forum.uni-sofia.bg

Сега гледам Атила

Mauvais sang (1986) - да остане като нещо по-специално, но малко усилената дължина и преливащата на моменти авангардност го застудиха. Но си е преживяване, много френски и песента на Бауи.

anon is legion написа:Сега гледам Атила

И аз го гледах вчера. Хареса ми. Бях отвикнал да гледам хубави филми по ТВ.

Violent Cop (1989)

Kitano>you

Влюбих се в този филм! Разкошеееен! А саундтрака! Скъсах се да го издирвам, но го няма никъде...

Американския The Grudge - уникално некадърен ужас. Не само че не беше страшен, ами на моменти умирах от смях, особено от подобните на оригня звуци, които издаваше умрялата жълтурка.

Scorpion написа:Американския The Grudge - уникално некадърен ужас. Не само че не беше страшен, ами на моменти умирах от смях, особено от подобните на оригня звуци, които издаваше умрялата жълтурка.

Повярвай ми, познавам много хора, които отказваха да се возят в асансьор, след като бяха гледали този филм.

Изворът на живота
(The Fountain)
Обаче не го хванах отначалото.
Божеееееее....

Реакциите най-често са такива. Ама дай по-конкретно, щото това може да значи много неща. Аз още не мога да си подредя мислите за тоя филм, затова реших, че просто ще си го чувствам. И толкова. Като произведение на изкуството, го намирам за наистина прекрасен - пипнат е идеално, откъдето и да го погледнеш. Като емоция - близък ми е, докосна ме (трудно би могло да бъде другояче), но не можа да ме отнесе. Там вече нещата са субективни. Чудесен, различен филм. Много ми липсват такива.

По темата - от няколко страни ме атакуват да гледам "Ангели и демони". Предвид факта, че "Шестото клеймо" бе единствената книга на Дан Браун, която остави у мен що-годе приятни впечатления (или поне не твърде неприятни, ако трябва да съм точна), вероятно ще се жертвам и ще споделя. Пък и имам някаква необяснима слабост към Том Ханкс. Не бих избрала Юън Макгрегър за тази роля, обаче.

'Странният случай с Бенджамин Бътън'. Странен филм . Но 'мислещ' и това ми хареса

Coraline

Гледайте, горещо препоръчвам!:)

8-ма минута от "Ангели и демони" и се чудя дали да не си лягам и да не си губя младостта с тая глупост. Твърде бутафорен и особено американски. Сериозно - точно бутафорен е думата. И силно подозирам, че не се вадят толкова лесно очи...

Предстои да разбера колко точно харесвам Том Ханкс. Ако все пак догледам филма, ще е само заради него. Дори и само след 8 минути, мога спокойно да НЕ ви го препоръчам.

Търговецът на кристал написа:Реакциите най-често са такива. Ама дай по-конкретно, щото това може да значи много неща. Аз още не мога да си подредя мислите за тоя филм, затова реших, че просто ще си го чувствам. И толкова. Като произведение на изкуството, го намирам за наистина прекрасен - пипнат е идеално, откъдето и да го погледнеш. Като емоция - близък ми е, докосна ме (трудно би могло да бъде другояче), но не можа да ме отнесе. Там вече нещата са субективни. Чудесен, различен филм. Много ми липсват такива.

Ами то... каква друга реакция би могло да има?
Именно, този филм просто се чувства.
И това е най-добрата критика, която може да се даде... не само за филм, а и за изкуството като цяло. Нещо, което можеш да почувстваш.

Аз за последно май си припомних LA Confidential