Не, аз не влязох политология, защото беше модерна, а защото наистина много се интересувах от политика и си представях бляскавата реализация на политолог-анализатор... да речем, че за една година получих отговорите на въпросите, които ме вълнуваха чисто интелектуално и в някаква степен загубих интерес. От друга страна, разбрах, че единствените възможности са свързани със сериозно политическо обвързване и зависимост, а не ми допадаше вариантът да стоя без работа, защото съм на различно мнение от дадено партийно бюро.
И от трета, преподавателката по основния ми политологически предмет, не знам дали влезе и 10 пъти за два семестъра, накрая ни попита какво сме учили, за да знае за какво да изпитва... имах лекции три дни в седмицата, по няколко часа, асистентът се гавреше, даваше да четем текстове, които в никоя библиотека не можеха да се намерят и като му кажехме, отговаряше: "Аз като бях студент и аз съм се мъчил, сега и вие ще се мъчите"... беше пълна пародия, исках да ходя на лекции и да научавам нещо, защото аз през тази една година, не мисля, че научих нещо съществено. И не съжалявам и, че се преместих
Това е е едно от най-смелите и правилни решения, които съм взимала. Идеята ми е, че в личен план може би ми беше полезно, срещнах страхотни хора и животът ми би бил доста по-различен, ако не бях я записала, но от гледна точка на образованието ми... слава богу, че се преместих! Сега имам професия, даже няколко на практика, които мога да върша, ако бях останала, щях да имам доста по-мизерни перспективи.
А интересът, като такъв, винаги може да се задоволи и с книги.
