forum.uni-sofia.bg

Определено No Doubt - Don't speak в дно малко по-различно изпълнение

Последно, снощи, изревах голям рев на Nessun dorma! Слушахме с едни приятели двадесетината й изпълнения в ю тюба почти цяла нощ, ама се и бяхме много напили, та по-вероятно е от алкохола, освен ако е нямало и и-доза!? Щото и тримата сме в сходни ситуации...

На Bring the boys back home винаги се просълзявам, ако е в комбинация с Veraи Nobody Home. Двете песни (Vera и Nobody Home, де) ти замъгляват мозъка с тъга, а епичната Bring the Boys... просто изкарва насъбраното навън. Всичко това става в случай, че се вживея в музиката и филма, разбира се.

А освен това - Мила родино.

Nemesis написа:

Black Raven написа: Paradise Lost - I Am Nothing

Мхмм... много депресарска песен... не толкова тъжна, но депресарска и отчайваща.

Песента е адска. Цял ден цикля на нея

Засега май най съм ревала на "Out Of Reach" на Gabrielle и на "Here Without You" на 3 Doors Down,това беше по времето,когато бях безумно и естествено нещастно влюбена в един,хм,идиот...

А на Sway никът има ли нещо общо със "Sway" на Paradise Lost??

Jo,
И аз последно на опера съм ревала - иначе друга музика рядко може да ми повлияе по подобен начин. Виж, на филми рева като стой, та гледай. За последните 10 дни ревах на точно 4 филма.

Иначе може да се каже, че съм си поплаквала на "Любовта, без която не можем" на "Тангра":

"Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно...
у дома да се връщаш - да се връщаш бездомен..."

И на "Сигнал" - "Сбогом" може да ме разплаче, но то е от умиление, защото ми напомня за абитурентския бал и за един разкошен спомен, в който времето бе спряло. Но за да ревна, трябва да съм в подходящото носталгично настроение.

В същото настроение ме завари веднъж и "Total Eclypse of the Heart", заради която сега ме е яд, че съм си позволила да плача - не заслужава. Ама на - млада съм била и глупава.

И, последно, най-големият рев на музикален фон съм го ревала на една песен, която въртят по Радио 1, някога беше в една коледна реклама на Кока Кола. Не знам изпълнителя, обаче и днес, когато я чуя, сменям станцията, ако имам възможност, защото ми навява спомени. Само че тогава плаках заради съвсем друго нещо, но, уви, радиото работеше, тази песен вървеше и този момент няма да го забравя, докато съм жива.

Ми аз никога не съм ревал на опера, а това ми беше за първ път.... ма, щото бяхме в клуба на "Прелъстени и изоставени"...

Е, виж сега, то, за да ревнеш на някаква музика, обикновено имаш по-дълбока причина. Както, например, аз си знам на кой тип филми рева, и, най-вече, защо го правя. Нищо не се случва без причина.
Та е така и с музиката - зад всяка една от песните, които аз съм изброила, както и за оперните арии, които ме докосват и разнежват, има съвсем конкретна история или пък аналогия с конкретно чувство.

Това хубаво и ясно, но чак пък рев на моите години и след толкова сходни случаи... нейсе!
Nessun Dorma!

Впрочем, тая вечер ситуацията наистина ще е Nessun dorma.
А пък за другото - нали знаеш, има някои неща, за които другите няма нужда да ти правят забележка, защото сам ги поправяш. Има други, за които, като ти се каже веднъж, няма нужда да се повтаря. Но има и такива, за които, колкото и да ти повтарят, никога няма да се научиш. Всеки човек има такива. И, в този смисъл, разрушителните инстинкти на човека водят до периодично повторение на едни и същи грешки.
Ох, уотева. Почнах да пиша пълни глупости.

Ели, за теб ще е удачно да прочетеш "Анатомия на човешката деструктивност" от Фром.

-Enigma-Return to innocence- ейй тая песен абсолютно винаги ме просълзява,май по-скоро от радост, но и тъга , винаги ми напомня за детството и всичките тези отминали моменти

В полумракът на спомена - Михаил Белчев

..."Ще се срещаме сигурно след години на масата, в стаята, в същия час, все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взима един от нас." ...

Има една малка инди групица - The Dears, с песента The Second Part. Ама не съм я слушала от година и половина и няма и да си я пусна вече, то и периодът беше един особен, но panta rei.

Също на Radiohead - Fake Plastic Trees.

Вече гледам да не слушам депресиращи неща, няма смисъл човек да потъва в някакво изкуствено униние.