forum.uni-sofia.bg

Да, но това според мен е момента студенина, за което ти говориш. Nafarforii спомена премахване от живота. Попринцип всеки има нужда от такива моменти, за които ти говориш.

Аз съм човек, който много дава за т.нар. скъп човек и в един момент край, та дори ме дразни самото му присъствие... много пъти съм се опитвала да си обясня от къде идват тези пориви като наистина нищо не се случило... и установих, че всъщност това са натрупани малки неща, които подсъзнателно явно се запечатват в съзнанието и на които не се обръща внимание, и в крайна сметка дори един поглед, една мимика може да бъде капака на всичкото това натрупване на неосъзнати грешчици. И ето от тук реално без да съм се замислила си казвам: "Какво става?- та нали довчера беше всичко наред.", ами не е било наред щом се е стигнало до такава внезапна студенина- самата ни човешка природа и организъм може би я предизвикват, за да ни предпазят от някакъв вид саморазрушение и нещастие.

sunny.v.b написа:Да, но това според мен е момента студенина, за което ти говориш. Nafarforii спомена премахване от живота. Попринцип всеки има нужда от такива моменти, за които ти говориш.

Не,аз съм премахвал хора от живота си , заради моментно отдалечаване...когато човек се чувства неразбран , неоценен и неподкрепен обикновено избира да си тръгне ! Нафарфори , като човек , който си тръгна , мога да ти кажа , че трябва да се бориш и да ''убиеш''студенината ! : )

sunny.v.b написа:Това е въпрос, на който всички бихме искали да си отговорим. Ако един човек е направил такова нещо, значи не е държал достатъчно на другия. Студенината според мен идва с времето, не се появява изведнъж, поражда се от нещо. Понякога единия не може да усети промяната в другия и затова драстичната промяна на поведението идва като гръм. Това не значи, че се е случило изведнъж. Поне това е моето мнение.
Друг е въпроса, ако човекът е несериозен и не може да оцени този до него достатъчно. В тези случаи наистина става изведнъж просто защото характерът му е такъв - егоистичен, търси забавление, използва и захвърля. Отново мое мнение.

Боже, ти си страхотна! Точно това ми трябваше! Вписва се идеално в ситуацията, която е в основата на въпроса ми! 10х

california написа:Аз не съм на мнението на sunny.v.b. .Бил съм студен към хора , които обичам изключително много , само и само защото съм искал да остана сам.Понякога ,студенината има за цел да ти покаже , че даден човек има повече от всякога нужда от теб,но го е страх и избира пътя на самотата.

Най - добре спри да го правиш това - ще загубиш много важни хора по този начин, защото може да разберат погрешно действията ти. И наистина - не ти пожелавам НИКОГА да оставаш сам, камо ли сам да го искаш!

Аз мисля, че веднъж появи ли се и то не мимолетна студенина, а такава, че да искаш да премахнеш човека до теб- няма смисъл да премахваш студенина и да затопляш, защото тя пак ще се появи и то по- силна отпреди- личен опит. Просто скочи и намери човека, който няма да допусне студенината в живота ви/ връзката ви.

Да , дай боже всекиму да намери такъв човек.Но пак повтарям , когато някой си тръгне ( без да е показал , че ще го направи) значи иска да бъде спрян.Никой не осмисля и премисля планове кога да бъде студен...

Размисли и страсти посред нощ! ;D
Нека и аз се включа по въпроса на Nafarforii - Понякога студенината е като защитна стена за хората. Начин за предпазване от бъдеща болка в момент когато усещаш, че зависиш от някой. Поне аз съм на това мнение.

Може би съм твърде неопитен в любовта и затова не разбирам :@

Няма неопитни! Има хора, които не искат да се учат.

Аз имам друг въпрос , в тона на Нафарфори : Кога настъпва края на една връзка , когато реалността ти каже , че няма смисъл или когато сърцето се откаже от нея ?

Защитните стени понякога обаче се превръщат в бариери, който пречат на хората да достигнат един до друг. Ако вярваш на някого, ако си му се отдал напълно ( или доверил в случай с приятел ) не би трябвало да се страхуваш от болка.

Стените понякога са полезни!
А относно въпроса на california - Това вече е до усещане.. Мисля, че всеки път е много различно за всеки!
Личното ми мнение е, че когато идва края всичко става еднообразно. Разговорите ви са еднотипни, дори секса остава на заден план.

california написа:Аз имам друг въпрос , в тона на Нафарфори : Кога настъпва края на една връзка , когато реалността ти каже , че няма смисъл или когато сърцето се откаже от нея ?

И в двата случая може да настъпи край. В първия обаче не е задължително, защото сърцето може да иска да се бори въпреки всичко.

ПС: Разбира се, че са полезни понякога. Но не във всички случаи. Стените имат две крайности според мен. Тази, която ти каза и тази, която аз казах.

ПС 2: Доста интересна тема подхванахме според мен. Или мисля така, защото ми е слабото място ;д

Какви дискусионни теми....Според мен , човек трябва да слуша сърцето преди всичко.Реалността винаги е измамна

Ами да де. Това се доближава и до това, което ти отговорих