forum.uni-sofia.bg

най-компетентното мнение до сега

Добре де,аз пак не разбирам..за колко дебели хора говорим тук?
За тия дето наистина тежат 100кила ,или за закръглени,пухкави,с-малко-повече-месце хора и т.н.

шшшей аз тежа 112кг и съм висок 193см и приличам на статуя щото анабола ми дойде в повечко тъй че не ми говори за 50-60 килограмови пухкави женски и как изглежда света през техните очи, щото такива ги подритвам без да искам

Пуснах темата, защото ми е интересно. Освен това, май съм единствената, която не се заяжда тук, просто говоря каквото ми е на сърце. Всъщност поводът да я пусна беше разговор с един човек, който не ме харесва, а би трябвало да застава зад мен на 110%. Това обаче не е ваша работа. И не сте разбрали това за подмятанията: аз мога да имам самочувствие и да се харесвам и приятелите ми да ме харесват, но в момента, в който попадна в друга среда, започнат да ми обясняват - без да съм питала! - за диета, за спорт, за ебимумайката и гениалния метод за отслабване, се сконфузвам. Все едно на човек с космати вежди да му говориш за пинсети... Намирам го за невъзпитано и грубо. И да приемем, че има критерии за красота и здраве, то те не са универсални.


Колкото до този въпрос:
Щом живееш в разбирателство с тялото си и не те тревожат килцата ти,заща аджеба пускаш подобна тема?

искам да отговоря с друг въпрос:
Нужно ли е да съм депресирана, вкисната и озлобена, за да мога да коментирам храненето?

Е добре де!
Ами аз като съм кльоща, ама наистина кльоща, какво? През живота си не съм пазила диета, като съм гладна половин хляб от 830 грама не ми мърда. И пак съм метър и седемдесет и нещо, към 50 кила. Поддържала съм малко по-голямо тегло, но трябва прекалено да се тъпча и просто ми е досадно... И аз мисля, че ще изглеждам по-добре с някое друго килце (но не много) отгоре, ама няма. Един познат ме помисли за анорексичка. Да не милите, че е приятно? Трябва да поискам писмено свидетелство от съквартирантката колко ям и да го размъквам с мене навсякъде. При положение, че съм здрава и се чувствам добре така, трябва ли да се тъпча, само за да не ви се иска да ми предложите баничка, ако ме видите?:roll:

Vintersorg написа:Малко Зло, имам по-добра идея - купи баничка на мен!

Имаш я

Именно. Въпрос на метаболизъм. (това така ли се пише всъщност?)

не е точно така. Преди бях закръглен, в момента съм гърчав.
(=

Мила написа: Колкото до този въпрос:
Щом живееш в разбирателство с тялото си и не те тревожат килцата ти,заща аджеба пускаш подобна тема?

искам да отговоря с друг въпрос:
Нужно ли е да съм депресирана, вкисната и озлобена, за да мога да коментирам храненето?

Ти не просто коментираш храненето,а го коментираш защото си засегната от близък до теб човек,което те е направила нещастна
Нямам какво повече да кажа

По-скоро ме направи ядосана, но... свобода на словото и на мненията.
Не ме познаваш, няма как да изтълкуваш правилно, какво съм искала да кажа. Mea culpa

ps.
И щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат

и аз да се намеся по темата с едно клише : " Здрав дух в здраво тяло"

Мила, вземи хапни една тортичка и се успокой!

Явно те гнете мисъл злокобна, но от такива мисли само глава боли!

хах, не обичам торти:)

Дай ги на мен. Всеяд, какво да ме правиш!

Ако остане искам и аз торта