, такава игра, такъв спектакъл! И изведнъж се чувствам заредена, щастлива и.. ох, не мога, прекрасна е!
"Quiero hacer contigo lo que la primavera hace con los cerezos."
- jenesais
- Постоянно присъствие
- Мнения: 692
- Регистриран на: 09 Ное 2010, 23:38
- Специалност: Право
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Прекрасно пролетно-театрално ми е последните седмици (и се очертава да продължи така и за напред
).
Миналата неделя - „Животът е прекрасен” в Народния.
Една от най-хубавите постановки, които съм гледала, откакто въобще ходя на театър.
През цялото време не спираш да се смееш, докато в един момент не откриваш, че си готов да заплачеш. И после се смееш пак. Ирония, комедия, трагедия, гротеска, жива музика, прекрасни актьори (а Камен Донев, о!), режисурата на Морфов, пищните декори, лекият контакт с публиката…
Не можах да повярвам, че пиесата е писана през 1928г. в Русия (но фактът, че е забранена за поставяне близо шейсет години – за пръв път е допусната чак през 1987г., никак не ме учуди). Едно от най-чудесните надсмивания над живота, смъртта и хората.
Днес - „Полет над кукувиче гнездо”, точно две години след като го гледах за първи път.
Беше ми интересно как ще го възприема сега.
От срещата си с тази постановка през 2011 помнех единствено огромния си възторг и отделни ярки сцени (като "Аз поне опитах" на Макмърфи...). Както и разбира се, краят с “Mad world” за фон, който те сдъвква и изплюва с разбито сърце.
Сега мога единствено да потвърдя, че четирите часа седене си заслужават всяка минутка. Иван Бърнев като Били Бибит е все така гениален и обезоръжаващ (неслучайно именно след тази постановка се заинтересувах повече от играта му и ми стана след любимите български актьори), Деян Донков този път не ме впечатли чак толкова много (може би заради лекото преиграване със смеха), но е див по точния начин като Макмърфи. А Рени Врангова размазва.
Да не говорим, че използваната музика ме печели тотално – доволно често пускат Бийтълс, хах. Определено и това е една от постановките, подобно на „Животът е прекрасен” (но в пъти по-тежка), която едновременно може да извика най-голямата усмивка на лицето ми и в същото време да ме остави безмълвна и готова за плач. (Пък съм от хората, които плачат много, много рядко.)
И краят. О, краят. И на осемнайсет, и сега все така продължавам да обичам изкуство, което ми разбива сърцето.
Миналата неделя - „Животът е прекрасен” в Народния.
Една от най-хубавите постановки, които съм гледала, откакто въобще ходя на театър.
През цялото време не спираш да се смееш, докато в един момент не откриваш, че си готов да заплачеш. И после се смееш пак. Ирония, комедия, трагедия, гротеска, жива музика, прекрасни актьори (а Камен Донев, о!), режисурата на Морфов, пищните декори, лекият контакт с публиката…
Не можах да повярвам, че пиесата е писана през 1928г. в Русия (но фактът, че е забранена за поставяне близо шейсет години – за пръв път е допусната чак през 1987г., никак не ме учуди). Едно от най-чудесните надсмивания над живота, смъртта и хората.
Днес - „Полет над кукувиче гнездо”, точно две години след като го гледах за първи път.
Беше ми интересно как ще го възприема сега.
От срещата си с тази постановка през 2011 помнех единствено огромния си възторг и отделни ярки сцени (като "Аз поне опитах" на Макмърфи...). Както и разбира се, краят с “Mad world” за фон, който те сдъвква и изплюва с разбито сърце.
Сега мога единствено да потвърдя, че четирите часа седене си заслужават всяка минутка. Иван Бърнев като Били Бибит е все така гениален и обезоръжаващ (неслучайно именно след тази постановка се заинтересувах повече от играта му и ми стана след любимите български актьори), Деян Донков този път не ме впечатли чак толкова много (може би заради лекото преиграване със смеха), но е див по точния начин като Макмърфи. А Рени Врангова размазва.
