forum.uni-sofia.bg

Лека нощ и от мен !

Край! Свърши! До матурите вече нямам грижи - тази седмица се справих с класните по БЕЛ и математика, наред с домашните, уроците и изпита по литература в СУ. Е, не съм ли герой!
Тази събота най-после ще наваксам за последния месец учене и ще полея двата изпита!

Що не се направите един чат в скайп, не мога да разбера? И комуникация, и всичко друго ще ви бъде улеснено.

Така сме решили, а и тук може да се включи всеки.
Незнам защо имаш толкова голям проблем с нашите теми? Ако някой от модераторите и админите реши, че не му харесва ще я заключи, нали? Значи всичко е окей! : )

Здравейте хора!
Вчера сте засегнало много хубави теми и мисля да изкажа и своето мнение по тях.

Нафарфори - понеже съм преживявала нещо подобно, но не от човек, с кого съм имала връзка, а от много близка приятелка ще ти кажа какво мисля: ако човек може да те захвърли толкова лесно значи не е държал достатъчно на теб ( аз друго обяснение нямам ) за близктие си хора съм готова на всичко, но когато някой ме нарани по един или друг начин всичко свършва за мен относно този човек или поне вече не го приемам по този 'спеицален начин'. Когато има проблем се боря за другия човек, а ако някой може да ми даде такъв пълен игнор, независимо какво се случва - за мен тоя човек не ме цени достатъчно. Така, че майната му - тези хора не си заслужават. Винаги в последствие разбирам, че това, което се е случило е било за добро, защото те са се връщали при мен, когато се осъзнаят, но вече е късно.
А за края на връзката -според мен настъпва, когато гледаш другия и не чувстваш абсолютно нищо и се чудиш какво си правил с този човек толкова време ( ако краят не е предизвикан от други обстоятелства независещи от хората)

Само с последното ти изречение не съм съгласна.
Защо, когато спреш да изпитваш чувства към даден човек, започваш да се чудиш какво си правил с него. С чувствата не изчезват изживяните хубави мигове и спомени. Този човек е бил част от живота ти и малко или много е изградил част от личността ти, оставил е следа. Бил си с него, защото те е правил щастлив в даден момент и този факт не може да се промени дори когато любовта вече я няма.

Което води до въпроса какво мислете за приятелство след края на връзката. Възможно ли е? Имате приятели, с които сте били романтично обвързани?
По мои наблюдения на мъжете им е много по-трудно да запазят подобни отношение, дори цивилизованият тон често е невъзможен. Жените имаме по-силно желание да продължим да общуваме с дадения човек - най-вече защото не можем да приемем, че цялото време и емоции, прекарани и споделени с някого могат и трябват да бъдат заровени някъде в миналото само защото чувствата вече ги няма.

Sunny права си като се замисля..но всичко зависи от отношенията ти с човека, защото имах много дълга връзка и все още знам, защо бях с този човек, но съм имала и такива, при които след 10 дена се чудя какво правя с този човек - така че всичко е относиелно.
Това с приятелството е много сложно и също зависи от отношенията. Примерно ако сте се уважавали и супер много сте държали един на друг, то това ще остане и след като се разделите - било дори да си честитите рождените дни и да се питате един път в месеца как сте ( говоря от личен опит) също предполагам зависи от начина, по който сте скъсали ако е станало по взаимно съгласие или сте си изяснили причините и т.н. после не е толкова трудно да общувате, но при всички положения съм съгласна, че на мъжете им е по-трудно да запазят добрите отношения, особено ако те са били зарязани, тъй като някой се е осмиелил да нарани "мъжкото им достойнство"

Добър въпрос Alixana!
Аз лично винаги съм се опитвала да запазя приятелски отношения, но имайки предвид нараненото его на мъжете по една или друга причина, не винаги се е получавало. Ако трябва да съм чесна само с 1 бивш съм останала що годе приятелка, ако може да се нарече така.
По мое мнение ако ние сме сложили край на връзката (жените) мъжете много често или разбират това приятелско поведение погрешно, или егото им е наранено и се държат като задници!

Alixana: Не трябва да бъдат заровени в миналото. Те са част от него, но не трябва да се забравят. Ако са били приятни.
А приятелство дали ще има зависи от това по какъв начин приключи връзката и от самите хора. Разбира се, че ако съм предадена не бих искала да запазя приятелство, защото и то, както и връзката, се крепи на доверие, а то ще е изгубено. Естествено, че трябва да се запази добрия тон, да се търпим и да уважаваме общото минало, но приятелство - не.
От друга страна, ако връзката е приключила по един цивилизован начин, ако един от двамата вече не е щастлив с другия и иска да напусне връзката, би било глупаво да не се запази приятелство.

SugarWithSpice: Е, да. Само че 10 дена не е връзка, или поне не сериозна. Говоря за случай като дългата ти връзка.

Bitch много си права! Сакън да не зарежеш някого Аз лично имам около 3-ма бивши, с които имам много добри отношения, но и доста хора, които въпреки изминалия период от време все още се държат като момиченца в началото на пубертета...работата с любовта е много объркана!...

Sunny, ясно разбирам за какво става въпрос, но примерно за някои мои приятели и 1 месец е дълга връзка, но това също е друг въпрос

Сега и аз да задам един въпрос: Колко продължи най-дългата ви връзка досега и как се разделихте?
Моята беше 4 год и 2-3 месеца...

SugarWithSpice, повечето са така, което е адски лошо, защото за да си била с тях значи са били що годе свестни и като започнат с тези дестски истории.... Лошо.. ;D

Мойта най-дълга възка е тази, в която съм в момента. 1 година вече.

SugarWithSpice написа:
Сега и аз да задам един въпрос: Колко продължи най-дългата ви връзка досега и как се разделихте?
Моята беше 4 год и 2-3 месеца...

Тъкмо и аз това да питам Моята продължава и в момента - почти три години. Всъщност тя е и единствената, която мога наистина да нарека връзка.

И как се развиват при вас нещата?

П.С. - Най - лошия край на връзка който сте имали?

При нас? Или всички питаш?