forum.uni-sofia.bg

Дърво, това е много добро.

Аз открих себе си в "Ода за латинския като свободноизбираема дисциплина"
Също и в това двустишие:
Митьо, Митьо, ти, кратуно,
тъпа дървена глава

ъ... мерси

Възникване на норвежката литература

Ровейки се из стари и прашасали документи от древни времена в подготовка за изпитите си, попаднах на следното потресаващо откритие...
Норвежката литература възникнала в един особено студен зимен ден (тогава всички дни били студени и зимни, но този бил такъв в особена степен), когато питекантропът Свен, син на питекантропа Кнут, решил да се облекчи малко от тежкото си ежедневие, прекарвано в ловене на тюлени и елени, обгрижване на косматата си жена и дялкане на петроглифи. Направил го точно ей така:

Пуста, тежка моя карма,
кой проклел ме е така,
кой изпратил ме е, мамо.
в тая ш*бана земя?

В Гърция е днес купоня,
Омир стихове реди,
а в Египет фараоня
се поти с "Дела и дни".

Перси, хети и самнити
някъде са там далеч
и геройски са им дните,
и историята веч

има да се занимава
с подвизите им безчет,
а пък аз съм по-прецакан
и от коалиция "Напред".

Трепах вчера аз тюлени
десет часа ги трепах,
вкъщи ги занесох с мене,
там жената нае*ах,

тя пък толкова космата!
Сто и двадесет кила!
И не знае ни микенски,
ни шумерски писмена!

Утре стягам си багажа,
лодка правя ей сега,
заминавам важен-важен
за Египет с лодка "Ра".

Всичко там ще им разкажа -
че на север вълчи студ
ги очаква да ги смаже,
че очаква ги лобут,

тръгнат ли насам да идват.
Тук култура не живей!
Аз отивам във Египет,
там, де знание живей!

Сбогом, глупави тюлени!
Сбогом, киша, сбогом, студ!
Сбогом ти, космата жено!
Заминавам в Холивуд!

много добро!!
както и другите!

хей, може ли и аз да играя на тази игра? вижда ми се лесно?

Ако не беше

И не ми трябва изобщо надежда,
лъжа е, че тя последна остава.
Защото за нас всичко се свежда
до лудост и пълна забрава.
Аз, когато си тръгнах, измамих
не само себе си, но и тебе,
защото като пейзаж панорамен,
аз ти изпълвах цялото време.

Ако не беше толкова жестоко,
щях да те пусна,
но ти толкова изкусно
ми го връщаш в сърцето, дълбоко...

И не ми трябва изобщо утеха,
или да ме тука оплакваш.
За мен ти бе просто пътека,
по която минах нататък.
Но въпреки всичко те искам,
защото така беше най-сладко,
с красотата и в грешните мисли
и едно истинско щастие кратко.

Ако не беше толкова жестоко,
щях да те пусна,
но ти толкова изкусно
ми го връщаш в сърцето, дълбоко...

Норвежец, по-пълнокръвно описание на Студентски град трудно може да бъде написано. Евала

Да издоиш кравата
каза пенка на мъжа си
ща издоя правата
отвърна тоя на носа си

За ко ме занимава тая
с крави и с обори
аз за дела велики, като рая
мечтая за простори

Пенка пак му вика
де се дяна, мъжо
тоя изрева, па я надвика
тука съм, ма, мършо

Пенка са ядосва, ма си трае
да не яде пердах и днеска
после сама кат е ще си ридае
ще се завие, като че е с треска

Мъжът кравата дои
и обилно се поти
от труд се не бои
макар и да пуфти

Вкара пълна кофа у дома
и видя жена си у кревата
развика се- почиваш ли жена?
я приготвяй мусаката.

Тя приготви мусаката
и сипа му в чиния чиста
а той вдигна си краката
и омириса като триста

Пенка прикри носа си
и изтича от стаята навън
държеше нож в ръката си
заби го в себе си, като на сън

велико!

За моето ли говориш

определено...
ай, ай.. Без да скромничиш!
Гениалността не трябва да се крие..

Да скромнича, да скромнича, колко мога да скромнича :) Мисля, че е по-добре да се залавям с писането...

Светле, моля те, ела ни отърви...