1. Разкажи за момента, в който почувства, че знаеш кой си и се познаваш? /ако вече си го преживял/
Всеки един момент от съзнателния ми живот от най-ранна детска възраст. Никога съм нямал чувството, че не се познавам, винаги съм знаел кой съм. Представата се променя и става по обективна с течение на годините, но никога не съм изпитвал и най-малкото съмнение.
2. А може ли човек да е сигурен, че се познава напълно?
Не. Често околните дават по-точна оценка, защото се безпристрастни. Сами може и да се познаваме, но рядко Азът съвпада със Свръхаза, както зодията не съответства на асцедента.
3. Какво у теб самия те плаши?
Амиии... Изключително рядко ми се случва, но понякога си се чудя... Когато съм изключително ядосан, не обиден - разярен, на някой, който го е заслужил (което става много трудно), ставам завършен студенокръвен садист. Мисля, че мога да убия човек, ако се съпротивлява достатъчно, т.е. не съжалява за постъпката си, която - повтарям - трябва да е някво върло въплъщение на несправедливостта, агресията, егоизма и тъпотията. Просто мога да полудея. Досега за целия ми живот ми се е случвало два-три пъти в мноооого олекотен вариант, но тенденцията е налице. Абе само така си говоря... Надявам се.
4. Оправдава ли целта средствата?
Зависи от целта, зависи и от средствата. Ако средствата вредят на някого - не. Ако потъпкват морала, но реално нямат отражение в материалния свят - може, стига целта да е някакво по-висше добро. Също така съм абсолютен фен на благородната лъжа.
Ако прецакаш някого за негово добро, тогава това, което си извършил просто не е прецакване. Например, да лиша някой от цигарите му не е непочтено от моя страна, нищо, че е дал пари за тях. Преча му да се трови и да ме трови - еднократно, но пак е нещо. Пренебрегваме факта, че никой няма право да прави с теб нещо, което ти е неприятно, защото той е решил, че то е "добро за теб" и малко отиваме към Русо и към лошите. 
(Поздрав за Евгений Дайнов!) Разбира се, че съм изцяло против погазването на човешките или гражданските права на който и да било. 5. Кое беше първото нещо, което те накара да се усмихнеш днес?
Един дядо - народен певец по телевизията, който беше превърнал част от брадата по бузите си в продължение на големите си сиви мустаци. Имаше мек, добродушен глас на български селски дядо.
Супер як беше!!! После се усмихнах, като се сетих, че ще отговоря на въпросите ти.
6. Постъпка спрямо теб, която дълбоко те е трогнала?
Не помня, много хубави неща са правили за мен. Пренаситен съм с добро отношение, за да помня конкретни неща.
Един много добър приятел написа стихотворение за мен, след като една алкохолна нощ го изпратих до тях и в продължение на часове си бяхме говорили за всичко на света откровено и бяхме свободни... Беше оставил някакво цвете на листа с творбата, кокиче примерно. Изрод! Цитирам:На Спасителя
Салвадор, Салвадор,
Га съм се на "Г" сгърчИл
в малък пиянски водевил,
Ти мен придържаш, вперил взор
в стихийния ми колапс.
Едно цвете.
Един поклон.
Едно благодаря.
София 1.5.2007
Визуално стиховете умишлено наподобяват като разположение буквата "Г".
7. За какво си мислиш обикновено като се събудиш?
Преди известно време за мнооого меки, слънчеви и хубави неща.
Сега - как да поспя още малко.
8. А преди да заспиш?
Преди - "Е, още един як ден, утре - пак.
"Сега - "Хм... Слънцето изгря - май е време да лягам...
"9. Без какво не би бил ТИ? Или нещото, което смяташ за своя отличителна/запазена марка?
Житейската ми философия, резултат на години размишление, наблюдение, движение и общуване с хора, която, разбира се, постоянно търпи развитие.
Като цяло светоусещането ми, хармоничното ми съществуване в това толкова ърбън-общесвто. Вярата ми това, че всичко е възможно, съчетана с реалистичен поглед върху света. 
10. Когато си наистина ентусиазиран от някоя идея, може ли нещо да те обезсърчи и какво?
Протакането и тъпото отношение. Много мразя нещо да се точи заради липса на инициативност. Имам един приятел, който умее да убива всяка идея още в зародиш с репликата "Добре, нали знаете, че така и така накрая нищо няма да стане?" Много мразя и липсата на уважение. Когато си ентусиазиран и искаш да споделиш нещо на някого и той го вижда, няма нищо по-отвратително от това, той да те прекъсне с няква реплика като "Абе, знаеш ли между другото к'во видях вчера на Витошка?" или още по-лошо - да започне да ти се кара за нещо или да ти направи някаква супер неуместна забележка. Т'ва показва, че човекът ама ИЧ не го ебе за ентусиазма ти, защото, дори да не го интересува, поне от уважение е длъжен да те изслуша и да се понаправи на заинтересован. Е тогава не само ентусиазмът ми може да се скапе, ами се вбесявам.
11. Струва ли си човек да се занимава с политика? Защо и в какъв аспект?
