forum.uni-sofia.bg

ScionOfStorm написа:и малко продължение на тематиката, уви, отново заради фронтален сблъсък.

Lex Talionis
/душа за велика душа/

Много
прекалено ти се събират
и дишат от отровата
и пият от прашасалото вино
и пият
и пият
и пият
всичките тези мъртви.

Когато разкъсаш длани
виждаш отвътре навън
отвътре...навън -
бяла приказка,
черен, черен сън.

А аз ще разкъсам дланите
не моите, не
а твоите -
за да потърся право
да потърся обяснение
да изсмуча отровата
и без наведена глава
без капка примирение:
ще поискам нашето желание
да кажеш защо
да кажеш и как
да те счупим
скършен пъзел в едно
да те сгърчим въ’ мрак.

Защото безмълвният зов
нивга Бог не ще се нарича.
И всяка уста и око
от тук до безкрая
лъжите и светлините
ще отрича.
ще отрича.
ЩЕ ОТРИЧА.
Lex talionis
&
Lex draconis.

С последния дъх те проклинам
навеки и отвъд времената.
И глас-дар като вихър аз имам
от името на всички, които уби
всички, които чакат разплата
аз теб, чудовище-Бог, проклинам.

"Много смърти и много тъга. Човечеството винаги е било закърмено с тях, пяло е под развято знаме, пяло е, докато не е изгубило живеца. Грешно е да се твърди, че не трябва да обвиняваме божественото начало, след като някои вярват в него. Където вирее вяра, обвинението преражда идеите и ги формира.

Виновни винаги има. Но от страх да погледнем в себе си, виним предполагаемият ни, налудничав и жесток създател. Отраженията са по-бледи от оригинала. Числеността не е извинение. Няма извинение.

И някой ден ще плюем с презрение в очите на този, който ни създаде, за да ни убие."

Почивай в мир Настя, която не познавах. Както и всички други - деца на едно обречено творение.

Големи таланти имало!

аре да ПОРаздвижим малко темата...

И сега достигам следващата фаза,
и пак теб не намирам, това значи,
че явно отново се разминаваме,
макар стъпка по стъпка да бягаме
един към друг, но ти изоставаш,
а десет стъпки назад ме отбягваше.

И сега отново на колене пълзя,
подредения план се проваля,
което май е твоята следващата фаза,
забавяме се по пътя направо.
Не беше такава идеята ни тогава,
ти десет стъпки назад, обещаваше...

Сега, може би назад тече времето,
вместо напредък, имаме параноя.
Готови за стъпки, но ненамерили,
воля, която прави вината твоя.
Аз в теб вярвах, но явно ненужно,
ти и десет стъпки назад беше чужда...

много е хубаво...
особено последната строфа

Браво на всички! Много са хубави

По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :


И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Отдавна нищо не ми е правило впечатление тука. Освен последното. Супер е.

Norwegian Wood написа:Нощта се крие в тъмните алеи.
Умират псетата от вълчи студ.

Това ми е любимо.

Etiainen написа:По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :


И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Браво, много е хубаво.

Дядо ми пише стихотворения... и ме е помолил някой ден да ги издам в малка книжка.
Ето едно от тях:
МОЯТ БАЛ
ОТВЪД МОРЕТО Е НЕБЕТО,
ОТВЪД Е РАЯ НА ЗЕМЯТА.
КОЛКО ЧИСТО Е ПОЛЕТО
И КАК МЕРИШАТ ТУК ЦВЕТЯТА

СЕГА Е ПРОЛЕТ - ЧУДЕН РАЙ,
ТУК ВСИЧКО СЕ РАЗЛИСТВА.
ДА,ДНЕС Е ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ МАЙ,
ДВАНАДЕСЕТ ЛЕТА АЗ ПРЕЛИСТВАХ.

ОТДАВНА ЧАКАМ СВОЯ ПЪРВИ ДЯЛ.
ПРИКЛЮЧВАМ УЧЕНИЧЕСКАТА КНИГА,
ВЪЗТОРЖЕНА ПРИЕМАМ СВОЯ АБИТУРИЕНТСИ БАЛ,
НО В ЖИВОТА САМО ТУЙ НЕ СТИГА.

ЗА ТУЙ СЪМ ТВЪРДО АЗ РЕШИЛА
В ПЪТЕКАТА НА НАУКАТА ДА ВЪРВЯ.
НЕЗНАЯ ДО ТУК,КАКВО СЪМ ПОБЕДИЛА,
НО ЖИЗНЕН ПЪТ ЩЕ ИЗВАРВЯ.

ДОВИЖДАНЕ ДА КАЖА НА УЧЕНИЧЕСКОТО ЛЯТО,
НО НЕ И НА АЗБУКАТА МОЯ.
ЕДНО У МЕН Е НАЙ-БОГАТО,



АЙДЕ СТИГА ТОЛКОВА....
Посветено е на мен ...

Etiainen написа:По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :


И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Наистина е много добро, поздравления !

Etiainen написа:По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :


И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Не съм от тези, които често пишат, защото прекалено ме мързи да вложа време, но преди няколко месеца измислих това, което сега ще ви споделя.


Ти показа на моя свят, че не е сам.

Запозна ме със своята Уникалност, неосъзнавала съществуването си.

Двама споделихме Картините на Желанията си.

Без да ми говориш, аз те чувам,
а думите- те са почивката за Хаоса от емоции.
Смисълът на Безмълвието роди Илюзия,
а ти подхранваш цветовете й...

И аз зная-
илюзията придобива Плътност, релеф...
Искам да скоча от равната повърхност на ежедневието
право към Върха на ескалиращата обич.
Единствено ще ме интересува Скокът.
Така храня Настоящето с Бъдеще.

И аз зная-
нашите светове размиват очертанията си
и сливат се,
защото Скокът е за двама ни.