forum.uni-sofia.bg

И все пак защо е наричан така...някакво "невероятно" обяснение се очаква??

Ще се усмеля да цитирам част от мое есе за Славейков,писано в 11 клас:
"...отказът от борбата, в търсене на човека у българина, идеята за постигане на живота чрез надгмоване на страданието. От тези възгледи е белязано и творчеството на един от участниците в кръга „Мисъл"-Пенчо Славейков. Произведенията му са рожба на страданието и самотата, а целият му живот е подвиг на себеовладяването, на себевъзмогването. Явно, за да създадеш нещо велико, трябва да заплатиш цената на огромна болка! Изгубил хоризонта пред себе си, можеш ли да намериш сили да потърсиш безкрайността?
"...В борбата с нещастието той калява волята си и започва да гледа на страданието като велик учител, извисяващ духа."

Ето цялото- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=101547 ;>

Е добре де айде за това напълно изчерпателно обяснение ще ти се поклоня..заслужи си го :p Въпрос: Мотивът за какво се среща както в пролетарската поезия, така и в поезията на Вапцаров?

Пенчо Славейков е наречен Жрецът-войн, защото битува в художественото ни пространство като израз на стоицизма у човешката душа, съумяла да се отърси от мрака на несгодите и да намери в страданието не пагубна стихия, разрушила нравствените устои на индивида, а изпитание за духа, което извисява и облагородява. В миналото жреците са били свързващо звено между хората и божествата, те са изпълнявали особена мисия. Затова може да се каже, че и Славейков, доближил се до смъртта, и носещ цял живот спомените и последствията от миналото, запазва отвъд болната покривка на "мидата" си една силна и борбена сърцевина, едно съкровище, родено от порива за превъзмогване на страданието и израстването и укрепването на духа, опарил се от изпитанията, но и вдъхновен от тях да изпълнява особена и Висша мисия на духовен водач. И така отвъд напуканите парченца мидени късове се крие една божествена перла, която е плод на трагедията, но и дете на едно нравствено пречистване и духовно извисяване.

Оф, много са ми разпилени мислите, грам смисъл не успях да вкарам, ама така е...

Mermay, извинявай, писали сме по едно и също време! Гледам, че поста ми и есето ти са горе-долу насочени към една и съща посока

Иначе основният мотив не е ли за Апокалипсиса?

Аз бих казала "Борбата като Апокалипсис и Сътворение".

Аз бих казала Оптимизмът,визирайки конкретно Смирненски,също така и диалогичната,новаторската форма на стиха?Подкрепям мнението за Сътворението и Разрухата!:Р

Светле,не може да ти се отрече,че здраво учиш:Р

И двете сте прави, но аз по-точно(поне според мен) бих го определил като мотива за тежкия живот... следвашия...вече се изчерпах

Mermay написа:Аз бих казала Оптимизмът,визирайки конкретно Смирненски,също така и диалогичната,новаторската форма на стиха?Подкрепям мнението за Сътворението и Разрухата!:Р

Светле,не може да ти се отрече,че здраво учиш:Р

Не уча здраво, това за Славейков ми е любимата част, ама анализи на произведенията му не мога да правя сега, защото съм забравила всичките. Тепърва трябва да си припомням, че няма време!

Mermay, задавай ти въпрос, изпревари ме с отговора

Хех,добре,малко измъчено,едва ли ще затрудни;)

Кой наш автор е помогнал на Елисавета Багряна да отпечата първите си творби и при вида им казал:"Вече няма да пиша поезия.Българската поезия има откого да се пише."?

Пенчо Славейков?

Try again;)

аахх, не знам и това е....
Далчев?

Подсказка-това си е доста подмамлив въпрос...:РР Не е той;)Чети между редовете;Р

Mermay написа: Кой наш автор е помогнал на Елисавета Багряна да отпечата първите си творби и при вида им казал:"Вече няма да пиша поезия.Българската поезия има откого да се пише."?

Случайно да не е Йовков?