forum.uni-sofia.bg

Според мен е въпрос на принципи.... Ако имаш приципи и си ги отстояваш, след това няма да се налага да обясняваш на половинката си как 'случайно' си изневерил/а, защото точно тук случайности НЯМА.

Много точно го каза...факт.

Всичко зависи от случая
и е супер тъпо да се правиш на шефа на принципите и
накрая да се червиш и да въртиш засрамено главичката.
Всички сме хора, всички грешим и всичко се случва.
Имай принципи, но не се кълни в тях, защото не се знае от къде ще ти дойде.

Пф, едно от най-смислените мнения до сега! , Бавария

Не сън изневерявала, но не съм от тези, които твърдят, че никога не биха го направили или че не биха простили такова нещо.
Честно казано към настоящия етап не мога да си представя да изневеря на приятеля си, както и не си представям, че той може да го направи, но знае ли човек какво ще се случи след време...

До сега не ми се е случвало

Аз нямам нуждата да изневерявам, но ако ми го направят на мен, ще простя. Трудно, ама ще простя. Наистина сме хора и трябва да си прощаваме, дори това, от което ни е заболяло най-много.

Жено... да не ти идва на главата, че обидата е страшна...

Prudence написа:Аз нямам нуждата да изневерявам, но ако ми го направят на мен, ще простя. Трудно, ама ще простя. Наистина сме хора и трябва да си прощаваме, дори това, от което ни е заболяло най-много.

Съгласен съм. И аз нямам такава потребност, но ако приятелката ми го направи, все ще простя. Понякога се случва, човек да сбърка и затова си има прошка. Не че няма да направя егаси скандала и да й извадя душата. Все пак човек трябва да покаже, че това е нещо нередно, да покаже, че му е обидно, да обясни и точно тогава да прости би било чудесно. Отоношението ми към нея обаче ще се промени, защото такова нещо все пак не се забравя.

Аз пък, ако обичам човека, ще му простя и няма да си имам "едно на ум", то това е истинската прошка, но ако случката се повтори, просто ще си замина. Трябва да се дават шансове, но ако човекът до теб не ги оценява, по-добре ги дай на някой друг.

Имаше един случай в Къцивапцаровото Горчиво - в представянето на двойката съпругът натвърди няколко пъти, че не знаел от кого е детето и през цялото време се държеше все едно мрази жена си и е дошъл в предаването само за да разбере цяла България, че е пачавра. Грозно, та чак сърби. Ако "да простиш изневярата" означава да се превърнеш в озлобено от предателството влечуго като този, не благодаря такова великодушие.

Не, имах предвид безусловно да премахна спомена за това, ако човекът наистина осъзнава, че е сгрешил и иска да се поправи.

Е то и Хитлер сигурно е осъзнал грешката си и е решил да се поправи, като се е гръмнал, нали?

Има ли 1 грешка, то задължително ще дойде 2. А тя задължително води до трета...

А запитайте се друго - откъде идва тази грешка? Изневерите не растат по дърветата, да се спънеш в някоя паднала и да "Сгрешиш". Щом е станало - има причина. Ако тя не се знае и не се оправи, ще се случи пак.

Христо е много прав.
(С изключение на това за Хитлер, може би. )

Kristo написа:Има ли 1 грешка, то задължително ще дойде 2. А тя задължително води до трета...

Не съм много съгласна с това. Опитът ми с еднотипни прегрешения (не говоря само за изневяра, а за всевъзможни глупости, които човек може да направи в една връзка, пък и вън от нея) показва, че ако нещо се е случило веднъж, може и да не се повтори. Но случи ли се два пъти, задължително ще има и трети път.
Неслучайно във футбола гонят след 2 жълти картона, а не директно при първия.

Факт е обаче, че дори и да не повтори (вече конкретно изневярата), обидата е голяма. Тааа... нека не се обръща колата - по принцип - щото после пътищата са много и се почва чудене и ш'си прощаваме ли, или ш'си ходим.
А, да - и съм съгласна с това, че изневерите съвсем не се случват случайно. Ако някой тръгне да ви обяснява как някаква пачавра му е сипала нещо в питието и го е завлякла безпомощен в дома си, където го е изнасилила, да знаете, че вероятно не е било съвсем така. Неслучайно онзи виц за пияницата и жена му ми е изключително любим.