Чооонч марии! Въй, как ме нападнахте! Спокс!
Ето, казвам го просто - причини:
1-какво си написал
2-кой е проверил работата ти
В някои случаи второто измества първото по важност, но надявам се да не е често!
Ай, сега ще кажете : "Този се оплаква като стара бабичка, чакаща пенсията си."
Но пък, мисля си, съм прав!
Който има уши да слуша :
Преди много лета в градината на Иван Ректоров имало една чудна градина. В нея расли най-чудноватите цветя. Хората от близкото село често се отбивали да ги видят, прекрасните и все тъй различни растения.
В една майска утрин, някъде преди дните на завършващите ученици от селото, най-добрият приятел на Ректоров отишъл да разгледа все тъй свежите цветя.
Слънцето греело, лек вятър се веел, пролетта обичала своите чеда и им давала най-добрите си дни. Приятелят на Ректоров, носещ странното име Щавяр Еворп си харесал едно малко цвете, носещо на зелените си рамене пъстра багра от лилав, жълт и син цвят. Много му си радвал човекът, не се наситил да гледа неговите венчелистчета, неговата горда стойка, неговия поглед към слънцето. То било тъй прекрасно за Щавяр Еворп, че през целия си ден само за него мислил.
Дошла нощта, дошла и промяна, както у видимото, така и в невидимото. Приятелят на Ректоров, както си ходел по улиците се отбил в селската кръчма. Искал да види своите другари по чашка, пък и да пийне, както си му е реда : хубаво време,хубаво пиене!
На сутринта Щавяр Европ се събудил със силно главоболие, но той бил свикнал, все пък не за първи път се връщаше на четири крака у дома. След кратка симфония от най-различни звуци в турската тоалетна, най-добрият приятел на Ректоров тръгнал да види своето цвете, любимото пъстро цвете, с гордата осанка, с жадуващия поглед към слънцето. Движейки се бавно, със сигурни движения, той стигнал до градинката. Погледнал към любимото си цвете и казал: "Брей, ама тоз храст как ме убива в очите! Въй, тъй ме дращи с тези багри, кат че ли дошли от ада, макиа му трън! Пък, глей го как застанало срещу слънцето. Що го гледа, да гледа мен!"
Не минали и два дни Щавяр Европ минал пак покрай градинката на Ректоров. Там видял пъстрото цвете, с гордата осанка, с жадуващия поглед към слънцето. На Щавяр очите сияели, по-красиво цвете не съм виждал, така си казваше той.

Ако има нещо грешки(има ги), то е от бързане, така че, не ме нападайте, а вникнете в смисъла!
