С пълен член е, т.к. е сказуемно определение.
@M. S. Petrusenko:
Интересно е, че сам си си определил въведението като иронично.
"А дали това ще бъде най-великата творба в модерната есеистична литература или просто поредният боклук - ще прецените вие." - тук също личи лично отношение към собствения ти стил на писане.
Не знам в какъв жанр си развил есето, при всички случаи започва свежо... От позицията на обикновен читател /не оценяващ, не критик/ имам съвет. Когато пишеш иронично или саркастично, старай се да не си личи, че го правиш осъзнато, да не се натрапва. Ясно е, че искаш да се хареса, но от това, че си посочил колко е иронично, по-иронично то няма да стане. Остави читателя сам да възприема написаното, не му слагай табелки пред очите.
"което навежда мислите ви към точно обратното" - започваш есето с една мисъл, после правиш завой, отиваш на друга - добре. Но да направиш прехода именно така означава за читателя следното: "Ето, аз знам какво си мислите вие сега, защото много се постарах да си го помислите." Вярно, че есето е с цел убеждаване и въздействие, но си мисля, че ще постигне целта си и ако се дистанцираш от собствените се подходи, т.е. не ги указваш непрекъснато, а просто ги пуснеш в действие. Mного по-естествено ще звучи тогава.
А ако по-нататък в есето си се върнал към темата за софийския боклук, чудесно. Иначе стои леко като кръпка това въведение - от "действията и/или бездействията на нашите управници" скачаш направо на "боклука като едно по-голямо понятие". Като захванеш една мисъл, добре е да я доразвиваш - всяка дума да си тежи на мястото. По някакъв начин да се направи връзката между софийския и вселенския боклук /

/, ако я няма, увисват неубедително.
Това са моите неважни наблюдения, както виждаш, говоря само за стил, не и за съдържание... Mного харесвам иронични и саркастични писания, желая ти успех в тази сфера и... да ти харесат есето.
