В някаква степен. От една страна не обичам да бездействам, и това, че за цяла една година не научих кой знай колко много не ми допадаше, имах чувството, че си говорим общи приказки, а не, че учим нещо конкретно.
От друга позагубих интерес към политиката. Като влезе един асистент, ти знаеш кой, и като каза, че политиците са идиоти, аз му повярвах, защото е много ерудиран и аз много го уважавам за това, въпреки, че като преподавател не ми допада толкова и... от тук нататък цялото мероприятие загуби смисъл за мен-щом така и така е ясно, че са идиоти, какво да им анализирам? Само да се правя на клоун? Аз не обичам безсмислени неща. В общи линии тогава си загубих интереса към политиката по принцип, което доста обезсмисляше битието ми като политолог.
Случи се и веднъж на един колега, докато бяхме на кафе, май и ти беше там, да му пращат смс-и кой се изказва от парламентарния контрол, а аз вече 5 пари не давах за него (за парламентарния, не за колегата) и се запитах какво правя там в крайна сметка, за там ли съм?
Множеството обяви за работа

за политолози и осъзнаването на факта, че трябва много тясно да се обвържа политически и на практика да стана зависима от прищевките на дадено партийно ръководство за да се реализирам на фона на безумната ситуация в която беше поставен мой близък точно заради такова обвързване също дадоха своя много сериозен принос.
И, разбира се, не бива да забравяме един много важен фактор, който утре също като мен има държавен, и заедно с когото обикаляхме на разходки из Студентски, резултат от безделието в университета и взаимно се навивахме, че това, дето го учим не е за нас

Сама едва ли бих събрала смелост въпреки всички по-горни фактори.
А ревах, защото вас много си ви обичах и си ви обичам и откак се преместих все ми липсвате

В общи линии това е въпросното струпване на фактори, за което става въпрос.