forum.uni-sofia.bg

О, да, Sweet November преди 2 вечери ме съсипа. А тъпото е, че исках да си дръпна романтична комедия, забележете, и изтеглих A Walk to Remember и Sweet November. Guess what - и двата са ужасно тъжни и, на всичкото отгоре, са с почти идентичен сюжет (да не кажа, че съвсем се покриват). Малшанс. Така не бях ревала от "What Dreams May Come" (най-трогателният филм за мен) и "P.S. I love you", дето дори не трябваше да го гледам.
Но Sweet November е много... тъжен. Един от филмите, които отчаяно искаш да свършат по друг начин, но знаеш, че така трябва - защото и в живота се случват подобни неща. И все пак... не беше честно.

Т'ва със степенуването не ме кефи.
По-любим любовен от "Планината Броукбек" за мен май няма.

Ами освен Цар Лъв, който вече беше споменат, съм съгласна и за Beyond Borders. Попринцип не ме трогват много филми, но филмът, който всеки път успява да го направи е Edward Scissorhands. Също и The Passion of the Christ, но той май е за друга категория... А последният филм, който почти успя да ме разплаче беше A walk to remember...

Гледайте "Pay it forward" - СТРАХОТЕН ФИЛМ С...УЖАСНО ТЪЖЕН КРАЙ. Аз по принцип не сътм от най - ревливите, но...плаках от сърце на финала на филма.

п.п. Във филма участва и Джон Бон Джоуви.

Няма как да не се съглася с младежът от горния пост. Това хлапенце - Хейли Джоел последният-да-затвори-вратата, прави уникални роли.

Sanctus Espiritus написа:A walk to remember...

Оф, те двата със Sweet November са идеални за следобед, предопределен за романтични "комедии". Как се минах тогава, още ми е леко нелепо като се сетя. Изобщо, май го казах някъде вече, но всички филми с подобен сюжет (тия двата, "What Dreams May Come", "P.S. I Love You", "City of Angels") са нещо, което трябва да се гледа, с надеждата никога да не ти се налага да го изживяваш. И те така... това са.

Да, тук сте писали някои от филмите, които и аз бих посочила.
Нямаше го обаче Into the Wild. Вярно, повечето хора не биха се трогнали от истинската история на един човек, който умира накрая по възможно най-нелепия и глупав начин, но цялото приключение на главния герой е разказано толкова увлекателно и ролята на Природата се усеща толкова добре през целия филм, че за човек, който живее за да пътува като мен, това е филмът!!!
Освен това той не просто разказва, но и отправя послание, а именно:
Happiness is real only when is shared.

Някой спомена "Lilia 4ever" - най-хубавият руски филм въобще, който съм гледала. Толкова истински и тъжен. По руски тъжен.
Иначе за мене класацията води Догвил, макар да съм сигурна, че не всеки, който го е гледал, ще ме разбере защо го смятам за трогателен.
После е Babel, който като цяло НЕ ми хареса, но си е трогателен.

Най-много сълзи съм проливала на P.S. I love you - от началото до края. Но иначе много силно ме разчувства Сибирският бръснар, направо ми заседна една буца в гърлото след него и много силно ми въздейства. Много плаках и на The painted veil, заспах разплакана А знаех какво става, защото бях чела книгата, но независимо от това...

Други тъжни филми за мен са The notebook, Message in a bottle, A walk to remember, въпреки че последният е по-слаб от останалите. Животът е прекрасен, Arizona dream...все филми, на които съм плакала, кога повече, кога по-малко.

Добре ли е да се гледат такива филми? В повечето случаи след толкова рев се чувствам пречистена, но след P.S. I love you ужасно ми се скапа настроението.

След толкова мнения, изписани тук за P.S. I love you... гледах го. Много сълзлив, много сополив, ама почти нищо не ми остана след като го гледах, иначе да, трогателен е.

"Passion of the Christ". Покъртителен...

Braveheart

camel написа:Гледайте "Pay it forward" - СТРАХОТЕН ФИЛМ С...УЖАСНО ТЪЖЕН КРАЙ.

Така е, този филм просто оставя диря в сърцето, която дори да искаш не можеш да заличиш..."Перфектната буря" също е несправедливо реалистичен и затова - адски трогателен.

Life as a house (Къщата на моя живот - да идиотско, знам). Човек няма да се скъса от рев на него, не се развива по линията на патетична любовна история, но според мен е наистина затрогващ.

Търговецът на кристал написа:Бях се зарекла, че няма да гледам P.S. I Love You, обаче стана така, че го изгледах. Много катартичен, голям рев пада, препоръчвам го заради историята - трогателна е, да. Джералд Бътлър също е симпатяга.

Страхотен! Оревах света, когато го гледах, а на приятеля ми му беше
изключително забавно колко съм се вживяла, но му прощавам, защото все пак беше изпуснал първата половина на филма. Вероятно за много P.S. I love you е просто поредният сълзлив американски филм, но на мен страшно ми въздейства.