forum.uni-sofia.bg

Жмууудеее, всички людее
къртиш, дърво норвежко

Митак, много талантлива сесия си имал, браво!


Лека САЩ и сладки пътища.

- Тръгвам за чужбина, тръгвам!
- Лягай, Иво, стана късно.
(Някой в хълбока ме сръгва.)
- Стига, сомнамбули мръсни!
Оставете ме да пиша!
Искам малко да съм буден!
- Мислите ти веч са киша,
лягай, за да ги прокудиш.
- Стига! Мой си е животът!
Цяло лято ще будувам!
- Цяло лято ще работиш -
в рафта стоки ще редуваш.
- Знам добре какво ще правя,
знам, ще пиете без мене.
Знай, сърцето ми изгаря,
чуя ли да казват "време".
- К'во се жалваш? Я си лягай -
утре имаш да се стягаш.
- Да го .....! Ти се стягай!
Ти със време разполагаш...
- Стига вече си се карал,
мъдро утрото е, знаеш.
Пак си мишката набарал
и с клавиатура лаеш.
- Ах, ще лая и на живо!
И ще хапя, ако кажеш!
- Стига, усмири се, Иво!
К'во опитваш да покажеш?
- Нищо, спи ми се, ще лягам.
И съм тъжен - не е тайна,
кофти е, че заминавам,
нищо, че живеем в лайна...
Точка, падам. Ден денувай
тази нощ в потайни къщища...
- Спи във кош и грош сънувай.
Лека САЩ и сладки пътища.

Приказка
Сомкнутые веки.
Выси. Облака.
Воды. Броды. Реки.
Годы и века. (Б.Пастернак)


Отвъд морето, на брега
сред призраци и сред тотеми
живяла царска дъщеря,
живяла приказна сирена.

Отсам морето, край брега,
сред храмове и сред градини
поели в утринна мъгла
седмина горди кралски сина.

Отвъд морето, край брега
погледнал кралят стар и морен
от мраморната тишина
на най-високия прозорец.

Отсам морето, край брега
видял как кораби потеглят,
видял опънати платна,
море и слънце, и надежди.

Във този ден, във този миг,
във който кралят се завтекъл
принцесата да извести,
че в брак със принц я е обрекъл

във този миг поела тя
през пясъци и през пустини,
през облаци и синева,
през ветрове и дни, години

Поела тя и щом дошъл
със свитата си принцът морен
заварил краля в тишина
тъй все на същия прозорец.

...

Отвъд морето, на брега,
сред плажове и сред пустини
живяла тя, живяла тя
и нищо друго не е имало.

След теб и Данчо, ще удавя Крум и Панчо!
Как да пускам и аз моите мизерни пиянски опити след такива светила?

Шише

"Обичам те!" звучи изтъркано и сиво
а може да е толкова красиво...
Би трябвало да е изискано и стилно,
да е опияняващо и силно,

да е като мотив от песен,
ритъмът му да е лесен,
да съдържа пламък, жар
да има от опасния ти чар...

И нека да не е клише,
и нека да излезе от шише
захвърлено в бурното море
И стигнало до теб - "Обичам те!"

Алеле, Митак!

Ода за Студентски град
Студентски, Студентски, научно море,
на дух неспокоен непреходен храм,
Студентски, ти в моето жадно сърце
навсегда ще светиш със нАучен плам.

Студентски, по твоите равни алеи
замислено крачат на малки ята
на святата нАука бъдните феи,
на вечната младост светите чада.

Студенти, по твоите широки поля
читалища никнат кат гъби след дъжд,
книжарници ведро разтварят врата
за момъка български, млад, вездесъщ.

Той рафтове гледа и клати глава,
какво да си вземе днес? Юнг? Пиаже?
И цъка, и цъка, но маха с ръка,
купува си всичко и беж да чете!

"Миленката" цяла нощ свети в потрес,
там правеха чудни открития пак.
Че там всяка нощ се провежда конгрес,
не знаеш ли, значи си кръгъл глупак.

"Ориента" осъмва във ранни зори
със нечий професорски демонски вик,
припламват във утрото жарки искри -
дискусии водят се в тоз светъл миг.

Научни сътруднички цяла нощ пот
проливат от своите кръшни тела
Не е лесен този научен живот -
трънлива пътека за умна глава!

Студентски - завинаги в мойта душа!
И тъй ще те помня до сетния час
на светлото знание в нашта страна -
светиня книжовна за всеки от нас!

Бреей, браво колеги!!!

Norwegian Wood, много ми харесва това последното, малко ми напомня на едно любимо мое стихотворение на Дамянов, като идея и настроение..
тази вечер нямам сили да прочета назад(много сте писали бе.. много творци, много нещо ) ноооо.. в близко бъдеще с мерак ще видя и назад, за да се изкажа по-подготвена