Да не говорим, че използваната музика ме печели тотално – доволно често пускат Бийтълс, хах. Определено и това е една от постановките, подобно на „Животът е прекрасен” (но в пъти по-тежка), която едновременно може да извика най-голямата усмивка на лицето ми и в същото време да ме остави безмълвна и готова за плач. (Пък съм от хората, които плачат много, много рядко.)
И краят. О, краят. И на осемнайсет, и сега все така продължавам да обичам изкуство, което ми разбива сърцето.
she'd started smoking poetry
- FloWersOfEviL
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11286
- Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46
- Специалност: Стопанско управление с френски език
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: Пловдив/София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Предупреждавам, че като цяло описаните ми по-долу впечатления са спойлър и, ако възнамерявате да гледате представлението - НЕ СИ убивайте удоволствието от първоусещането, като четете това : ) You've been warned!
И все пак ще сложа спойлър тагове, за БАШ спойлърите, та да може и любопитковците да четат : )
Истината относно "Истина.. зад полярния кръг"..
Беше различно, сега разбирам, защо около 10-те пъти, в които актьорите ми го описаха, използваха тази дума. Зрителят наистина се чувства въвлечен, особено, когато някой от актьорите му задене крака или се обърше в гърба на стола му.
Играта със светлината (и тъмината) беше много удачно решение, всъщност за пръв път вчера се замислих, че това като цяло е много хитро. По този начин се съсредоточаваш върху смисъла на казаното, а не върху това, което виждаш. Не знам, поне за мен беше ново : ) Честно казано много се радвам къде точно седнах - така, централно, не в някой ъгъл, та трябваше от време на време да се въртя, за да следя, това още повече засилваше усещането за подвижност И участие на зрителя.
Представлението започва много ударно. Първите пет минути са тези, в които то или ще те заинтригува, или ще те отврати. В интерес на истината зад мен имаше една начумерена леличка, която към края вече пуфтеше като параход. Лично на мен много ми допадна, в смисъл такъв, че.. наистина можеш да видиш ответната реакция на зрителя face-to-face. Понеже на нея й беше неудобно да излезе, то нямаше и как, честно казано, и единственото, което й оставаше, бе да се мръщи - мен това ме развесели, не знам. Иначе, какво, ако беше с Народния или ТБА на някой втори балкон, щеше да си се изниже... и преди антракта, според мен. Много долнояко от страна на режисьора
Относно самия сюжет.. трудна тема, за която, сякаш колкото и неща да четеш, гледаш и вникваш - няма да разбереш за какво точно става дума, освен ако не го изживееш. Много ми допадна как в "края" след.. как да кажа.. генералният извод на представлението, което изказва Торосян (за, ако сега разбереш, че ти остават 10 години, какво би променил, направил) как небрежно се преминава към.. чайче. Кара те да си мислиш, че трудните решения не са толкова непостижими. А то в повечето случаи си е така. Хареса ми как всъщност "накрая" се разчита на инициативата нa зрителя- да остане, да пие чай (мааааалко захар нямаше да е излишна ), да разкаже виц, че дори и да си тръгне.Провокативно, доста провокатично - МИ ЛАЙК!!!
И така, става дума за "Заполярная правда" или "Истина.. зад полярния кръг"
Играе се днес от 19 в Червената къща
И все пак ще сложа спойлър тагове, за БАШ спойлърите, та да може и любопитковците да четат : )
Истината относно "Истина.. зад полярния кръг"..
Беше различно, сега разбирам, защо около 10-те пъти, в които актьорите ми го описаха, използваха тази дума. Зрителят наистина се чувства въвлечен, особено, когато някой от актьорите му задене крака или се обърше в гърба на стола му.
Играта със светлината (и тъмината) беше много удачно решение, всъщност за пръв път вчера се замислих, че това като цяло е много хитро. По този начин се съсредоточаваш върху смисъла на казаното, а не върху това, което виждаш. Не знам, поне за мен беше ново : ) Честно казано много се радвам къде точно седнах - така, централно, не в някой ъгъл, та трябваше от време на време да се въртя, за да следя, това още повече засилваше усещането за подвижност И участие на зрителя.
