forum.uni-sofia.bg

impure_blood написа:а на мен иначе ми е скучно... ако знам, че мога да говоря каквото искам и да нареждам само аз .. Естествено, НЕ говоря за неуважение или няк'ва грубост . Точен изказ може би.. и склонност към сарказъм... просто ми харесва
Аа, да, пропуснала съм още няколко неща:
да е инициативен
да е решителен
да не се поддава на чужди влияния
......
толкова май

ми бъдещата ми съпруга (да се чете Crematory) може да потвърди, че притежавам и тези качества;) и то те са ми едни от най-ясно проявените

de Sword, ясноо, че си злато , при това даже ЯСНО ПРОЯВЕНО злато . Няма нужда от потвърждения
... и след тези всички "изисквания" (аз по-скоро бих казала качества, които биха ме накарали да обърна внимание на някого)... остава човекът просто да ме привлича физически и идилията е пълна

мне, не съм злато и никога не съм искал!!! Златото е най-гадния и проклет метал, който някога е съществувал. Не е вярно, че цвета му е "златно-жълт", цвета му в действителност е кървавочервен, заради кръвта на многото невинни, които в повечето случаи съвсем случайно са притежавали от този метал и заради това са си загубили живота (не фиксирам само индианците, но и те най-вече). Така че колкото по-далеч от мен държите този метал, толкова по-добре. Ако трябва да избирам, бих предпочел скъпоценни камъни, пак има кръв по тях, но не толкова, а и поне изглеждат красиво, ако не друго;)

Миличък, по-спокойно...Инженерският ти мозък нещо твърде буквално приема нещата и май метафорите, метонимиите, сравненията (или каквото всъщност е постът на Марти, че аз имам 3 по УЛТ, щото съм "интелигентна") не са ти присърце Бъди диамант, като не искаш да си злато...И диамантът ти отива...поне на изброените по-горе качества

Vintersorg написа: Добре де...погрешна метафора...Надали аз ще изчезна незабавно, щото никой няма да си ме познае...пък и полицията...айде нема нужда да ме обезврежда!
Да сменим метафората с... "моливче, захвърлено зад стар училищен шкаф"... Right ?!

Моливи... Моливи! аз все ги захвърлям на някъде. Дори по едно време намерих 3 мои забравени молива в господина ми по литература. И си ги взех де! Ха,няма да му ги оставя я... Аз с моливите съм мноо зле. Все подчертавам нещо или си драскам! Лудница... Ама все някога разбутвам шкафчетата и ги намирам

Sunny написа: Мое
Аз го бях започнала това и стигнала до 5-тото редче.Знаех си ,че ще имам повод да го продължа.Подарявам ти го!

Имаш ли други стихчета? Много си добра!

което всъщност е най-важното, Деси

изгубените неща трябва да бъдат намерени

Boromir написа:което всъщност е най-важното, Деси

изгубените неща трябва да бъдат намерени

Трябва ,да! Особено, ако изгубиш себе си...

да... аз съм много щастлив, че се открих... каквото и да натяква юзърът Кензо

Да де, ама понякога човек губи и себе си... Няма значение, намирил ли се е преди това или не е... Отчаянието и депресията са част от нас!

отчаянието,депресията и онова безтегловно състояние, когато не знеш какво точно искаш,какво се иска от теб, на къде си тръгнал и колко далеч можеш да стигнеш- права си Химера....

тъжно... е, надявам се скоро да не ме връхлитат отчаяние и депресия. Пожелавам същото и на вас

Благодаря,Химера!
А чудя се какво ли точно е депресията-безсилен яд,неопределеност или твърде жестока определеност....Като усетя,че нещо в мен е празно или неясно и започвам да пиша.Много пъти разбирам какво точно чувствам след като прочета написаното.Да,имам доста стихотворения.Първото ми беше "Пролет" в 3-ти клас

Ако някой пък ми каже депресията и идеалната половинка какво общо имат...да ви цепя ли темата?

Ами търсят я хората,Crematory,не я намират и се депресират.Те нещата са си навързани.Пък някой може да си търси депресирана половинка,колко му е!