forum.uni-sofia.bg

амели пулен ми е доста трогателен

Току що си поревах на един: "Безкрайна любов", романтична драма, САЩ, 1981, с Брук Шийлдс, Мартин Хюит, по тв 7 го даваха:-(((( Мн. ми напомни някои мои преживявания... с изключение на края - беше като на филм хепи

'A walk to remember' многоо специален филм е поне за мен

Вчера се сетих за Forrest Gump... даже го дръпнах, но още не съм се наканила да седна да си го изгледам за 625273526 път...

според мен най трогателният филм е предай нататък

"Titanic", "Gone with the wind" и "From hell" . Не плаках малко като ги гледах

Един от наий-трогателните и тъжни филми които съм гледала е "if only". попринцип не съм от хората,които плачат на филми но колкото и пъти да гледам този филм нещо в мен трепва и ме кара да се разчуствам по мн странен начин. препоръчвам го на всеки

Спойлър алърт!

Хм... току-що догледах The Notebook" - и, честно да ви кажа, очаквах много повече. Цялата им драма остана на повърхността, колкото и дълъг да бе филмът. Просто една красива история за поредната "няма такава любов". И, знам ли - предполагам, хората, които са харесали филма толкова много, са се впечатлили от развръзката, но мен, признавам, не можа да ме изрита в слънчевия сплит - не за друго, тъжно е, факт - но мисля, че не е такава трагедия да не помниш, че си обичал, ако онзи, когото си обичал толкова силно, е там, за да си спомня и вместо теб. Това би могло да бъде напълно достатъчно, тогава има смисъл - така че, колкото и песимистично звучене да има филмът в самия си край, за мен си е триумф на любовта над всички житейски обстоятелства.
Колкото до Али - тя бе благословена, защото всеки ден изживяваше отново тази любов сякаш за пръв път, а проблясъците й, поне за мен, бяха равноценни на момента, в който вдигна рамене и изпусна куфарите пред вратата му. Така че... не знам, трогателен - да, но не бих ги жалила прекалено.

О... и съм пропуснала друг фаворит - "Мостовете на Медисън". Тъкмо взех книгата за мама, та си припомних и филма.

"Armageddon". Гледала съм го около 10-на пъти и винаги плача... . Много качествен филм! Евала!

Търговецът на кристал написа:(...) друг фаворит - "Мостовете на Медисън".

Обожавам този филм.
А когато се заговори за "най-трогателен" , обикновено ми изниква "Да умреш млад" с Джулия Робъртс...

"Чудовищно"

Cold Mountain с Nicole Kidman Jude Law е един от най-трогателните филми, които съм гледала, купих си го на ДВД даже. Страхотна актьорска игра, сюжетът е добър, краят е тъжен, но и реалистичен, утре вечер ще го дават по Нова Тв, може пак да го гледам.

Иначе подкрепям Sweet November. Чувала съм, че Love Story бил много тъжен романтичен филм.

Много са. Безкрайно много.
В момента се сещам единствено за "Обществото на мъртвите поети" , " Awakenings"(толкова плаках на този филм, че....) , "Sweet November" , "Писмо в бутилка" и "Сибирският бръснар" .
Когато ми хрумнат още - ще допълня .

някак си от всички филми които изброихте най-много си обичам Форест гъмп....просто.....това е филмът:)
преди 2-3 годинки ми се наложи да гледам A walk to remember, и някои от другите споменати, ама някак си......лигави са ми.....как да ви кажа, за мен има огроооооомна разлика между лигава любовна историйка и наистина нещо, което да си тежи на мястото, да те оставя щастлив след като си го гледал без непременно да има сълзлив драматичен край.По полека с драматичните краища, навсякъде ги лепват...не се обиждайте де, въпрос на вкус...
та към тези филми, които наистина ме впечатлиха: big fish също не трябва да се пропуска...а Коса-да не говорим....а и да не забравяме Емир Кустурица...Циганско време, Underground и останалите....
пак забравих нещо:Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.Истинско доказателство как един филм може да бъде трогателен без да има сълзлив край..

"Ново кино "Парадизо".

Съдбата се намеси и, за щастие, се наложи да изгледам последните 30 минути сама.
Не съм плакала така от "What Dreams May Come" и "P.S. I Love You". Само дето сега не само плача, ами и плача, задето знам защо плача. Егати изречението, само аз си го разбрах.
Тъкмо преди 2 дни си мислех как трябва да си пусна "В какво се превръщат мечтите", защото се нуждая от един хубав катартичен рев. Еми... получих си го. Сега остава да успея да спра да хълцам и да си поема въздух.
Търговецът на кристал, Старчето, дори и Диксиланд. Както и да ги мисля, все са едно.

Вас този филм може и да не ви докосне толкова силно - мен ме съсипа. Чудесно. Значи всичко е наред.