Представлението започва много ударно. Първите пет минути са тези, в които то или ще те заинтригува, или ще те отврати. В интерес на истината зад мен имаше една начумерена леличка, която към края вече пуфтеше като параход. Лично на мен много ми допадна, в смисъл такъв, че.. наистина можеш да видиш ответната реакция на зрителя face-to-face. Понеже на нея й беше неудобно да излезе, то нямаше и как, честно казано, и единственото, което й оставаше, бе да се мръщи - мен това ме развесели, не знам. Иначе, какво, ако беше с Народния или ТБА на някой втори балкон, щеше да си се изниже... и преди антракта, според мен. Много долнояко от страна на режисьора
Относно самия сюжет.. трудна тема, за която, сякаш колкото и неща да четеш, гледаш и вникваш - няма да разбереш за какво точно става дума, освен ако не го изживееш. Много ми допадна как в "края" след.. как да кажа.. генералният извод на представлението, което изказва Торосян (за, ако сега разбереш, че ти остават 10 години, какво би променил, направил) как небрежно се преминава към.. чайче. Кара те да си мислиш, че трудните решения не са толкова непостижими. А то в повечето случаи си е така. Хареса ми как всъщност "накрая" се разчита на инициативата нa зрителя- да остане, да пие чай (мааааалко захар нямаше да е излишна ), да разкаже виц, че дори и да си тръгне.Провокативно, доста провокатично - МИ ЛАЙК!!!
И така, става дума за "Заполярная правда" или "Истина.. зад полярния кръг"
Играе се днес от 19 в Червената къща
Our best dreams are not dreamed alone, but together.
- FloWersOfEviL
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11286
- Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46
- Специалност: Стопанско управление с френски език
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: Пловдив/София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Подкрепям с 13 ръце и 984639 крака..Ер Малка написа:МИНАВАМ САМО ДА СПОДЕЛЯ КОЛКО ПРЕКРАСНА Е ТАТЯНА ЛОЛОВА!
Докато си купувах билети днес стоя зад мен и колкото пъти и да я погледнех - не спря да ми се усмихва таз жена. Е па толкова да ти е яко да я гледаш. И седеше зад мен в залата
Иначе!
"Приятнострашно" vol.3 мина и честно казано - тази ми беше най-силна от всички досега. Сякаш публиката реагираше повече, Вежен сесчупи да импровизира с таз лента, открих ОЩЕ повече семантика и въобще..... много ми се иска да цитирам един коментар на Ели относно същността на хората, които не харесват това представление... но, повярвайте ми цяла вечер и двете си блъскаме главата и не можем да го намерим. Нищо, ще го издиря и ръкостисна!
Our best dreams are not dreamed alone, but together.
- Търговецът на кристал
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9007
- Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
- Пол: Жена
- Местоположение: Танжер. И не само.
Re: Театър
Аз пък много искам да ръкогушна Вежен himself именно заради тая лента, ама... и в момента ми е пред очите. Той, и те, и всички. И градината.
И, Дид, от сърце, душа, клавиатура и театрално съзнание ти завиждам за тая вечер.
И, Дид, от сърце, душа, клавиатура и театрално съзнание ти завиждам за тая вечер.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
В края на ноември
- FloWersOfEviL
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11286
- Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46
- Специалност: Стопанско управление с френски език
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: Пловдив/София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Най-близкото до самото представление, което е излизало:
http://vimeo.com/63008994
А Галин Стоев е... мегасвестният.
Омг.. кадрите си личи, че са на поне 2 години. Човек може да види колко много са се развили в играта си оттогава (Вежен вече мегапрото в художествената гимнастика
)
http://vimeo.com/63008994
А Галин Стоев е... мегасвестният.
Омг.. кадрите си личи, че са на поне 2 години. Човек може да види колко много са се развили в играта си оттогава (Вежен вече мегапрото в художествената гимнастика
Our best dreams are not dreamed alone, but together.
