forum.uni-sofia.bg

macharok написа:Сигурно вече отдавна си намерила отговор на въпроса си, но аз не видях някой да е отговорил, та макар и късно, реших да го направя. Книжката е руска (има я и в превод на български), казва се "Сказки и картинки" / "Приказки и картинки" от В. Сутеев. И аз много си я обичах, главно заради картинките.
Поздрави!

Приказки и картинки е, наистина. Но има и други. Има я по книжарниците

macharok написа: Сигурно вече отдавна си намерила отговор на въпроса си, но аз не видях някой да е отговорил, та макар и късно, реших да го направя. Книжката е руска (има я и в превод на български), казва се "Сказки и картинки" / "Приказки и картинки" от В. Сутеев. И аз много си я обичах, главно заради картинките.
Поздрави!

Леле, не ти бях видяла отговора. Много благодаря!
Иначе Мила даже ми ги е намерила в нейната книжарница. Направо умирам от кеф! Обожавах тези книжки

Пипи е ненадмината. Други любими герои ми бяха Емил от Льонеберя и Лиско. А най-затрогващата книжка която съм чела е "Братята с лъвски сърца"

Карлсон и Незнайко обаче са ненадминати!
Просто няма такива книги, няма такива култови герои, особено Карлсон, колко поколения са възпитавани с неговите книжки, с неговите постъпки

Глупости Чак пък поколения... Астрид Линдгрен се води сравнително съвременнен автор. А пък да възпитаваш дете с образа на Карлсон... Точно той винаги ме е дразнил. Нагло, невъзпитано, ящно дребно човече...Дори не е толкова забавен, колкото Пипи или Емил. Но на мен любимите ми на Линдгрен си остават "Мили мой Мио" и "Братята с лъвски сърца".

А Ерих Кестнер?

Еее, ти пък... Не си разбрала посланието на Карлсон, той не е невъзпитан, а забавен. Точно това му трябва на детето, да не се отегчава, а да се смее със забавните постъпки на това мило човече! Пипи в сравнение с него е тъпа лигла, а Емил от Льонеберя ми се видя доста безинтересна книга, дори не мога да се сетя за някоя постъпка на главния герой.
Иначе, Астрид Линдгрен има и доста сериозни неща, като Мио, както ти спомена, а също така и Роня - дъщерята на разбойника. Доста тежки за детска възраст ми се виждат.
Иначе да, права си, приказките на Шарл Перо дето първо вълкът изяжда бабата, а след това ловците го убиват за да извадят бабата, са много детски, хуманистични и позитивни. Много забавни приказки, няма що.
А аз ти говоря за някакво невъзпитано дебело човече, което живее на покрива. Гадост! Пълен шит! Да живеят садистичните приказки на Шарл Перо!

Поредицата за Хари потър
Малка къща в прерията
Tайната градина
101 далматинци
Малки жени
Братята с лъвски сърца
Чернишка
Двойната Лотхен
Малкият принц
...
Освен това обожавам да чета приказки, без значение от коя страна са-всички впечатляват с нещо характерно за нацията, от която са създадени, съдържат поуки, а и са изключително леко и развлекателно четиво .

Нито приказките на братя Грим, нито тези на Шарл Перо са писани за деца. Всъщност в оригиналите, вълкът си изяжда преспокойно бабата и внучката и никой не му търси сметка. Това, което е познато на широката публика са по-късните редакции, очовечени един вид.

Не си разбрала посланието на Карлсон, той не е невъзпитан, а забавен.

Карлсон не ми се струваше забавен, когато бях на 8, не ми е забавен и сега. Примерно, пипи също не е възпитаното, малко момиче, което може да служи за пример, но е добра. Докато Карлсон е изключително себичен и нагъл. Иде ми да го асоциирам с Белобрадка...

Междучасията на малкия Никола" на Рене Госини рулира.

