forum.uni-sofia.bg

Ето нещо и от мен.

Спокойна светлина...
Аз обичам...
Тоталното смирение в две думи...
Обичам те...
Покорство, тегота...
Обичам...
Имаш ме...
Обичам...
Твоя съм до мозъка на костите...
Обичам!
Спри!
Недей ме завладява!
Аз съм вече твоя.
Без остатък.
Не воювай.
Недей ме побеждава!
Обичай ме!
Победата е твоя без да си е търсил.
Гордата е покорена...
влюбена...
обичаща...
Обичай ме!
Недей да водиш битки, моля те!
Недей!
Остави във шкафа старите познати роли.
Просто ме обичай!
Без грим...
без излъскан празничен костюм...
Обичай!
Истински!
Обичай!
Имай ме!
Не ме мъчи!
Аз съм твоя, няма да избягам!
Уморих се да играя роли...
в твоята игра...
Завесата се спусна...
Още те обичам...
Не ме пъди...
от страх...,
обичай...
Заклевам те,
обичай!

Ice lady ,

много истинско

Ето и едно стихотворение от мен:

Сега разбрах, че есента е просто
тъжно повторение на моето вълшебно лято,
щом всяка хладна вечер аз забравям,че съм тук,
притихвайки, отричайки мига, дори когато
е нужно да се примиря с живота друг.
И всяко паднало листо е като трън,
забит в сърцето,
защото тласка ме напред,
далеч от миналите дни, далеч от моята утеха,
далеч от всичко мило, свързано със теб.

Вземете бъдещето, непотребно
при тази кървава сърдечна рана,
вземете всичко, спомените ми върнете,
защото само там аз мога да остана.

kokteil_molotow написа:Ice lady , много истинско

Благодаря

Когато увяхнат в душата ти всички красиви неща-
и очите ми са тъжни, а устните схванати,
тогава изсъхва нощта.
Онази нощ, в която кръжахме ,
и където цъфтеше нашето слънце,
и КОГАТО ПРОСТО С РЪЦЕ СЕ ДЪРЖАХМЕ

,
а нежността се ронеше зрънце по зрънце...
Сумракът, който ни обгръщаше ,
престана да бъде сумрачен,
а ръката, която нежно те прегръщаше-
от днес ще те кара да плачеш.

22.04.2006 since lost

kokteil_molotow, хубаво е, макар и доста есенно като за април

Я да пусна аз нещо малко по ведро:

Танцьорка в мрака

Пластелинена хлебарка
с осемте си крака
тихичко потрака.
Танцьорка в мрака
Сладкият овал
под черния воал
закрит е, чака.
Танцьорка в мрака
В светлина обляна
ритъма подхвана,
в такт и тя затрака,
танцьорката във мрака
Темпото се вдигна
и в ритъма изригна
без сигнал да чака,
танцьорката във мрака
Токчето се счупи.
Под воала се захлупи,
в тъмното проплака
моята танцьорка в мрака

мечо, това е много готино

На него

Когато бях море,
обичаха ме корабите.
Когато станах планина,
безумно любих вятъра.
Когато се превърнах в поле,
погълнах семена на любовта.
Когато бях небе ,
в мен се радваха птиците.
***
Когато се превърнах в река,
денонощно търсих твоите очи.

И когато намерих очите ти ,
превърнах се в Човек.

kokteil_molotow написа:На него

Когато бях море,
обичаха ме корабите.
Когато станах планина,
безумно любих вятъра.
Когато се превърнах в поле,
погълнах семена на любовта.
Когато бях небе ,
в мен се радваха птиците.
***
Когато се превърнах в река,
денонощно търсих твоите очи.

И когато намерих очите ти ,
превърнах се в Човек.

Страхотнооооооооооооооооооооооооооооооооо! :възхитеночовече:

Това не е от добрите ми, но ще го споделя с вас...

Без посока

Завинаги оставям настрана от мен
мълчанието,безропотната тишина
приковавам мисли в предстоящия ден
и давам криле на своят душа.

Въженце тънко кораб дърпа,
с разкъсани платна,отвеяни далеко,
а вместо знаме-носна кърпа
вее се и сякаш стене леко...

Екипажът стар отдавна е забравил
накъде отива,къде се намира в този миг,
отправил поглед към това,което е оставил
по течението носи се...с тъжен,но притихнал вик..

Отдавам се на на пагубно течение
и спирам да пътувам в тези развалини...
към самотата вече...нямам аз влечение
по-добре да изчезна...в морските дълбини.

Без посока,без помощ и цел
нима има смисъл още да пътувам?
Вятърът всичко ми е взел...
да се правя,че плувам...защо ли се преструвам?!

Стихотворения на форумците

А може ли поемка на английски

Давай човече, а азще пусна и тук своето стихоплетство, за да видите, че няма нищо страшно и никога не е късно човек да стане за смях:

The thing I miss
Is your sweet kiss,
I miss your kiss too much!
A single kiss
Is sth missed,
A thing that`s never touched...

Накрая може да съберем най-лошите и да издадем антология на университетската поезия....

Очакване
Thursday, 28. September 2006, 04:08:25

Трепетно разгърнах с пръсти
нежното ухание на моята луна
потънах в облаците гъсти,
в мъгла от съзерцание и светлина...

Часовете бягат на сребърни колесници,
препускат,оставят зад себе си здрач
една по една надеждите заключват с белезници
и рисуват болезнено с плач...

Очакване,болка,копнеж
бягаме безспирно във кръг ...
сълзите превърнати в скреж...
крием във розов стрък...

Извади копринената кърпичка,помахай,
прости се най - накрая с този блян...
от тази малка стая,със спомени пълна, се махай
животът ти в очакване...май е пропилян!

Като старо злато,
като отлежало вино си ти.
Да те пия всяка сутрин
и преди лягане!
Да те нося на моя безименен пръст-
свидетел на моята любов.

Финална сцена

Лятото гледаше, те се целуваха,
лятото плачеше с огнени капки,
капките грееха, нежно танцуваха
с красивите сламени шапки.

Уморените устни на двамата влюбени
тихо притихнали сливаха плът
и шепнеха думи във превод загубени,
глухо отекнали в прашния път.

Камери, хора, декори не виждаше
лято застинало в дивен захлас;
в двамата вперило поглед умираше,
безмълвно извиваше глас...

Два силуета към залеза тичаха,
залезът, който лицата изтри;
последните пурпурни капки се стичаха
в края на дубъл хиляда и три.

...старичка е темата, и стихчето ми е старо: но нека живее творчеството!