- zritel
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1503
- Регистриран на: 01 Юли 2011, 14:05
- Специалност: Стопанско управление с немски език
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Обратна връзка:
Re: Театър
Отворена брачна двойка в 199
Даммммммм:
Замислих се за около 30 секунди общо.
Смях се около минута... (хората наоколо се забавляваха значително повече, някои поне...)
Доста преекспонирано на места (на почти всички места - най-мразя някой да се прави на маймуна, защото няма какво да каже... малко повече мразя само да трябва да се правя на маймуна, защото не знам какво да кажа...)
Доста едностранно представяне на вариативността на сюжетната ситуация
Симпатични актьори (трябва да отслабна още малко...)
Хубава музика
Останах с неоправдани очаквания по отношение на конкретна част от спектакъла...
Отчасти офтопик, ама само отчасти:
Забавлявайки се с една гривна, е възможно да съм пропуснал някой особено ярък и вълнуващ момент, за който си е заслужавало всичко... уви - в скоро време втори шанс тази постановка няма да получи...
Странно е хора, които харесваш, да ти кажат, че нямаш вкус...
Резюме:
Не бих я препоръчал!
Даммммммм:
Замислих се за около 30 секунди общо.
Смях се около минута... (хората наоколо се забавляваха значително повече, някои поне...)
Доста преекспонирано на места (на почти всички места - най-мразя някой да се прави на маймуна, защото няма какво да каже... малко повече мразя само да трябва да се правя на маймуна, защото не знам какво да кажа...)
Доста едностранно представяне на вариативността на сюжетната ситуация
Симпатични актьори (трябва да отслабна още малко...)
Хубава музика
Останах с неоправдани очаквания по отношение на конкретна част от спектакъла...
Отчасти офтопик, ама само отчасти:
Забавлявайки се с една гривна, е възможно да съм пропуснал някой особено ярък и вълнуващ момент, за който си е заслужавало всичко... уви - в скоро време втори шанс тази постановка няма да получи...
Странно е хора, които харесваш, да ти кажат, че нямаш вкус...
Резюме:
Не бих я препоръчал!
( :......Blog...... : )
-
Ер Малка
- Вазов
- Мнения: 1229
- Регистриран на: 10 Апр 2012, 12:43
- Специалност: Връзки с обществеността
- Пол: Жена
- Курс: втори
- Местоположение: Utopia
Re: Театър
Е, не, ще пусна сълза вече!
Изтърках си пръстите до втора става, за да напиша един пост, който уж пуснах вчера и сега забелязвам, че целия чаршаф го няма. Подозирам как отново съм затворила tab-а преди да го пусна, ама каакто и да е.
И за да не офтопикствам съвсем: Зрителю, не си сам, и аз не го харесвам. Мариус Куркински може да е голям талант, но като режисьор определено не ми допада. Гледала съм същото представление в режисура на Орлин Дяков и беше просто прекрасно.
Изтърках си пръстите до втора става, за да напиша един пост, който уж пуснах вчера и сега забелязвам, че целия чаршаф го няма. Подозирам как отново съм затворила tab-а преди да го пусна, ама каакто и да е.
И за да не офтопикствам съвсем: Зрителю, не си сам, и аз не го харесвам. Мариус Куркински може да е голям талант, но като режисьор определено не ми допада. Гледала съм същото представление в режисура на Орлин Дяков и беше просто прекрасно.
"Quiero hacer contigo lo que la primavera hace con los cerezos."
- jenesais
- Постоянно присъствие
- Мнения: 692
- Регистриран на: 09 Ное 2010, 23:38
- Специалност: Право
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Театър
„Парижката света Богородица” в Театър София.
С една дума: мелодрама.
Книгата ми е любима, но не усетих почти нищо от духа й на сцената.
Страстите и конфликтите са обърнати на обикновена картонена мелодраматичност.
Плюс са обаче някои от сценографските решения. Както и Калин Врачански в ролята на Квазимодо – справя се доста добре, (като се има предвид, че по принцип съм предубедена към него заради други роли, в които съм го гледала).
