Театър

[FloWersOfEviL]

Така. И аз да се изкажа за "Пухеният".

Мен не ми беше никак травмираща. По-травмираща беше публиката - благодаря, че поне звука на телефоните си изключихте, ама като е на вибрация е яко да се активизират малко да ги спрат, като завибрира целия ред...

Та.... за постановката. Честно казано имах други престави, ес южуъл защото не съм запозната. Автoрът се оказа, че твори все некви психарии, а аз си мислих, че е няква лежерна постановка. Хареса ми, да, имаше много забавни моменти. Всъщност мисля, че това най-много ми хареса - начинът, по-който са вмъкнати тези забавности насред убийствената история. Това трябва да си много изкусен, за да го направиш, без да се получи подигравателно и пошло или направо... евтино.

Не бих я гледала втори път, бих я препоръчала, но не на всеки.

Ми хепи ^^

[FloWersOfEviL]

Ах, изведнъж ми се пригледа "Приятнострашно" :/

[Мила]

Тази вечер гледах "Фрида". И... леле!
Фрида Кало ми е личен герой, имам лек фетиш както към творчеството, така и към живота ѝ. Ето защо едно известно и доста дълго време отлагах посещенето на постановката, просто ме беше страх. Е, билетът тази вечер ми беше подарък, така че нямаше как да откажа.

Разби ми сърцето.
Станка Калчева е невероятна, така грабва вниманието, че дори когато не е на сцената усещаш присъствието ѝ. Пиесата отразява страхотно динамиката на връзката между Фрида Кало и Диего Ривера, нейните копнежи, неговите изневери, малките отмъщения и големите трагедии, които са те един за друг.
За пръв път виждам Койна Русева, която телевизионните и кино режисьори обичат да слагат в една агресивно първична/феминистка рамка, да играе "мека", женствена роля. Много ѝ отива. Малин Кръстев в ролята на Троцки е просто страхотен.

Ще я гледам пак.

[FloWersOfEviL]

"Син портокал".

Ай ай ай. Ай. Абе доста ми хареса. Малко е странно, защото на моменти бях "олелелеле, хайде да приключва тааа сцена вече, моля", ама в същото това време актьорската игра те завладява. И все пак финалът беше, този, който грабва, определено. Много оригинално, много добре, абрееееееее.. Хареса ми! А хората, които немАха нерви да дочакат финала.. изпуснАха очарованието на цялото представление, хихихи. И Вълдобрев е як.

Ляля!

[Търговецът на кристал]

На Съни е, нали? Разбираемо, мдам. Това така и не можах да го гледам - ще се дебнем с него явно.
А че ти се е пригледало "Приятнострашно"... не думай! Колкото повече време минава, толкова повече я заобичвам тая постановка. Чиста обич, дума да няма.

[FloWersOfEviL]

Мдам, мдам, мисля сега февруари да идаи да водим още народ, хихихи ^^

Иначе, Търг, "портокаля" разбрах, че не се харесва особено, and I can tell по почти празната зала, че дори и от хора с висок праг на харесване, ама.. аве, ай лайк!

[Търговецът на кристал]

Съни обикновено пълни залата, но не се харесва на критиката (дето ми иде да им кажа особено изразително да си заврат нещо някъде (особено на някои от тях - поименно). С това явно не е случил, щом не е имало много хора, понеже на него това му е специалитетът - да прави гледаеми спектакли. Явно нещо се е объркало, но определено бих го гледала. Дотук съм му гледала "Алхимикът" (беше много, много, ама много хубав спектакъл), "Пълните съчинения на Шекспир", "Никой не знае, че съм куче" (ако още го играят, идете да го видите, защото ако още не са го свалили от сцена, ще го направят съвсем скоро), "Дуенде", "Вечерен акт", "Мечтата на пътуващия актьор" (прекрасно, играят го в Ателие 313 - абе, вие ходихте ли там последно?) и "Малките плодчета". И сигурно пропускам някое. Единственото, което откровено, искрено и лично НЕ ми хареса, бе "Вечерен акт". Останалите са все сред любимите ми заглавия. Та затова му имам вяра и затова и смятам, че критиците трябва да си извадят главите от д-тата и да се опитат да гледат по-надалеч от собствените си претенции за величие. Затова и вярвам, че "Син портокал" би ми допаднал.

Но от друга страна, не мисля, че би могъл да постави толкова успешно текст като "Приятнострашно", например. Просто има съвършено различна чувствителност, което неминуемо се отразява на естетиката на неговия театър. Но не мисля, че го прави по-малко добър и/или гледаем.

