forum.uni-sofia.bg

Именно понеже ми е идвало до главата, знам какво бих направила. Или какво НЕ бих направила, в случая. Връзката, в която НЕ се намесих, прерасна в брак. Не знам дали са щастливи, отдавна не поддържам никаква връзка с въпросния човек, но каквото и да стане с брака им, се радвам, че не съм се намесила. Това ми се вижда твърде тежка вина за носене.
Въпросът не е дали си си "объркал" принципите, а дали си ги имал въобще.

Щом още преди брака му се е искало на човека да си хойка е въпос на време да започне да го прави.

Да, Везничке, ама после на мен щеше да ми е кофти на съвестта. Истината е, че беше очеизбождащо, че не е щастлив с нея и не знам как стигнаха до брак, но ето на' - ожениха се. Дали са щастливи - както казах и по-горе, не знам. И не ме и интересува. Дали е почнал да кръшка на жена си - не знам. И не ме интересува.
Въпросът е, че моята съвест е чиста и това е единственото, което има значение за мен в конкретната ситуация. Не ми е работа да пазя чуждите връзки - да си се оправят. Но съм избрала да не ги развалям, без значение, че към момента може да ми изглеждат неработещи или направо обречени. Толкова. За останалото имат грижа те.

Облаци, оправдания много. Когато знаеш, че това не е правилно, но въпреки това го искаш, винаги можеш да се оправдаеш с подобна интуиция. А може и да си вярваш съвсем искрено дори. След което да се "пребориш", да си начешете крастата и да го зарежеш (или той да те зареже заради друга със същата такава "интуиция"), и няколко живота да се окажат разбити. Не правя неща, които не би ми било приятно да се случат на мен - а определено не би ми харесало някоя тъпа курва да тръгне да се домогва до приятеля ми, с когото си градим обща история от толкова време, защото, разбираш ли, интуицията й нашепвала нещо. Ако ще и звездите да й го говорят - нали се сещаш, че сигурно ще измета пода с нея? И тя ще си е виновна, защото сама ще се е набутала между шамарите.
И не, не мисля, че приятелят ми би се поддал на подобни домогвания - но самата мисъл, че те са факт, би предизвикала твърде негативни емоции.

Ей, мааму стара, Носферату ми липсва в подобни дискусии - да видя, че още има надежда за човешкия род...

Именно. Ти ЗНАЕШ какво ще направиш, защото вече си минала по този път, играла си играта. Но! Хора всякакви, ситуации всякакви. И аз никога не съм приемала забежките, от който и ъгъл на триъгълника да ги виждам нещата, обаче не мога да сложа всички под общ знаменател и да ги заклеймя. Най-малкото, защото за почти всеки един от нас щастието е самоцел и се стремим към него непрекъснато. И ако това е начинът да бъдем щастливи, бихме ли избягали от моментите, които ни правят такива? Не всеки би отговорил като теб, Търговецо, не всеки би устоял. Но това не го прави по-малко достоен за любов.

Добре бе, хора, ама щастието не е само моментно нещо. Щастието трябва да се гледа и в перспектива, да се планира в бъдеще. За какво ви е, сериозно, чисто и отговорно, РАЗУМНО и без оглед на хормоните си, да се обвързвате с човек, който е ОК с това да изневери на сегашната си приятелка? Не ви ли притеснява ни най-малко че той има подобно отношение, подобна липса на уважение към нея? Не ви ли минава през ума, че след няколко месеца, година, две той може да постъпи по същия начин с вас?

Дис, ти дали не би заклеймила някоя пача, която се усуква около приятеля ти, защото "интуицията" й го говори? Или деликатно ще станеш от общото ви легло, за да легне тя, щото и тя, завалийката, се стреми към щастие? Ако и той го иска - чудесно, да ходи да си чука която иска: не би могла да го спреш, ако е решил да изневерява и е недостойно да се опитваш да го сториш, това е едно на ръка. Въпросът е дали би го провокирала, ако си от отсрещната страна и дали би била окей с това да знаеш, че си довела до края на една връзка. Да не говорим и че има такива... дами... дето като си го навият на пръста и не знаят граници, без значение от отговора на отсрещната страна.