Музиката, макар и хубава сама по себе си, е използвана твърде разхитително. На моменти буквално заглушаваше акьорите. Да не говорим, че постоянният тъжен съпровод в ключови моменти по-скоро дразни, отколкото да помага. Предпочитам сама да усещам кога се случва нещо важно на сцената, отколкото силна музика да ми го навира в лицето.
Въртящата се сцена е използвана добре, въпреки че и с този ефект е прекалено след определен етап. Прекаляват и с дима. А момичето, което играеше Есмералда – хубавко девойче, но без грам дарба за истински танц и със склонност към повече крещене – никак не ми се върза с моята представа за онази Есмералда, в която се влюбени до болка толкова хора.
Забавното е, че постановката всъщност има потенциал и може би ако се пипнат недомислиците, които са си конкретни режисьорски решения, би могло да се получи нещо достатъчно добро.
С една дума: мелодрама.
Книгата ми е любима, но не усетих почти нищо от духа й на сцената.
Страстите и конфликтите са обърнати на обикновена картонена мелодраматичност.
Плюс са обаче някои от сценографските решения. Както и Калин Врачански в ролята на Квазимодо – справя се доста добре, (като се има предвид, че по принцип съм предубедена към него заради други роли, в които съм го гледала).
Музиката, макар и хубава сама по себе си, е използвана твърде разхитително. На моменти буквално заглушаваше акьорите. Да не говорим, че постоянният тъжен съпровод в ключови моменти по-скоро дразни, отколкото да помага. Предпочитам сама да усещам кога се случва нещо важно на сцената, отколкото силна музика да ми го навира в лицето.
Въртящата се сцена е използвана добре, въпреки че и с този ефект е прекалено след определен етап. Прекаляват и с дима. А момичето, което играеше Есмералда – хубавко девойче, но без грам дарба за истински танц и със склонност към повече крещене – никак не ми се върза с моята представа за онази Есмералда, в която се влюбени до болка толкова хора.
Забавното е, че постановката всъщност има потенциал и може би ако се пипнат недомислиците, които са си конкретни режисьорски решения, би могло да се получи нещо достатъчно добро.
she'd started smoking poetry
- FloWersOfEviL
- Легендарен флуудър
- Мнения: 11286
- Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46
- Специалност: Стопанско управление с френски език
- Пол: Жена
- Курс: четвърти
- Местоположение: Пловдив/София
- Обратна връзка:
Re: Театър
Бях забравила, че днес съм на театър. По едно време през деня се сетих, и викам ВАЙ, трябва да си сложа аларма!!!
Та отидох на "В съседната стая или пиеса за вибратора". НЕ си го причинявайте. Повече не мога да кажа.. освен, че застава на второ място в малинки класацията ми, единствено след онова с котката.. и то защото днес актьорите поне не се лигавеха и си играха добре.
Та.. да бях наистина забравила, че днес съм на театър..
---
Иначе. Утре, 8-ми април, в Театър 199 ще се играе "Кики Ван Бетовен". Едно сладко преставление, което си струва да се гледа поне веднъж. Ако седнете на първите редове - и сладки ще получите : ) От касата на театъра ми споделиха, че и билетите са намалени, става дума за 6лв, та ако нямате какво по-интересно да правите - отидете : )
Та отидох на "В съседната стая или пиеса за вибратора". НЕ си го причинявайте. Повече не мога да кажа.. освен, че застава на второ място в малинки класацията ми, единствено след онова с котката.. и то защото днес актьорите поне не се лигавеха и си играха добре.
Та.. да бях наистина забравила, че днес съм на театър..
---
Иначе. Утре, 8-ми април, в Театър 199 ще се играе "Кики Ван Бетовен". Едно сладко преставление, което си струва да се гледа поне веднъж. Ако седнете на първите редове - и сладки ще получите : ) От касата на театъра ми споделиха, че и билетите са намалени, става дума за 6лв, та ако нямате какво по-интересно да правите - отидете : )
Our best dreams are not dreamed alone, but together.