За днеска следобед Алсест покани мене и още сума ти съученици да се срещнем в запустелия двор, близо до в къщи. Алсест ми е приятел, дебел е, много обича да яде и ни покани да се срещнем, защото татко му му е купил нова футболна топка и ще направим страхотен мач. Алсест е голям човек.
Събрахме се на двора в три часа следобед, бяхме осемнайсет души. Трябваше да решим как да сформираме отборите, та играчите и в двата отбора да бъдат поравно.
За съдията беше лесно. Избрахме Анян. Анян е първенецът на класа, не го обичаме особено, обаче не бива да го удряме, защото е с очила, така че за съдия беше екстра. Пък и в двата отбора не искаха Анян, защото него хич го няма в спорта и лесно се разплаква. Почнахме да спорим чак когато Анян поиска да му дадем свирка. Свирка имаше само Рюфюс, неговият татко е полицай.
- Не бива да си давам свирката - каза Рюфюс. - Тя е семеен спомен.
Нямаше как. Накрая се разбрахме Анян да се обажда на Рюфюс и Рюфюс да свири вместо него.
- Хайде де! Ще играем ли, или не? Аз вече почвам да огладнявам! - извика Алсест.
Тогава работата се заплете, понеже, щом Анян беше съдия, играчите ставаха седемнайсет и при разделянето излизаше един в повече. Обаче пак го измислихме; един от нас да бъде страничен съдия и да размахва знаменце всеки път, когато топката излезе извън очертанията на игрището. Избрахме за тая работа Мексан. То да се следи цялото игрище от един единствен страничен съдия не е лесна работа, ама Мексан тича много бързо, понеже има дълги и кльощави крака с изпъкнали мръсни колена. Мексан се дърпаше, защото на него му се ритало, и освен това каза, че нямал знаме. Все пак се съгласи да стане
страничен съдия за първото полувреме. Вместо със знаме щеше да маха с носната си кърпичка, пък тя беше мръсна - тъй де, като е излизал от къщи, човекът не е мислил, че кърпичката му ще става знаме.
- Хубаво, почваме ли? - извика Алсест.
После задачата се облекчи, бяхме останали шестнайсет души.
За всеки отбор трябваше по един капитан, само че всички искаха да 'бъдат капитани. Всички с изключение на Алсест - той се натискаше за вратар, понеже мрази да тича. Ние се навихме, защото Алсест е добър за вратар; такъв един широк е, пълни цялата врата. Тъй или иначе, оставаха петнайсет капитани - няколко бяха в повече.
- Аз съм най-силен - викаше Йодес, - трябва да стана капитан, който не е съгласен, ще го перна по носа!
- Аз ще бъда капитан, защото съм най-добре облечен! - извика Жофроа и Йодес го перна по носа.
А Жофроа вярно беше добре облечен, понеже татко му е много богат и му беше купил футболен екип с фланелка в червено, бяло и синьо.
- Ако не ме направите капитан - извика Рюфюс, - ще викна татко и той всичките ще ви пъхне в затвора!
На мен ми хрумна да теглим жребий с паричка. С две парички впрочем, защото първата се завря в тревата и не успяхме да я намерим. Паричката беше на Жоашен и той хич не беше доволен, дето тя изчезна; хвърли се да я търси, макар че Жофроа му обеща да каже на татко си да му изпрати чек. Накрая, избрахме двама капитани: Жофроа и мен.
- Ей, не искам да закъснявам за следобедната закуска - извика Алсест. - Ще играем ли?
После трябваше да съставим отборите. С всички работата се уреди, само не и с Йодес. И Жофроа, и аз искахме Йодес, защото той като пипне топката, никой не може да го спре. Не че играе добре, ама изглежда застрашително. Жоашен тъкмо се радваше, че си е намерил паричката. Тогава ние му я поискахме пак - да хвърлим жребий при кого да остане Йодес - и отново я изгубихме. Тоя път Жоашен се ядоса здравата и пак я затърси, така че хвърлихме жребий за Йодес с клечки и Жофроа го спечели. Жофроа го сложи за вратар, сигурно смяташе, че никой няма да смее да се приближи до вратата, а още по-малко да вкара гол. Йодес лесно се ядосва. Алсест ядеше бисквити, седнал между камъните, с които бе означена неговата врата.
