forum.uni-sofia.bg

Не мога да проумея как човек като Ирина без особен опит в интимните връзки (по нейни думи) изказва толкова компетентни, че даже и наставнически мнения по подобен наистина сложен въпрос. Както и да е, не очаквам отговор просто трябваше да отбележа.

По темата-драги дами наистина ли мислите (някои от вас), че като изградите кариера и имате стабилен доход и пенсионно осигуряване зад гърба си, семейството ви ще бъде по-пълнокръвно и щастливо? Говорим за интимно съжителство с друг индивид, което трябва да се гради най-вече на доверие, взаимност и споделяне на блага и отговорности. Ако тези неща отсъстват вероятно няма да говорим за съжителство, или греша? Съгласен съм, че и жените трябва да се развиват в професионално, да градят кариера и прочие, но не и с идеята да се застраховат от евентуална изневяра, бягство или прочие мъжки пороци, а по-скоро с мисълта за осигуряване на семейството, в което има и мъж и жена. Или пак греша?

Що пък не очакваш отговор? Ето, ще ти кажа -- комбинация от завист и злоба

Как бе.
Много добре се изказа и е на моето мнение.

Много ясно
Сериозно -- мислете каквото щете, наричайте ме както щете, и ме слагайте в каквито щете категории -- през ... ухото ми е. Това си е моето мнение и на този етап продължавам да си държа на всяка една думичка, която съм изписала. Не е задължително да бръкна в огъня за да разбера, че може и да се опаря, нали?

Съжалявам, че съм ви чел супер-важния спор по диагоналната система, но какво да се прави - времето е пари, жени, лекции...
Та, мисля си, сам за себе си, без да имам опит, че бих живял много лесно и щастливо с любимото момиче, с всичките еб*ни битовизми, дето ще ни се случват... просто защото да живееш с някого, не е ВЪРХА НА СЛАДОЛЕДА, и не е кой знае какво. Просто си живеете, връзката си е връзка - но тя е метафизическа простотия - демек не можеш да я асоциираш с чиниите, масата, или поне с леглото, на което обменята полови секрети или каквото там ви харесва. Връзката и живеенето заедно с някого, не би следвало да са чак толкова обвързани, че да им се придава значение.

*Kristo's stories time*
Имам една позната, дето беше скъсала с дългогодишния си приятел, и занимава да учи в друг град. Хваща си квартира, и си живее там самичка. Но след време и увеличават наема, и на нея спешно и трябва съквартирант... и познайте кой се премества в този град, именно - бившия и. И двамата заживяват заедно, по стечение на обстоятелствата...

Поуката е... съвместния живот е важен с половинката, ако сте семейство, иначе е просто секс със съквартирант(кат)а...

Абе Кристо... тя нека си не си мие никога чиниите и оставя камари непочистен боклук и миризливи дрехи след себе си, пък ти после ела ми говори как "битовизмите" нямали значение. Всичко си има значение то! В момента, в който тръгваш да живееш с един човек, който преди това ти е бил близък, трябва да си подготвен, че ще ти се наложи скоро именно тия прости неща от ежедневието често да ви предизвикват известни търкания... Вече си зависи от характерите и навиците на хората колко големи точно, ама винаги ги има

Писваме си по-бързо, иначе е много готино - събуждаш се - секс, заспиваш - секс ... на обед - свирка

Аз живея с половинката си от половин година (живеем заедно откак се събрахме). Засега нищо не се е променило. Родителите ми нямат против, тати вече разбра, че не съм толкова малка

Ми адски добре е. Може да се каже, че живеем заедно, но не в общообичайния смисъл , щото рядко се задържаме в нас. Което, разбира се, не означава че не правим кочина .

Парите са най-големият ни проблем, макар други да твърдят че тва е алкохолът.

Не им вервайте!

coolkiss написа:Писваме си по-бързо, иначе е много готино - събуждаш се - секс, заспиваш - секс ... на обед - свирка

Ами, като най-стойностното и важно нещо при вас е секса, да - ще си писнете. Уау (ефект).

Леле, изчетох всичко Много хубави неща сте написали, наистина има какво да 'вземе' човек от постовете ви..

