Публикувано на: 24 Сеп 2007, 00:21
Зад цялата тази история стоят и доста задкулисни политически игри. Дали учетилите се замислят изобщо, че ги манипулират и използват...
Форум на Софийски Университет
https://new.su.schools.bg/
хахаха Вълчев неудачник... за наглец хммм по-скоро най-малко нагъл в сравнение останалите...ducklin-th написа:Нали знаете, че Вълчев е завършил училище задочно.. сам си е учел и само на изпити е ходел...
За мен си е неудачник и наглец
ОБРЪЩЕНИЕ
от името на учителската колегия на І-ва ЕГ
и IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри” - Варна
Стачката на българските учители е краен жест, принудено действие, с което искаме най-сетне да се чуят тревогите ни, които години наред управляващите отпращат в графата „и други”:
- Българското образование е в улица без изход. Т. нар. „реформи” са недообмислени и без перспектива, пропиляват време и обществена енергия, унищожават добрите традиции на българското образование. В промяната трябва да участва цялата българска наука – специалисти по съответните научни области, психолози, социолози, медици, но и науката е оставена на фотосинтеза. Пред очите ни се случва културен упадък, който бъдещето няма да ни прости.
- Посланията, които управляващите изпращат към обществеността, се стремят да изградят образа на българския учител като човек, който не желае да «направи» реформа в образованието. Тази реформа е във властта на избраниците на нацията, които говорят за промени, но без ясна визия и действия за реализирането им.
- Грижите на държавата за младите хора в България украсяват само предизборни партийни платформи. Хаосът и непрофесионализмът в управлението на образователната сфера прогониха децата ни!
- Българското образование е в задръстване – финансово, морално, научно, без ясни стратегии за развитие, оставено на режим „оцеляване”.
- Професията „учител” отдавна вече е социално непрестижна, тя не привлича мотивирани млади хора и ефектът от това е непредсказуем за бъдещето на образованието ни.
- Държавата не контролира качеството на следдипломните квалификации и специализации на учителите, за които те инвестират големи лични средства без възвращаемост.
- Държавата не контролира връзката между средното и висшето образование - вузовете заявяват автономност и по отношение на оценката от матурата (отказ тази оценка да бъде вход за университета), което обезсмисля труда на ученици и учители в средното училище; провеждат курсове и предварителни кандидатстудентски изпити в работно за средното училище време, което дезорганизира учебния процес; залагат в изпитните конспекти материал, който не се изучава в средното училище.
- Ние си плащаме, за да работим. Плащат и родителите, защото системата не осигурява дори елементарни консумативи като копирна хартия.
- Доказателство за европейското качество на образованието в нашата гимназия е блестящата реализация на учениците ни. Наше право е да искаме адекватно заплащане. Предложените критерии за диференцирано заплащане не са гаранция за обективна оценка на труда ни. Всеки, който се запознае с тях, е наясно, че те не оразличават «добрите» и «лошите» учители, за които говорят управляващите и заблуждават обществеността.
На учителите винаги е бил вменяван дългът да бъдат „социално мислещи”, да се въздържат от протести, което ни направи социални аутсайдери, без обществен авторитет. Ние искаме достойна материална отплата – това би било знак за истинската загриженост на държавата за бъдещето на нацията.
Нашият протест е срещу бездействието и несправянето на държавните институции, които са отговорни за „напълването”, а защо не и за „изпразването” на хазната.
В българското училище няма двойно счетоводство! Ние не перем пари и не точим ДДС!
Българските учители не крадат и не лъжат!
Българските учители нямат време за политически интриги и партийни игри! Единствената ни власт е знанието.
Българските учители не пожелават заплатата на ближния си, както манипулативно се аргументират висши държавници, за да откажат удовлетворяване на исканията ни.
Трудът ни в училище е специфичен – емоционално напрежение, шум, стрес. Учителят е ангажиран с много други дейности, вън от длъжностната му характеристика. Този труд е нераглементиран и естествено (???) незаплатен. Резултатите от труда на учителя не са от днес за утре, няма мерни единици за емоционалната енергия, любовта, страстта, ангажиментите на душата и сърцето, които ежедневно и ежечасно се отдават в една кръвопреливаща система, в която единствен донор е българският учител.
Инвестициите в образованието по друг начин се връщат – те не са нито автомагистрала, нито хотел. Образованието не е туризъм, за да си внасяме кадри отвън. Нашите предци са пестили, за да образоват децата си. Държавата днес пести от образованието на децата ни. Тази безотговорност ще плащат скъпо внуците ни.