- Хайде бе, свършихте ли? - викаше той недоволно.
Заехме си местата по игрището. Понеже бяхме от всяка страна по седем човека без вратарите, не беше лесна работа, й в двата отбора почнаха спорове. Всичко живо искаше да бъде център-нападатели. Жоашен се натискаше да играе дясно крило, понеже стотинката му се беше изгубила там някъде и той възнамеряваше да си я търси по време на играта.
В отбора на Жофроа нещата бързо се уредиха, понеже Йодес раздаде тупаници наляво и надясно и играчите си заеха местата, без да мърморят, като си потриваха носовете. Йодес удря здравата!
В моя отбор все не можехме да се споразумеем, та накрая Йодес каза, че ш е дойде и при нас да раздаде по някой тупа пик: тогава всички си отидоха по местата.
Анян каза на Рюфюс: „Свири!" и Рюфюс, който играеше в моя отбор, изсвири начало. Жофроа обаче мрънкаше:
- Не е честно! Слънцето ми блести в очите! От-къде-накъде моят отбор ще бъде от по-лошата страна!
Отвърнах му, че щом не ще да му блести слънце то, може да си затвори очите, даже сигурно така ще играе по-добре. И се сбихме. Рюфюс започна да свири със свирката си.
- Не съм ти наредил да свириш - извика Анян, -аз съм съдия!
Рюфюс се раздразни, каза, че нямало Анян да му нарежда кога да свири, щял да си свири, когато му се ще, ама ха, й се разсвири като луд.
- Ти си лош, лош! - извика Анян и ревна да плаче.
- Ей, момчета! - обади се Алсест от вратата, Обаче никой не го слушаше. Аз продължавах да се бия с Жофроа, бях му скъсал червено-бяло-синята фланелка, а той разправяше: „Чудо голямо! Чудо голямо! Татко ще ми купи други!" й отгоре на всичко ме риташе по глезените. Рюфюс гонеше Анян, който пищеше: „Аз съм с очила! Аз съм с очила!" Жоашен не се занимаваше с никого, ами си търсеше стотинката, само че не можеше да я намери. Йодес си стоя, стоя при вратата, докато му писна, и почна да раздава тупаници на хората около себе си, с други думи, на собствения си отбор. Всички крещяха и търчаха нагоре-надолу. Беше адски забавно, направо бомба!
- Стига бе, ей! - извика отново Алсест.
Тогава Йодес се ядоса.
- Нали много бързаше да играем - каза той на Алсест, - ето: играем. Ако искаш нещо да кажеш, чакай да свърши полувремето!
- А бе какво полувреме? - попита Алсест. - Сега виждам, че сме без топка, забравих я у дома!

Поредицата за Муминското семейство са ми най- любими

на Туве Янсон

И мен Карлсон винаги леко ме е дразнел. Пипи далеч не е "тъпа лигла", тя е просто едно дете, което живее в собствен, по-красив и забавен от реалния, свят, както навярно и мнозина от нас ,когато сме били по-малки. Тайната градина на моменти не ми харесваше заради странното поведение на героите, но иначе е чудесен роман. Други такива са 101 далматинци, Белият зъб, Черният красавец, Без дом. Последните две са ми любимите книги, а определено са подходящо четиво и за възрастни.

Към книжките които е изброила fluffy cloud, бих добавила и "Чичо Томовата колиба".

Чичо Томовата колиба се опитах да я прочета като малка, но ми се стори много тежка. Може би сега, на тази възраст, вече ще мога да я оценя.

"Моят прадядо и аз" на Джеймс Крюс - абсолютно най-любимата ми детска книжка. Наскоро си купих и продължението "Моят прадядо, героите и аз", още не съм я прочела, но едва ли ще отстъпва по нещо на първата.

Харесвам също "Емил от Льонеберя", но честно казано спомените ми за нея са прекалено избледнели, останало е само приятното чувство от прочита.

"Емил от Льонеберя"!На изуст я знам:)