Така.. и при мен стои на преден план въпроса за съвместното живеене. Но как стоят нещата. Доколкото успях да схвана от всичко прочетено, май аз съм единственото момиче, което не е запленено от идеята за такъв живот. За момента 1/2 седмица съм в нас и 1/2 при него. Той работи, изкарва много добри пари. Аз уча и работя /засега/. Моите парички са нормални, а... и вече съм без стипендия /ако има някакво значение/ След месец-два започва ремонт,за да кажа АЗ какво и как искам да е в ... бъдещото ни гнездо ... Още от сега е в еуфория как ще сме заедно, как това, как онова.
Обаче аз НЕ съм Причините:
Първо, мястото, където живее. Струва ми се много далече от Центъра,а съм си свикнала тук. Много ми е мъчно и за целия период, вкойто сме заедно не можах да свикна с тази мисъл за отдалечеността на квартала му /Дружба 1/. На второ място- майка му Женицата много ме харесва, но за мен е пречка /която няма как да се премахне /
Финансите са друг въпрос. За него няма значение дали ще работя, или не. НО за мен има! Ако живея с някой,ще искам да вкарвам някакви пари, все пак живеем заедно и имаме разходи. Бих се чувствала като нищожество, ако разчитам само на него
Домакинството не ни е проблем.

Общо взето ме е страх от това дали всичко няма да стане прекалено рутинно. Това май се питат почти всички,а Защото.... на мен дори сега ми се струва рутинно, камо ли ако заживеем заедно...
А и все пак.............на 21г съм.......... някак си....... Това е много сериозна стъпка и дали съм готова психически за нея? Дали не искам прекалено бързо да "порасна" ..
Бе.. объркана история..

rachence написа: Финансите са друг въпрос. За него няма значение дали ще работя, или не. НО за мен има! Ако живея с някой,ще искам да вкарвам някакви пари, все пак живеем заедно и имаме разходи. Бих се чувствала като нищожество, ако разчитам само на него
Домакинството не ни е проблем.

Общо взето ме е страх от това дали всичко няма да стане прекалено рутинно. Това май се питат почти всички,а Защото.... на мен дори сега ми се струва рутинно, камо ли ако заживеем заедно...
А и все пак.............на 21г съм.......... някак си....... Това е много сериозна стъпка и дали съм готова психически за нея? Дали не искам прекалено бързо да "порасна" ..
Бе.. объркана история..

Относно финансите - ние затова сме на принципа, който не работи - той готви, чисти, пере. Отделно и че се съобразява със студентството ми.

А за рутинното - никой не може да ти каже дали ще стане или не. Но спрямо опита ми с бившия (живяхме известно време заедно), мога да ти кажа, че когато двама се съберат под един покрив веднага излизат наяве всичките им негативни качества.

А пък и нищо не пречи да пробваш - като не стане - изнасяш се. Когато не се получи с бившия, веднагически се преместих при брат ми и мъжо.

rachence написа:За него няма значение дали ще работя...

Знаеш ли колко момичета биха те посъветвали - чичко паричко не е за изтърване. Няма да се занимаваш с некви галоши и да изкарваш колкото тях, я? (или почти - то до 30% разлика в полза на мъжа не е разлика)
Пример - той чисти 600, тя - 400. Сякаш не е повод за достойнство.

Бeтон написа:

rachence написа:За него няма значение дали ще работя...

Знаеш ли колко момичета биха те посъветвали - чичко паричко не е за изтърване. Няма да се занимаваш с некви галоши и да изкарваш колкото тях, я? (или почти - то до 30% разлика в полза на мъжа не е разлика)
Пример - той чисти 600, тя - 400. Сякаш не е повод за достойнство.

Ами той пари си има,дори и да напусне работа. Никога няма да остане без. Но не в това е въпроса. Все пак не съм плазмодий или пиявица, ако не се чувствам полезна сама за себе си за кво аджеба живея..

Раче, майка му с вас ли ще живее?
За*** парите и квартала, свекървите ( и бъдещите такива) са по-големите проблеми, колкото и да те харесват.
Хеле ако живееш с тях...