forum.uni-sofia.bg

Димитър Воев написа:Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

Мила написа:Хах, все едно да наречеш The Cure емота. Воев е писъл, когато емотата са били само в еротичните сънища на родителите си Чуй песента

We never know how high we are
Till we are called to rise;
And then, if we are true to plan,
Our statures touch the skies.

The heroism we recite
Would be a daily thing,
Did not ourselves the cubits warp
For fear to be a king.

allshallperish написа:Добре, само аз ли не харесвам лириката.

allshallperish написа:Ми то аз май принципно мразя стихове. Особено, заради фактът, че ми е ясна схемата на стихоплетството и не е никак сложно. Мога да ви направя една поема, която да ви изглежда гениална, но... какъв е смисълът.

Единственият, който си заслужава е Дебелянов. Никакъв Шекспир, никакъв Пушкин, никакъв Жуковски. Никой. Дебелянов. Точка. Единственият, който е успявал да ме трогне, но стиховете му са прости.