forum.uni-sofia.bg

Ми аз никога не съм казвала "Обичам те", без да съм абсолютно убедена, че го мисля, чувствам и прочее крап (то и затова съм го казвала на толко' малко народ, де - щото е имало и заслужили х'артисти в най-непосредственото ми обкръжение, дето така и не го заслужиха, всъщност). Към момента на казването, поне. И се радвам, че дотук, след като и времето си е казало гледната точка, един вид, ми се струва, че не е трябвало да го казвам само веднъж - на първото ми "гадже", дето ми е по-безразличен от който и да е произволен човек на света. Все едно никога не съм го срещала и познавала и все едно не сме изкарали 2 години заедно. Колкото пъти го срещна (а това става доста често, всъщност), се чудя как съм могла да го обичам/да мисля, че го обичам, но е факт, че докато бяхме заедно, го мислех съвсем, съвсем сериозно.

И не, не мисля, че (повечето) хора го казват просто така, да се намират на приказка (макар сигурно да има и такива, дето си запълват паузите в комуникацията с тия думички) - напротив, убедени са, че е истина. Към момента и за тях. После, когато се погледнат отстрани, може и да им е чудно, странно или смешно, ама на'... либоф! "Либоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня.. И по-кьораф от Стиви Вондар", както се казваше в онази ромска приказка.

Crippled Alice написа:Ако пък кажете, че никога не сте казвали на някого "обичам те", без наистина да го чувствате (не мислите!), направо си лъжете.

казвам! .. ако не броим тия към роднините преди 100 години .. веднъж съм го казвал ии съм го чувствал ии не лъжа

Добре де,другия момент. Аз съм казвала 'обичам те' на момче,но не защото го обичах,дори тогава не го обичах. Но ходехме,той ми го каза..И аз кво...Всъщност как се отговаря на някой,който ти каже 'обичам те',а ти не го споделяш? О.о Слава богу не ми се е налагало след тоя случай,който беше преди години,но помня,че тогава го казах,за да не го оставя момчето да ''виси''. И искрено казано днес ако пак ми се случи,пак няма да знам как да реагирам адекватно...

Аз не искам да ми казват "Обичам те" и да ми се обясняват в любов. Искам сама да го почувствам от действията, отношението, вниманието, начинът по който ме гледа човекът. Съответно и аз съм доста пестелива в това отноошение. Ако някога го кажа, няма да очаквам човекът задължително да ми отговори по същия начин. Дори бих предпочела да не го прави, за да знам, че няма да ми го каже само, защото аз съм го казала.

Sols написа:Всъщност как се отговаря на някой,който ти каже 'обичам те',а ти не го споделяш?

с мерси

Или просто с мълчание. И аз хич не обичам да го казвам това. Горчив опит. Накрая като скъсате и го държат като обвинение срещу теб, "ама ти нали ме обичаше, пък к'во стана ся..." Мдаааа... Така че най-достолепно си мълчиш.

Егатиии и аргумента.. Откога едната любов е достатъчна?

А, де... ама с хората рядко можеш да излезеш на глава, особено в такива ситуации. С думи не се разбирате. Разбирате се само със стол в лицето. И тъй като това последното е леко противозаконно, предпочитам да действам по метода Предвиждай & Предотвратявай (девизът на акушер-гинеколозите, ако не знаете )

Т.е. предпочиташ да раждаш?

Винаги има за какво да кажа "обичам те" на жената, която съм избрал (това, че не го правя е друг въпрос). Иначе защо изобщо съм с нея ?!? Обичта не е обещание или задължение, нито пък пространствено-времева константа.

Без повече "Обичам те" ... Аман - то ще решиш да го кажеш на някого, наистина ще го мислиш, ама то някакво неблагодарно същество..дето даже и две години и кусур ще отделиш от ценния си житейски път.Цък!Следващото "Обичам те" ще бъде заслужено, изтерзано и за него въпросния индивид ще трябва да премине през най-малко 88 кръга на ада.Амин.

Успех да намериш свестен с такова мислене...

А спокойно - намират се.

Къде ги?

Мама му мръсна- само приятелките ми намират такива- при мен не се е появил все още такъв.