forum.uni-sofia.bg

Gott weiß ich will kein Engel sein

Ivo Penev написа:Gott weiß ich will kein Engel sein

Велика песен!

Балансът нещо ми се изплъзва...

чух се с един човек и едни спомени от зимата нахлуха..

Мила написа:Балансът нещо ми се изплъзва...

Chaotic Evil?

Забързала съм се да променя живота си, уж към по-добро, зная, че правя каквото трябва и искам, и същевременно се чувствам виновна. Виновна пред родителите си, щото имам чувството, че ги изоставям. Пък не е така, знам, че не е така, знам и че те го знаят. Но заедно с това, съм наясно как се чувстват(въпреки че не го показват) от факта, че няма да ме има толкова близо до тях. Просто ми се иска да не се чувстваха по тоя начин.. а няма какво да направя...

FloWersOfEviL написа:Има - лети!

По-добър съвет едва ли ще получиш.

Sunshiiine написа:Забързала съм се да променя живота си, уж към по-добро, зная, че правя каквото трябва и искам, и същевременно се чувствам виновна. Виновна пред родителите си, щото имам чувството, че ги изоставям. Пък не е така, знам, че не е така, знам и че те го знаят. Но заедно с това, съм наясно как се чувстват(въпреки че не го показват) от факта, че няма да ме има толкова близо до тях. Просто ми се иска да не се чувстваха по тоя начин.. а няма какво да направя...

Донякъде и аз съм усещал такова нещо с моите родители и това, което бих те посъветвал, е в моментът, в който си го помислиш това, да направиш нещо спонтанно за тях - да започнеш да им говориш какво чувстваш към тях и колко много държиш на тях. Дори да не си до тях, едно телефонно обаждане наистина може да стори едно малко чудо, според мен.
Известно време си мислих, че не показвам на баща ми колко много държа на неговата оценка и колко много се гордея с него. Той винаги ми е служил за пример, когато става дума за честност и човечност и един ден, когато си седяхме заедно, просто ми стана тежко отвътре и започнах да му говоря. Той си е абсолютен мъжкар и ми каза "Сега какво - искаш да ме разплачеш ли?". Но ме разбра и знам, че не бе напразно това, което му казах. Затова ти препоръчвам да направиш същото - да си го излееш пред тях. После ще се почувстваш много по-добре. И така по малко всеки ден ще им засвидетелстваш това, което чувстваш към тях.

Аз съм го казвала. Постоянно и то, понеже съм от тези, които са в по-приятелски отношения с родителите. Толкова подкрепа и доверие, че става още по-трудно. Просто имам чувството, че ги изоставям. Все едно може да им се случи нещо, звучи глупаво, защото все пак те са родителите, обаче усещането не отминава... Предполагам, че с времето ще свикна.

Напълно съм объркан

напълно изпълнен с непукизъм

Ям ме е че не мога да съм непукист...все ми пука прекалено много...

Deschain написа:Ям ме е че не мога да съм непукист...все ми пука прекалено много...

време и нерви се не връщат, цени си здравето