forum.uni-sofia.bg

Май нищо.
А, да - "Охос де брухо" ще имат концерт в София през ноември. И стига толкоз.

Мен единственото, дето ме зарадва днес беше един шоколад - детска Милка заедно с 1 голяма чаша кола Аааа и в момента се радвам на тишината, тъй като 4-годишния брат / на който онзи ден купиха барабан/ сега спи

Поредния епизод на Антураж... и "подаръците" между Ари и Ерик...

Dirty_Dance написа:Мен единственото, дето ме зарадва днес беше един шоколад - детска Милка заедно с 1 голяма чаша кола Аааа и в момента се радвам на тишината, тъй като 4-годишния брат / на който онзи ден купиха барабан/ сега спи

Само да ти кажа, че барабанчетата често се чупят случайно, изчезват безследно и, изобщо, случват им се много нещастия. Абсолютно случайно, разбира се.
Като ти писне особено много, си спомни този факт.

Златния ше идва днес
само за малко, но поне ше го видя..
не сме се засичали от началото на лятото и ми бе станало много мъчно за него..

Партиииии, парти, парти, парти!
Айде лека ви нощ.

видях се с една приятелка, която не бях виждала от много време и пих джин с цитронада... и ми платиха и си намерих една песен, дето много ме кефи последно време

Много обичам, когато съвсем обикновената вечеря, която съм си замислила (с питанката дали изобщо да я ям), се превърне в "Я да си вземеш едно такси, че правя тортелини" и вечерта продължи в компанията на трима много любими мъже (не е каквото изглежда ), плюс вълшебни лакомства, Коантро и хубава музика. И цигари, свити на ръка; пурети с аромат на ванилия - които, разбира се, не пуша, обаче и те са част от превръщането на мястото в оазис.
Иййй, във Фейсбуук имаше някакви тестове за saving graces. Водещата е да те измъкнат от пижамата ти в името на една подобна вечер.

Разходката ми край морето много рано днес...и през лятото морето било много хубаво...нямаше никой...страшна красота беше - невероятно (въпреки,че е централният плаж на Бургас)

Видях се с приятел, който не бях виждала доста отдавна.

У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕЕЕ

Отървах се мама му стара

Върнах се в София
Това беше едно прекрасно море. Но хората тук толкова ми липсваха... Още отсега започвам да си уреждам срещите и да си виждам приятелите.
И си нагушках котето

Чета си аз някакви есета из интернет, и попадам на 1 което е взело награда или нещо от сорта, ама някакво много амбициозно като идея. И попадам на цитат като :

Още със заглавието си творбата заявява, че лирическият субект общува общува с песента си чрез песен и по този начин се представя възможност песента да общува със самата себе си

Която ми извежда само 1 мисъл в главата - "Какво по дяволите иска да каже автора на тва словоблудство?"

пс: всъщност е авторКАТА, познавам я лично... тя не е толкова сбъркана, честна дума... ама какво им става на хората като пишат за Яворов...

Това за Песен на песента ми ли се отнася?
иначе - най-сетне се обадиииии! ю-пиии! не наистина, камък ми падна от сърцето и се чувствам страшно добре и дори смотаните лапета днес не успяха да ми развалят настроението