Страница 41 от 45

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 06 Ное 2011, 21:44
от Мила
Kristo написа:
Мила написа:Тц, варненци за любовници, софиянци за другото ;)
Значи за тебе за коледа - Светльо и Пи4...

Та, да се върнем на по-АЛЧНАТА форомка в тази тема... :mrgreen:
Аз ще ги поделя с нея, че не мога да им насмогна и на двамата.

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 06 Ное 2011, 21:45
от Kristo
ама тя иска да я плякат богати...

няма ебиални мъже явно...

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 06 Ное 2011, 21:48
от fak
тя оная е в стаята иначе..


Просто чак сега се замислих, че собствената ни любов минава ПРЕЗ погледите на хората около нас. или поне начинът, по който ние си мислим, че те гледат.
(тъжно :/ )

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 06 Ное 2011, 21:50
от Kristo
ам то не се брои за любов, ако хората не го видят, нали знаеш - туркменска пословица...

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 06 Ное 2011, 22:39
от ayakashi
НЕЖНА ПЕСЕН

Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.

...както е казал Недялко Йорданов

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 00:03
от ники
TLDR

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 15:32
от FloWersOfEviL
Мила написа:
fak написа:
Kristo написа: а то и вас жените, могат грозни мъже да ви плякат, нали? :roll:
тва не е важно!
трябва да са богати ;)
или поне софиянци! :mrgreen:
Бе.. кола да има, пък другото..

:lol:

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 15:41
от Boleyn
Бе...голям...потенциал,кхм,да има,пък другото...

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 17:57
от Търговецът на кристал
Бе... да му пука за вас, пък другото...

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 18:40
от alter ego
Щом шиба, значи му пука, поне докато шиба, вЕрвайте ми! :mrgreen:

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 18:44
от fak
много на философия го обърнахме, ми се струва..

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 18:54
от alter ego
такава е темата :idea:

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 19:46
от Kristo
Философията и любовта имат толкова общо колкото геометрията и чарли шийн...

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 21:05
от ники
Богат, ако може от София, пък с голям "потенциал", че и да му пука... Брей, много претенциозни. и еманципирани

Re: Философски разсъждения за любовта

Публикувано на: 07 Ное 2011, 21:28
от Мила
ники,моля те не бъркай лигните с житейска философия.