forum.uni-sofia.bg

Kristo написа:Няма кво да се лъжем - бащата е еднакво важен за зачеването на детето, колкото и майката. Ако не и повече. Щото той залага мъжката си чест, достойнството си, дълга да продължи рода, време, енергия, пари.... А майката кво дава? Корема си. Нещо не ми се струват равни...

Тва не биваше да прозвучи така хумористично, простете ми, имаше винце наоколо...

O, БОЖЕ ГОСПОДИ!!!

Кажи ми, че това не го мислиш, моля те.

@ camel едва ли си го мисли .. всъщност подозирам че изказването му е с цел да предизвика реакция подобна на твоята

Kristo написа:

Don Horhe написа:Кристо, не е баш така. Не е като да решиш да сготвиш нещо, после пък решиш, че не ти харесва и да го изхвърлиш.

Напротив, хвърляш го и още как. Същото е и с мъжете - не ти харесва - зарязваш го. Длъжна ли си да го търпиш? Не.
Ако не се чувстваш готова да отглеждаш бебе, никой не може да те принуди да го сториш. Още повече бащи много - майката е една.

Шепот написа:Don Horhe, ами то мъжът си има право да се отказва от детето по законов път.

Май няма такова нещо. Поне тук така казват: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=36723

В общи линии идеята не е кой как ще прецака другия със скришен аборт или евентуално отказване (ако е възможно), а да се мисли преди да се правят деца.

ама тук не става ли въпрос за деца родени след брак

camel написа:

Kristo написа:Няма кво да се лъжем - бащата е еднакво важен за зачеването на детето, колкото и майката. Ако не и повече. Щото той залага мъжката си чест, достойнството си, дълга да продължи рода, време, енергия, пари.... А майката кво дава? Корема си. Нещо не ми се струват равни...

Тва не биваше да прозвучи така хумористично, простете ми, имаше винце наоколо...

O, БОЖЕ ГОСПОДИ!!!

Кажи ми, че това не го мислиш, моля те.

Не се шокирай, изразявах се образно. А какво дава майката, вече беше казано преди мен, но в жените сами го принизиха до физическата страна - 15кила, 9 месеца носене, отказване от цигарки, алкохол и наркотици, лишения, повръщания... за тях тва не е родителство, а отдаване на корема под наем. На тях се шокирай, не на мен, аз майка не мога да стана.

Ако детето се е родило в рамките на брак (или на не-знам-си-колко-седмици след развода), то тогава съпругът се вписва като баща и няма шаване. А не съм наясно с това как става припознаването на едно дете от мъж, който не е съпруг на майката.

Ако детето не е родено в рамките на брак, бащата трябва да го припознае (училите семейно право да ме поправят, ако греша), но поне аз не знам да има възможност бащата да бъде задължен да припознае детето. В общи линии, нещата опират до иди-ми-дойди-ми неговото желание. Мисля, че това имаше предвид Шепот, когато каза, че бащата може да се откаже от детето си.

AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAa

Тъпи хора! Къш от темата ми!

Твоята тема е тук ---> http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 10&t=14311

Тази е обща

Когато не е родено в брак, детето трябва да се припознае от бащата с някаква нотариално заверена декларация. Доколкото знам, документите се попълват още в родилния дом, после само трябва подпис от нотариус.
Ако не се направи, оп - баща: неизвестен. А децата, родени в брак (и няколко месеца след развода, мисля че бяха 3), се записват на съпруга, ако ще да са одрали кожата на комшията или реално да са на любовника на майката, с когото тя е изневерявала на мъжа си и с когото след развода се е събрала. Това е забавна ситуация, впрочем. Всички знаят чие е детето, ама върви обяснявай на съда кой кого и кога.

По темата не искам да вземам отношение (пък май и по-рано съм писала, но не ми се връща назад), защото съм доста крайна и мнението ми категорично се различава от това на повечето момичета, писали тук. На моменти чак ми става гадно да чета. Но така е, аз съм възпитавана по друг начин и в друг морал (Мила, Ир, сори, знам с какво свързвате думата, но в случая наистина става дума точно за това).
Да речем само, че както според повечето от вас мъжът няма право да иска да задържите детето, според мен мъжът няма право да иска от мен да направя аборт. Разбира се, в случай, че не иска детето, аз пък нямам право да очаквам каквато и да е помощ от него - пътищата ни се разделят и толкова. Дори в такива случаи е по-добре детето да е с неизвестен баща, отколкото да се чудя какво ще му скимне на "таткото" някой ден и дали няма да почне да ми/ни бърка живота.

