По тая тема отдавна си блъскам главата и да си призная въпросът за вярата и религията ми е доста объркващ.
Вяравм в кармата, в предопределеността, вярвам, че това, което е написано задължително ще се случи, без значение какво правим. И също така съм убедена, че това, което се случва, винаги е най-доброто за ситуацията дори и да ни изглежда точно обратното.
Много хора живеят на принципа - ще си скъсам задника от работа, но ще постигна целта си. Е, за мен примерно този принцип никога не работи
В моя частен случай колкото и да се пъна, ако нещо не ми потръгне по вода от самото начало, никога не ми се получава. Най-хубавите събития в живота ми са напълно случайни (вярвам, че няма случайни неща, но наричам така това, което ми се е случило без изрично да съм го планирала и да съм се борила), затова за себе си съм убедена, че съм късметлийка и спокойно се оставям по течението на живота (
не в смисъл ям, спя и гледам телевизия, пък живота да минава покрай мене).
По религия съм християнка и мисля, че е важно хората да принадлежат към някаква религия като принадлежност към едно общество, като част от семейството, което празнува заедно определени празници, като национална особеност, като някаква насока за морал и ценности. Не разбирам обаче прекалено религиозните хора. Имам непоносимост към хора с извънредно показна религиозност. Забелязала съм, че точно най-молещите се и най-посещаващите църква са едни от най-двуличните, хитри измамници, които познавам.
Общо взето вярвам във Висшата сила, която има контрол над нас. Не мисля, че хората са толкова велики и вездесъщи, за каквито се имаме. И най-вече вярвам, че всеки има свой път, по който иска, не иска ще мине. Let it be
