forum.uni-sofia.bg

Ами... приятна, въпреки, че пак не бяха много лесни, но в стравнение с това, което очаквахме бяха много по-добре.

Няма счупвания

Youtube е даун

Един индивидец (чичка) днес в препълнения влак отказа да си вдигне якето и чантата от седалката до него, че да седне една жена понеже, разбирате ли.. това бил.. ЛАААПТООП! Как така ще седи на пода или горе при багажите.. та това е ЛАПТОООП! Колко смешно ми стана, хахуахаухауаха

FloWersOfEviL написа:Един индивидец (чичка) днес в препълнения влак отказа да си вдигне якето и чантата от седалката до него, че да седне една жена понеже, разбирате ли.. това бил.. ЛАААПТООП! Как така ще седи на пода или горе при багажите.. та това е ЛАПТОООП! Колко смешно ми стана, хахуахаухауаха

Е щом е ЛАААПТОП

Тва е като "черен джиб е с предимство"....

Ахахахаххаахха, мда, нещо такова

Една кола ме блъсна лекичко. До последния момент я гледах как се приближава и се чудех шофьорът ще успее ли да спре. Виждах ужасената физиономия, която мъжът зад волана прави. Но не изпитах нищо. Абсолютно нищо. Беше ми напълно безразлично дали ще ме блъсне колата, дали ще умра, дали ще стигна на време за срещата. Тази сесия тотално ме повреди. А може и да не е от сесията...

lunatic_moon написа:Една кола ме блъсна лекичко. До последния момент я гледах как се приближава и се чудех шофьорът ще успее ли да спре. Виждах ужасената физиономия, която мъжът зад волана прави. Но не изпитах нищо. Абсолютно нищо. Беше ми напълно безразлично дали ще ме блъсне колата, дали ще умра, дали ще стигна на време за срещата. Тази сесия тотално ме повреди. А може и да не е от сесията...

Момиче, добре ли си... кво ти е?

Ако знаех...

Явно не е от сесията.

Трябва да ви разкажа какво ми се случи току що...

Предистория: тази сутрин трябваше да стана в 6 след само 4 часа сън, в резултат на което съм ненаспала се. Най-после се бях добрала до вкъщи, напазарувах от магазина и копнеех да си легна и да се наспя. Все пак, довечера сме на дискотека, трябва да съм във форма.

Първо ми звъни непознат номер по телефона. Пробвах да вдигна, ама връзката нещо се разпадна.
Малко след това се звъни на вратата. От ушите ми започват да се процеждат тънки струйки дим, защото изобщо не ми се занимава със съседи и разни други досадни хора. Пък вече ни преброиха, така че и преброители не очаквам. Отварям вратата, няма никого. Вдигам домофона, ало, кой е, никакъв отговор. Ааа, тая няма да я бъде, на непознати не отварям. Поне да бяха казали "пощата!", да знам, че искат да ни бутат листовки.
След две три минути отново се звъни. Отварям вратата - с лошо чувство, защото явно нямам късмет и който и да е дошъл, е дошъл специално за да тормози мен.

Виждам възрастен мъж, абсолютно непознат. Пита ме, "Силвия?", аз казвам, да, с какво мога да ви помогна?
"Ами имате малко подаръче от Мтел"
и ми подава жълт колет на Спийди, знаете ги.


Благодарих му, влязох си вкъщи. Проверих пратката - подател Мтел, получател аз, всичко точно. Влизам в хола при майка ми, и двете гледаме с ококорени очи Опипвам пакета, нещо меко като текстилно, завито на руло. Това ще да е някаква хавлия ("Уффф..")
Почвам да разкъсвам найлона, отвътре нещо отразява светлината, виждат се някакви ярки цветове, викам си, тия само са ми изпратили нещо надуваемо за лятото.
Доразкъсвам найлона и откривам, че пратката представлява розово поларено одеяло
Ама сладко такова, раирано с лилаво и прочее. Яко. В найлонова раничка за разходка из парка. Шокът преминава в истеричен смях.

Вътре в колета имаше и писмо, адресирано към мен като "лоялен клиент", бля-бля. Любезно са го написали хората. Само дето аз по принцип сметка по-голяма от 10-15лв не им правя. Какъв лоялен клиент съм, не ми е ясно.

И така. Купон.

И кво стана после?

Вернотно спи, не я питай!