forum.uni-sofia.bg

да не е нещо със зърното му

Нито дума не обелвам!

Аз сънувам много шантаво - от време на време практикувам осъзнато сънуване и си направлявам сънищата, когато ми е кеф. Та снощи, като се унасях, сънувах, че в леглото не съм сама, ами има един младеж до мен. Правехме си някакви неща и си говорехме, а той по едно време каза нещо много смешно(което ми е казвал вече наяве) и аз ей така насън си се разхилих и...се събудих. После ми стана тъпо, щото не можах да си продължа същия сън.

Някакъв комикс извратеняк (дълъг черен шлифер с вдигнат ревер, ботуши и филцова шапка), който режеше краката на хората над коляното и ги заравяше до кръста, за да може като се събудят първо да не осъзнаят какво им е направил и чак като ги изровят, да изпищят...

Що съм решила, че няма да ги заболи още като се събудят, не знам!

Оф аз пък нищо не сънувам...

Така. Този сън е документиран на малко тефтерче мигновено щом се събудих, с идеята да не го забравя, защото е пълен с подробности.

Сънувам, че съм довел една приятелска двойка (семейна вече ) в един измислен град - Чаплинград. (Някои хора от форума знаят историята защо се казва точно така. Накратко - идеята е, че аз съм кмет на града, а момичето от приятелската двойка е графиня на съседното на града Графство) Та, посрещам ги на една от главните улици, където надписите са на руски - поне киното, пред което се чакахме, се казваше "Золото". След което тръгнахме нагоре по сравнително широка улица към Градския пазар. По нея се движеха автобуси с номера 10, 16, 17 и 22. Ние се качихме на 22-ката за две спирки - автобусът беше тип "Щайга с колела" или "Каруца с двигател" - рязан модел Икарус, двуврат, с регистрационен номер 1393.
Слязохме пред един ресторант, който се казва (дръжте се!) "Ларка щурата хлебарка" На табелата над входа имаше изобразена уплашена хлебарка с ококорени очи и подвити антени Вътре приличаше малко на китайския срещу Руската църква - червени покривки, дървени столове и аквариум с рибки. Та седнахме и аз си поръчах свинско с гъби в пикантен сос. После започнахме да говорим някакви безсмислици за местност наречена "Жълтия храст", където съм щял да строя завод за стомана.
Изведнъж се прехвърлих на някакво място, обрасло с бурени. В далечината се виждаха панелни блокове, а леко встрани, близо до нас стоеше един силоз за жито. Сега вече стоях с една моя приятелка от ГГФ-то (няма да й казвам името, защото ще си изям боя ) Обсъждахме закон за публичната мастурбация Малко ме е било гнус сигурно, та казах нещо от рода на "Е добре де, малко ли са ни автобусите, та и на улицата трябва?!" А тя ме контрира: "Ти пък! Не знаеш ли, че спермата е полезна - лекува кариеси! "

Разхилих се и се събудих

Олеле Щайгата с колела оранжева ли беше или имаше някакъв по-несвойствен цвят?

Охра с бели врати. Не помня дали не беше претъпкана, на всичко отгоре

Чаплинград изглеждаше точно като руски постсоциалистически град. С панелки, Москвичи, кал и дупки по улиците.

Каква изненада . Липсвали са само опашките пред магазините за хранителни стоки, ама все пак това е Чаплинград, няма такива работи .

Тая нощ нещо... да видим сега, значи...

Сънувам, че излизам от метрото в младост. По някакво стечение на обстоятелствата, на излизане от подлеза съм получила чиния със сготвен зелен фасул в комплект с вилица към нея. Това е в метрото.
Изкачвам се по стълбите на подлеза и пред мен се разкрива гледка: целият тротоар (а той е доста широк) чак до спирката на автобуса, беше заринат със зелен фасул. Е, не сготвен, де. Така, пресничък. Ама заринат, един метър заринат. Хората, включително и аз, приличахме на някакви странни буболечки, повдигайки един крак висооооко горе, за да го измъкнем от фасула и след това премествайки го малко по-напред, за да пропадне във фасула, намиращ се там. А аз на всичкото отгоре балансирах и чиния с ядене, което планирах да изям по-късно.
Е, не ми се получи... яденето, де. Първо, че на един момент разлях част от сготвения фасул върху пресния такъв. Второ, че ми падна вилицата.
Трето, видях как си изпускам автобуса, но нямаше как да го догоня и се отказах.
А като стигнах до спирката, навсякъде отстрани на нея бяха полузаровени кубове на Рубик. Някои от тях формираха общ, голям куб на Рубик. Едно семейство цигани си хареса един такъв и си го взе, а аз ги попитах, вие въобще знаете ли алгоритмите за нареждане на това нещо? И те казаха не. И аз им пожелах успех с невъзможното подреждане на куба без алгоритмите...
И понеже хората около мен поголовно си взимаха кубчета, ей така, навеждаха се и си вдигаха по някой, реших и аз да си взема, и без това стария си вече съм го изтъркала от въртене. Да, ама всички на които попаднах бяха с вдлъбнатини, дефектни или просто нещо във формата им беше със странно предназначение, неотговарящо на функцията на куб на Рубик...

После имаше и други неща, но не ги помня. Скитах се в полето зад Младост... А пък тротоарът при метростанцията беше почистен от фасула и там бяха засяти разноцветни лалета...

Това много напомня на един мой сън, където пътувах в метрото и носех пликче със сладки вътре, при което някакъв дядка ми го открадна . Слезнах възмутена на "Сердика" и вместо ескалатор отляво имаше стълби, които бяха зарити с банани . Много, много банани . Отивах на някакъв купон и за него бяха предназначени сладките, та реших че щом са ми ги откраднали, поне мога да занеса банани и си взех от тези на стълбите .

Съвсем забравих какъв беше съня
Шантавото обаче е, че беше продължение на друг сън от преди няколко месеца

Гледах вчера Генезис за втори път точно преди лягане, бях тотално умрял и ми беше трудно да различавам реалното от фантасмагоричното ;d... Та, напрайх си го инсепшъна на практика, като се събудих в съня си от друг сън : D

Отново сън с частично участие на градския транспорт, лекции и още нещо

Имам приемен студент от Латвия, с който по някаква причина си говорим на немски. С по една дума. Hallo! и така Той е висок, слаб, луничав, с очила. Та решавам да го заведа на една от моите лекции - по градоустройство (много далеч съм от тази сфера в реалния живот) И тъкмо лекцията започва, по едно време го гледам латвиеца - яростно се натиска с една колежка до него (тя по принцип въобще не е грозна ). Аз му виквам: "Pass auf!" (нем. "Внимавай!"). А той ми отговаря: "Чавдар!"

Нещо съм се побъркал с тия рейсове, еййй!

Искам пак да сънувам...