Не си струва - ТРЯБВА. Поне мислено. Как е възможно да сме такива егоцентрици, че да забравим, че живеем в общество? Целият ни живот, доколкото това е възможно, зависи от решенията, които се взимат в една малка сладка сграда в центъра на София. Ние само знаем да псуваме, да говорим глупости и да се оплакваме. За мен човек, който само мрънка и хули, но не прави нищичко по въпроса, няма право да мрънка и да хули. Много отдавна комунистите, под предлог, че се борят с несъществуал в България фашизъм са изтребили цялата ни интелигенция - във всяко село задължително кмета, даскала и попа, маса литератори, общественици, умни хора. Какво да остане? Как да сме умна нация после? Българинът е необразован. Не тъп, но необразован. Най-лошото е, че социалните модели в България абсолютно унищожават всякакво желание за образование. Защото огромната част от най-богатите и успешните е неука. А човекът е материалист и е безумно тъп - "Защо да уча? - За да продавам после на сергия на пазара ли?" - такива малоумни убеждения вилнеят из милата ни родина, защото никой не ни е научил да четем книги. Говорим си наизуст. Е как такива хора да правят политика? Естествено, че трябва да се ограмотим и да взимаме активно участие в собствения си живот. ГРАЖДАНСКО общество му се вика.
12. Кога плака за последно и заради какво?
Не съм плакал от невръстно лАпе. Просто на мъжете ни е по трудно - т'ва са векове потискане на мъжката експресивност - затова умираме по-млади.
До някакви състояния, близки до плач, съм стигал, но по собствено желание. Примерно "плаках" на песен - When a blind man cries - точно ти съм сигурен, че я знаеш Наскоро се просълзих, почти заплаках, но този път от мъка, докато пишех един сценарий, в който поставих основната проблематика на военната действителност през погледа на войник и в същото време героят беше 4-5 годишно момченце, оставено само вкъщи, облечено като войник с малка пластмасова пушка. Мислите му обаче бяха гласа на истински ветеран, преминал през унищожителната цялост на войната, обречен да остане потънал в нея. Тъжно ми стана... 13. Ако нещо не може да се постигне с положителна нагласа, какво следва?
Всичко може да се постигне с положителна нагласа. Вярата, че нещо може да бъде постигнато също е положителна нагласа. Ако не става - примири се. Ако е екзистенциално - die trying.
14. Смяташ ли, че хората те разбират, че те възприемат правилно? И вълнува ли те дали това е така?
Всячески се опитвам хората да ме разберат. Ако са по-търпеливи и не решат, че само се правя на гъзар, ме разбират и знаят, че могат да разчитат на мен. Естествено, че ме вълнува дали ме разбират! Човекът е социално животно - никой не пише поезия за себе си, ВСЕКИ пише с мисълта не само, че някой ще прочете написаното, ами и че ще го оцени и хареса. Щом усилията ми са насочени именно към хората, да не ме интересува дали ме разбират би било безобразно плиткоумно...
15. Какво е "истината"?
Истината е това, в което вярваш.
"All the stories are fictions. What matters is which fiction you believe."
Orson Scott Card - Children of the Mind
16. Религиозен ли си и в какъв аспект?
Вярвам, че не знаем почти нищо за съществуването си. Тоест - не отричам и не защитавам никоя теза, свързана с Вселената. Може и да има Бог, може и много богове да има, може и извънземни да са ни направили, може и всички ние да съществуваме само в извратеното съзнание на някаква висша сила. Може света да е изцяло материален и всичко свръхестествено просто още да не е научно обосновано. Пак погледни цитата от Кард отгоре
17. Определи семейството с една дума?
Умно.
18. Няколко задължителни неща, които човек трябва да направи през живота си?
Да изпита колкото се може повече емоции, ако може да общува с мнооого хора, за да открие по нещо у абсолютно всеки, да види, да чуе, да усети, да си представи, за да обикне живота. Вазов е казал "Опознай родината си, за да я обикнеш." - Така е с всичко. И с враговете. Пак ще цитирам Кард:
"When you really know somebody, you can't hate them."
...и
"But when it comes to human beings, the only type of cause that matters is final cause, the purpose. What a person had in mind. Once you understand what people really want, you can't hate them anymore. You can fear them, but you can't hate them, because you can always find the same desires in your own heart."
19. Най-високото място, откъдето си скачал/падал и болеше ли приземяването?
Аз съм маймуна от малък. Все се катеря по дървета и въобще по всичко. Някое дърво ще да е било - не съм падал, за скачане говорим. Иначе във вода съм скачал, но в метри не мога да ти кажа. Не съм професионален скачач, значи най-вероятно е боляло.
20. Запознавайки се с даден човек, кое е първото нещо, което се стремиш да видиш у него?
Дали е добър човек. Не ме интересува социалният му статус, интелекта му, приятелите му, нищо не ме интересува, докато не разбера дали човекът е добър в същността си. Иначе зависи от него какво ще ми покаже.
Благодаря ти за хубавите въпроси!
:kiss_the_princess:
?! 
И пчеличките са по пухкавки и мекички от шибаните корави гнусни оси.