Уважаеми родители,
Отглеждането, възпитанието и образованието на поколението е наш общ ангажимент – човешки и професионален.
Ние не искаме конфронтация с обществото, но мислим, че заявявайки ясно своята позиция, даваме урок на нашите ученици по човешко достойнство.
Призоваваме ви да бъдете активни и да подкрепите стачката ни като граждански натиск върху институциите и заедно да извоюваме не само на думи приоритетната позиция на образованието.
Нашият общ съдник са децата ни, отговорността ни е пред тях!
Мила написа:писала съмпо темата преди няколко месеца, копирам тук директно:
Да си поговорим за образованието. Нека не ме разбират погрешно учителите. Насясно съм, че поне по-голямата част от тях вършат много повече, от това за което им се плаща. Смятам, че за мен като човек минал през системата на бълагарското образование е обидно, хората които според общественото мнение са длъжни да ме въведат в реалната заобикаляща ме среда и да ми зададат код и стратегия, с които да се придвижвам в нея, получават колкото служителите от чистотата (не казвам, че техните пари са незаслужени, а че тези на учителите са срамно ниски.) Г-н Вълчев, мислите ли, че има хора, които доброволно биха се отказали от почивните дни и ваканциите, за да работят в частни школи и с частни ученици, ако получаваха достатъчно доходи в училищата? Мислите ли, че на родителите им е приятно да дават хиляди, за да знаят, че децата им са подготвени за изпитите във вишите училища (нещо, за което дори образованието в "елитните гимназии" не може да им помогне без уроци?)
Има хора, които твърдят, че учителстването е най-сладката проефесия. Една сутрин, докато пиех кафе преди работа и гледах "Здравей, България" се обади мъж, чийто глас говореше, че е на около 40. Думите му бяха обидни, гадни и определено показваха, че дейната работническа класа на България пет пари не дава, за това какво учат децата им. Ако изобщо учат. Ок, донякъде обществото може и да е право - от частни уроци се изкарват доста пари, които не се декларират и отиват в сивия сектор. За който не вярва - в училищата има много повече корупция, отколкото може да си помислите. То дори не е корупция, а бартер. Бащата на А. дава пари за училищния мюзикъл и А не е изключен. Всъщност, А е в училище точно заради едно такова дарение. Майката на В урежда безплатното издание и разпространение на училищно издание - дъщерята се ползва с протекции навсякъде. Родителите на С плащат за ново дюшаме във физкултурния салон и той завършва с пълно отличие. Честно казано преди се ядосвах, но сега не мога да се сърдя. Съжалявам само, че хората не виждат, че освен парите, трябва и много труд, за да се получи крайният резултат, поредната гордост за училището...
Но да се върнем на темата. Подкрепям морално стачката на учителите. Надявам се, че ако успеят и им увеличат заплатите на 100% ще се мотивират и онези, които не си харесват работата. Много хора не харесват това, с което си изкарват хляба, но материалните и социални бонуси ги мотивират! [...] И все пак ми се ще да вярвам, че най-после ще се осиферим и ще си подредим приоритетите. Ще се доведат поне едни реформи докрай и ще получим образователната система, която заслужаваме. Заради сестра ми, която догодина завършва. Заради братовчедка ми, която ще се мъчи още 2. Заради Ина, която излиза в 6 и се прибира в 12 и няма нито време, нито желание за бира. Заради г-ца Ончева и другите, като нея, които ме накараха да повярвам, че за да си учител ти трябва много повече от образование. Трябва ти призвание.
Министър Вълчев точно защото знае това последното, каза: Ок, даваме ви огромното увеличение, но само ако синдикатите обещаят да няма стачки на служители от другите отрасли, докато бюджетът не е отново готов. Ама синдикатите не искат да поемат такова обещание, щото не им стиска. Лесно е да държиш пламенни речи, но е трудно да поемаш отговорно обещания.Не си мислете че някой друг освен тях ще скача от радост...напротив...още от същата минута...ще се съберат синдикати и всякакви заклятнически организации, които ще блокират пътища...ще правят палаткови лагери и гладни стачки за да подкрепят 200%ното увеличение на заплатите на мед.сестрите, служителите на РИОКОЗ,БДЖ, БКС, БНЕЗНАМСИКВО...и правителството ще е принудено да го направи, защото вече е създало прецедента и е превилигировало едното съсловие...
напротив, дават пример, че човек трябва да отстоява правата си и трябва да получава достойно възнаграждение за работата си!Xenon написа:Е, така е... Но не мислите ли че дават лош пример на учениците си с тези стачки?