* Смоуки, махам се, бе. Махам се.

егати, като знам колко сте обидчиви, няма да мога да ви напсувам както искам, но заслужавате МНОГО псувни. Деликатно ще река, че сте малоумни и недорасли.

КОЕ различава ролята на бащата в отглеждането на дете от тази на майката, освен физическото пространство на израстване на плода, освен научно недоказани и социално-улично опровергани теории за "връзката" между майка и дете? Нищо.

Решението принадлежи и на двамата. Искам много, много, ама много да ви псувам, но сте се взели насериозно и ще вземете да се впечатлите. Дано не станете майки, преди да поумнеете.

Джеймс, прав си донякъде, освен за псувните. Напсувай ни в устен вид и ще ти олекне.
Иначе аз също мисля, че и мнението на бащата трябва да тежи, колкото на майката. Например, бих искал да имам дете от една жена, защото е красива и интелигентна, но не я искам за постоянен партньор, камо ли за жена. Отдавна си мисля да й направя предложение "на практическа основа"...

И аз като Библията ще се самоцитирам:

Ако бащата можеше да наложи майката да изкара бремеността си до край, без тя да иска това, е доста възможно тя да не бъде особено грижовна към себе си по време на почти насилствено наложената й бременност. В резултат може да се роди увредено дете или самата тя да се повреди. Това е и един от аргументите срещу забраната на абортите по принцип.

И добавка - за къв чеп да решават заедно, като жената може да иде на лекар и да абортира, без да я е*е много за общото решение. Не е от голяма полза да се взима "общо решение", ако нямам как да се защити то. Или какво, искаш да въведеш забрана на абортите - но не по решение на държавата, ами на някакъв тип, който твърди, че е баща? Щото, ако се е стигнало хем до аборт, хем до желание на бащата да запазва детето пряко волята на майката, кажи ми как ще се определи кой е бащата. Ако майката толкова иска да прави аборт, ще отрича до дупка, че познава този, който твърди, че е баща. Изобщо, не е възможно мъжът да реши каквото и да е, ако жената си е наумила обратното.

Инак всякакви уговорки са възможни, разбира се, особено ако човек е способен да даде сигурност, готовност, пари ,сещаш се, не е като мъжът, ако толкова иска дете, да не може да повлияе на решението. Пък и помисли какви са причините за аборт най-често... Не стига, че изнасилил, ами и деца искал, пхаха

Жокерче, ако в твоя случай мацката е вече бременна, ще ти е лесно да я убедиш, най-вече с това, че ще има непомняколкомесеца майчински (в които ти реално ще се грижиш за детето) + солидна сума, ако е била на хубава работа преди това. Пък и за здравето не е добре.

Джеймс, аз само да питам нещо (щото така като пишеш, оставам с впечатлението, че и аз съм към групата, дето искаш да я псуваш и явно съм тъпа и се нуждая от обяснение): ти искаш детето, тя - не. И двамата сте категорични. Или не искаш детето, тя обаче го иска. И двамата сте категорични.
Не отричам правото на бащата да участва във вземането на решението, но какво правим, когато не може да се стигне до компромис? Понеже НЯМА средно положение...

Затова и казах как виждам нещата в подобна ситуация (при мен е еднозначно и ви моля да не ми обяснявате как съм толкова категорична, само защото още не ми е дошло до главата): става гаф, аз искам детето и ако бащата не е съгласен, е свободен да се спасява. Аз ще се оправя някак.
Или другият случай - ако съм на мястото на мъжа и не успея да убедя приятелката си да задържи(м) детето - ми пак бих се разделил(а) с нея. Не е гот да си с човек, убил детето ти.

Сега те моля да ми обясниш ти как точно виждаш компромис в ситуация, в която никой от двамата не иска да отстъпи.