Абе не знам за бележка от библиотеката не знам, ама какво ми се случи на мен...Явно от толкова отдавна мечтая за пустото право, че сега, когато се сбъдна, тотално оглупях.
Отивам аз да си прибера моята сакрална диплома за средно, от която е видно, че съм не само красива, а и умна (

) и която се разходи доста по какви ли не факултети....Та си викам - днес да я заведа до заветната точка, но не би....
Отивам във ФФ, чакам културно над 30 мин. (все пак от Културология се прехвърлям), дори не нервнича, че ме чака подготовка за промяна на регулация в офиса...Моят ред идва, влизам и наперено си искам дипломата.
- Факултетен номер? - достига до бедните ми, но наперени уши.
Отварям уста и...къде си, мой мозък, нищо!!! Не помня! Зяпнах като олигофрен, пак нищо!
- Не си го знам...- измрънках аз, - ама все пак, моля ви се, дайте си ми дипломата.
Стана дълго, съкращавам. Разбрах, че съм оглупяла, разбрах и че без фак. номер диплома няма! Е, много се ядосах на жената, която не пожела да направи едно усилие, а ме гледаше как безпомощно си ровех в паметта.
Прибрах се синьо-лилава в офиса и започнах бясно да ровя. Преди доста време си го бях записала някъде, аз имам ужасен навик, който само аз разбирам - пиша всичко на стики ноутс, ама ако е телефон - под него няма име, просто визуално много помня, още си ползвам безименните листчета от 2005. Колегата ми не смееше да ми говори, само фучах и обръщах тонове безсмислени за другите листчета (аз наистина си знам кое за какво е). В последното обърнато шкафче, най-смаканото листче съдържаше 4 цифри, които могат да са всичко - код, парола, дявол знае какво...Беше моят фак (да се чете буквално от английски)! Ама беше 17 часа.....
Исках да споделя, още гледам листчето, символ на моето малоумие.