[FloWersOfEviL]

Това е странно.. от тези, които изброи, само за "Вечерен акт" масово чувам добри отзиви. Един пич днес ми каза, че го е гледал 3 пъти и иска пак, хахаха. Абре.. вкусове всякакви, какво сега..

Иначе, не не отидох оня път в "ателието", имах желание за добра постановка, ама никак не ми бе театролно в конкретния ден. Иначе.. разучих всичко, къде е що е, ама.. в последния момент се отказах, хепънс..

[Търговецът на кристал]

И аз за "Вечерен акт" чух много добри отзиви - любим режисьор, любими актьори... Но спектакълът за мен е просто негледаем. Единственото, което ме спря да не си тръгна бе, че бяхме с Оги и това беше първото представление, на което ходихме заедно. Идеше ми или да се разпищя, или да си прегриза вените, честно - а рядко съм чааааак толкова крайна в оценката си.
Честно ти казвам, беше толкова ужасно, че и сега като си спомням, ме побиват тръпки.

Може да съм случила и просто на кофти представление, не изключвам възможността. Ама лошо, лошо, колко пък може да е лошо, ако по принцип е добро? Ще обобщя така: актьорите крещяха без причина през 90% от времето (ама откровено се надвикваха) до такава степен, че ти е физически некомфортно да ги слушаш, опитваха се да правят Чехов смешен, което изглеждаше много изнасилено и самата история беше тегава и скучна и изобщо не може да ти ангажира вниманието. Просто за мен чисто драматургично погледнато, този текст е изключително лош избор от страна на Съни. С друг режисьор - вероятно би могло да се получи нещо, но в този му вид спектакълът е изначално сбъркан и колкото и да уважавам Сънински и да харесвам Жоро Спасов като актьор, не мога да си затрая. Както и да го мисля, не мога да си представя какво би могло да ми хареса в тоя спектакъл (и какво изобщо би могъл да хареса който и да било в него).

Колкото до Ателие-то - преглеждай чат-пат програмата. Мога да гарантирам за "В края на ноември" и "Мечтата на пътуващия актьор" (така и така споменах Жоро по-горе). Другите им неща също са интересни (примерно "Деволюция"), но за тия двете наистина се подписвам, че са много качествени.

[FloWersOfEviL]

"Много шум за нищо"

След като преборих болестта с бургери в Красна поляна И шока от първите 20 минути на представлението (толкова ми отне, за да разбера, че интерпретацията на Българска армия е... меко казано хумористична) успях да се насладя на случващото се на сцената. Да, това не беше Шекспир, да, това не беше и филмът, и, да, много от "шегите" преминаваха границата на забавността и клоняха към простотията, ама.. като цяло ми хареса. Да - не беше такова, каквото го очаквах, но пък.. юбилейно "издание", след 15 години на сцена и 200 представления, че и букет от министъра на културата - не са си за изпускане

[Ер Малка]

Не знам за кои представления съм писала и за кои- не, затова сега само ще отбележа, че втория път, в който гледах "Рибаря и неговата душа" ми хареса. Радвам се, че му дадох друг шанс.
Вече имам и първото си представление, което не изтърпях и не догледах. Десетина минутки преди края на бозата, наречена "Син портокал" станах и си излязох от залата, което не ми се е случвало досега. В "Театър 199" има наистина прекрасни постановки, които си заслужават да се гледат отново и отново, а някои хора няма да ги видят, защото ще са се отказали завинаги от театъра заради тая постановка. Поне тези хора няма да са много, защото посещаващите спектакъла са малцинство.

Обещала съм си да гледам двете представления, които не харесвам- "Син портокал" и "Краят на играта" отново, просто наистина искам да им дам втори шанс, така че по-нататък ще се включа пак. Почти се чувствам гузно, че оставам с толкова отрицателни впечатления от постановка.

[FloWersOfEviL]

Човече.. гледай края на "Син портокал", той преобръща всичко.

[Ер Малка]

Съмнява ме 10-те минути накрая да компенсират 110-те минути отчаяние от живота, света, изкуството, театъра и портокалите, но другия път, живот и здраве, ще си го догледам!

[FloWersOfEviL]

Аре ве, не беше чак толко зле.. нищо не може да се сравни с оная боза с котката в Студио 5...

[Търговецът на кристал]

О, какво е било това, че ми станА интересно?