И не мисля, че това моето е особено геройство - даже винаги съм го смятала като най-нормалната реакция. Докато не прочетох последните отговори в тая тема, де. Има едни форумци, дето биха могли да пишат доста по темата, ама вече не влизат тук. Каааакто и да е. Чеша се дълбокомислено по ореола (щото явно ме виждате с такъв) и отивам да вечерям, че стана никое време.

Силве, аз имах И това предвид в предното си мнение, защото мъж, който е изневерил (с готовност, при това) веднъж, не би се спрял при първата възможност да го стори отново. А курви и провокации - бол.

Тъй като темата е за принципите, аз реших да сложа въпроса така:
(не съм чел последната страница, сесия е)

Имате принципи и държите да ги спазвате. Ето два от тях:
1/ Ако си обвързан, в никакви случаи не барай чуждо
2/ Опрашвай всяка мацка, която си го търси, без да му мислиш.

Кой принцип става водещ и защо? Как човек можеш да ги изпълни и двата?

Зависи каква ти е дефинцията на 'щастие'. Не ме разбирайте погрешно, не защитавам прелюбодейците. Но не мога да твърдя, че всички такива са лоши или неморални. Какво беше... не съм им вървяла в обувките.

MidwinterSun написа:Добре бе, хора, ама щастието не е само моментно нещо. Щастието трябва да се гледа и в перспектива, да се планира в бъдеще. За какво ви е, сериозно, чисто и отговорно, РАЗУМНО и без оглед на хормоните си, да се обвързвате с човек, който е ОК с това да изневери на сегашната си приятелка? Не ви ли притеснява ни най-малко че той има подобно отношение, подобна липса на уважение към нея? Не ви ли минава през ума, че след няколко месеца, година, две той може да постъпи по същия начин с вас?

Един човек се държи с теб както ти му позволиш да се държи. Именно поради тая причина всяка връзка е различна. Някои търпят много, други път въобще не търпят и така. И няма гаранция, че ако на теб ти е изневерил, то и на следващия човек ще го направи. Просто зависи какъв е човекът до него и това определя неговото поведение. Когато знаеш, че другият ще си мълчи, много хора пробват. Когато знаят, че ще им теглят шута, доста биха се замислили дали има смисъл да изневеряват. Е, други пък си имаме принципи и въобще не сме изправени пред подобни дилеми.

Търговец, така както ги поставяш нещата, си права - за тези, които се намърдват в леглото ти и са готови на всичко, за да постигнат своето и някой да ги почеше. Но този пример не обобщава всички ситуации.

Аз знам, че темата е стара, ама пак се активира.И аз съм твърдо против изневерите и твърдо против прелюбодействата от която и страна да са.Обаче.. леко май ми дойде до главата.. и честно да ви го кажа при някой мъже е ген да си изневеряват, но при други- завалийте - ми жените им чисто и просто ги тласкат към подобни действия.Ама то вечно недоволна, ама то все намусена,сякаш някой винаги и съвсем редовно и яде закуската, то да го съжалиш човека и да искаш да му направиш хубаво чак.Не че е морално.От една гледна точка- мъж който е изневерил ще го направи пак-задължително-няма как да го спрем или да му кажем "Няма да го правиш", защото по логиката на Оскар Уайлд "Да се отървеш от изкушението е като му се отдадеш"- а повечето мъже са примитивни и разчитат на този тип оправдание.Как да е- не бих била с мъж , който е изневерил на приятелката си с мен.И да си лягам и да си мисля, дали той не е срещнал друга като мен, някъде другаде.
Пък не разбирам мъжете които изневеряват. То това и усилия изисква бе, да му се не види.Добре- някой изнееряващ да се изкаже по въпроса- защо се добягва до чужди жени?Не е ли по-добре да си стоиш при питомното- всичко ти е осигурено при него - от гушкане до редовен секс.. пък втурнеш ли се да гониш дивото- какво? Ама то трябва да го изведеш, да го почерпиш, да го ухажваш, да му сваляш звезди, да мяташ белтъци- какъв е смисъла.То това ми се вижда по-уморително...