pora_e_priqtel написа:Ами сещам се например за Чехия и Полша, където положението т било горе-долу същото. Хората там обаче явно по принцип имат по-големи топки и са дръзнали да се опълчат на Големия брат, докато ние сме му лизали да не казвам кое. Въпрос на дух, на човешки или робски манталитет мен ако питаш.
Тцъ, греда. К'ва ти греда, 20 метра в аут
Не си прав, не че това е нещо ново, де. "Горе-долу същото" било в Полша и Чехия.
Единственото, което е горе-долу същото между тях и нас е географското разположение, и то само ако гледаш откъм Астероидния пояс.
Първо за чехите - топките им са толкова мънички, че имат държава от има-няма 20 години, исторически погледнато. На тях винаги им е било комфортно под ботуша на немскоговорящия им господар, като се почне от Фердинанд Хабсбург и се стигне до чичко Хитлер. После им е комфортно под ботуша на руския господар, защото славянската им леност не би имала широк пазар във възстановяващия се Запад, където е необходимо да се работи, а не да се чака на Големия брат да праща рудата и да ти строи заводите. Пражката пролет е комедия, опит на Запада да се заяде с Източния блок и да отмести малко фокуса от позора си във Виетнам и жалката некадърност на лидерите си. Това гризане на крайните западни сателити на СССР никога не е било нито изненада, нито проблем за руснаците.
Така че да даваш пример за твърдост, топки и неизменна контра на СССР с чехи, Дубчек и прочие е все едно да даваш пример за образцови стачници и да ползваш италианци. Смешно е.
Ето ти сега Полша и нейните хора. Поляците са симпатичен народ, визитата ми там е сред най-милите ми спомени от гимназията. Но стига мечти. Проявяваш сериозно непознаване на същността на Източния блок и "вълната от промени", което е по-скоро типично и не ме изненадва, но не ти ходи на самочувствието.
Първо - поляците мразят Русия. Русия е нападала, покорявала, поделяла и раздавала Полша ама много пъти - доста повече, отколкото архизлодеите немци. Заради което Полша никога не би могла да e истински предана на СССР - но то не е до топки, а до традиция
. Обаче така и не дръзват да хванат пушките, а типично по тяхному седят и търпят чаак до края на СССР, когато почват да тупат по гърдите на Валенса, че от неговата храброст започва разпадът
А самият Ярузелски казва, когато пуска Валенса от затвора, че заради тупурдията покрай ареста му "тоя човек е по-опасен вътре, отколкото вън". За какви революционери става въпрос.
И историята с военното положение в Полша не е плод на мобилизация срещу "евентуална външна инвазия", а чист страх руснаците да не пратят танковете като в Будапеща и Прага, че поляците от опит знаят колко трудно руснакът си тръгва от Полша. И цялото им правителство цвили към Кремъл как "сами ще се справят, няма нужда от съветска помощ" - смелост, братя!
И последно - вярата - най-дейният и смел поляк-антикомунист е Карол Войтила, познат на международната еретическа общност като папа Йоан-Павел II - този човек е най-активният критик на комунистическа Полша - един католически мунчо, апелиращ към преданите полски католици да поставят Бог на първо място.
Католицизмът и православието и конфликтът между тях играят повече роля в борбата на Полша срещу СССР, отколкото "Солидарност" и "топките" на поляците.
И това е показателно.
Така че недей разглежда рухването на Източния блок като падане на стена от еднакви тухли, както правят американците, и още повече недей да характеризираш действията на народите с наличие или отсъствие на топки. Неправилно и повърхностно е.
решат, че не им е наред нещо и за разнообразие изнесат грузя.