forum.uni-sofia.bg

JudyRamone написа:... когато ме ебат

Sieg Heil !!!

JudyRamone написа:... когато ме ебат

Както винаги романтична

гххггаахахах

едно мое нещо, което днес сътворих в "Червената къща":
Аз съм постмодернист.
Моята сила е в белия стих,
моята сила - дебелия стих.
Моята сила е в нямата рима,
моята сила - да няма рима.
Чел ли си за педе.аси?
Пиша аз за педе.аси
Те направили с баща си
мамата е.а си.
Пиша много за лайна.
Мога да си ям лайна
и във НДК
и във БТА
и във КНСБ
и във НДСВ
и във ООН.
Аз съм чукчата гъзар.
Чукчата не е писател,
чукча е поет.

тая нощ нещо ме прасна музата...

Минават годините, хората, вятърът
подритва листа по студен булевард.
Подритват и хората само понякога
останки от своята куца съдба.
Подритват и може би тайно си мислят,
че някога, някъде някой сгрешил,
а после се целят със халосни изстрели
във спомен отдавна ненужен, но мил.
Тъй ходят и мислят. Че някъде, някога
над празното време, калта и дъжда
ще светне забравена, смешна и хубава
и малко, уви, закъсняла дъга.

Norwegian Wood написа:едно мое нещо, което днес сътворих в "Червената къща":

Моля те, не ходи в Червената къща! Това е място за сноби и стари моми, не е за теб!

Norwegian Wood написа:тая нощ нещо ме прасна музата...

Явно е уцелила правилния ъгъл.

Jamesmagno написа:

Norwegian Wood написа:тая нощ нещо ме прасна музата...

Явно е уцелила правилния ъгъл.

аххаха аз това го прочетох като "тази нощ нещо ме прасна в устата" ....

втф е Червената къща? Че ми звучи да не казвам как

Е, баш същото, ама се занимават и с разни ъм... странни арт неща.

Дойдох в София, с надеждата, че съм загърбил мазните бургаски арт-сноби, но уви и тука имало... пак ше ходим на лов с Миро...

Винаги когато

Винаги когато
тогава и както
се знае, че може
макар че не може
без да се знае
че се гадае
когато не хае
говедарчето хитро
пръзаля шейната
кревата оправя
саздърмата нарязва
знае че ще я нареже
затова се опитва
успява с хитрост
макар и със сила
било то и с нож
всичко е хитрост
хитрост, че чак мъдрост
отдалече се тръгва
близо се стига
носът се навира
там дето се бива
защото саздърмата
не била на говедарчето
а на говедарина стар
открива той измамата
и на малкото говедарче
му разкатава и мамата
защото не може така
не може да е така
както е станало за сега
е тъй, ама не може
каза той, защото може
и вярва си, пък и тежи
защото много саздърми
е изял, а който много е ял
много е спал и срал
и от жизнен опит прелива
препълнен по шева се пука
макар да не му пука
защото не хае
той може и да пикае.

Малки думи за през пътя
(дует с Джейн)

Аз искам
да те опозная...
Да видя твоя рай.
За твоя ад
аз много слушах
(това е песен стара).
Аз искам да те опозная, свят!

Затова и моя път се разширява -
до небеса,
виждам вятъра да идва.
Облаци,
птици,
чудеса,
Тук светът ми се разкрива,
малки думи за през пътя,
съчинявам с всички вас...

И аз
пътувам... Надалеч... Светът без време
се преражда в нещо ново – невидяно.
И други стъпвали са тука. Преди мене.
Но за мен е нова...
приказка...
реалност...

Непознати точки, достигам,
намирам себе си, отразен там долу...
Копнея...
Живея...
Постигам...
Всичко старо неизпълнено и всичко ново,
дали да те гоня по облаците като скачам,
или това ще да е...
друга мечта значи?

Не е. Ти си моята мечта –
светът събран във себе си...
и всераздаден...
Аз намерих твойта красота -
във мен самата.
Сега съм аз на ред.

Да ти я давам...

Любимото ми ново стихотворение:

Ако Ралица реши...

Много неща биха се променили,
отзвукът би заглушил всичко в мен.
Ние с теб бихме открили,
тези звуци по-добри от ден на ден.
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...

Тук би било толкова живо,
с толкова цветове (като в очи).
Наистина ли тя е красива,
както я виждаш само ти?
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...

Аз знам бъдещето още от сега -
следва стъпки от радост и сълзи.
Дали бихме спестили тази тъга,
и дали е важно да не ни боли?
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...

Може би е това -
с гръм и трясък,
първо беше шум,
сега всички тук обичат този блясък...
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...

Всички ми казваха истината,
аз просто вярвах, не както ти.
Явно всичко минава от тази страна,
където ти ни превръщаш в шеги.
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...

Колкото бягах, стигнах далече,
преминавах тук всички улици.
И мислех, че няма те вече,
но ти изникваш както преди.
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...

Може би е това -
с гръм и трясък,
първо беше шум,
сега всички тук обичат този блясък...
Или сега тя иска
още светлини в нас,
всичките ни мисли,
всичката ни страст...
Какво повече от нашите души?
Сега всички тук обичат този блясък,
Ако Ралица иска...
... ако Ралица реши...

Кристо, тва за мен ли е? Нали съм казвала, че обичам кратки?