forum.uni-sofia.bg

didito написа:...Може би не съществува човек или по-скоро момче, което ама наистина да е отдадено с цялото си сърце, мозъче и мисли на едно момиче...

ами... ето ме, съществувам

Съществуват- да! Ама ревността си е ревност, нея като ти е заложена в характера си я проявяваш...

Анна написа:Никак не съм ревнива, защото не виждам смисъл. Както се казва: Ако обичаш нещо, пусни го на свобода и ако се върне, твое е, ако не, никога не ти е принадлежало. Моята половинка е свободен като птичка и засега не проявява признаци че иска да отлети нанякъде.

На теория добре, но обикновено "половинката" го разбира като липса на чувства и заинтересованост

Може и да съществуват принцове, но звучи фантастично, а реалността е съвсем друга. Boromir, да разбирам ли, че си сляп и дори мъъъничко не би се заинтригувал от някоя друга освен момичето до теб? Не говоря за изневяра, просто мислите ти да се отклоняват...Много се съмнявам да ти кажа. Разните му там плакати, филмчета, каналчета, клипчета, разхождащи се къси полички и т.н. Да не пожелаеш друга, да не помислиш за друга, да си отдаден изцяло на едно момиче с всичките си мисли и вибрацийки на тялото и душата си??!?!? Както се казва, прекалено хубаво е, за да е истина.

И прекалено нечовешко.То ако има такъв човек,сигурно нещо ще му е сбъркано.Наистина ли вярвате в тази нереалистична,безкрайна,всепоглъщаща любов?!Защо един мъж да не поглежда понякога встрани?Нали трябва да е компетентен,да изисква по нещо и от неговото момиче,а пък тя да има стимул и да се стреми към по-добро!Същото важи и за нежния пол,който не винаги е толкова нежен .А ревността си е в реда на нещата.Представете си сега да живеете с някого,да го обичате,той да твърди същото ,обаче винаги да ви дава пълна свобода.Да не реагира,ако дори открито флиртувате с някой/я и изобщо-"обичам те" само на думи.Е,приятно ли ще ви е?!Ревността според мен е неделима част от любовта.Дори понякога може да укрепи даден връзка.Само искам да уточня,че говоря за нормална ревност,а не такава граничаща с ненормални психически състояния или параноя.Всеки от нас е или ще бъде принцът или принцесата на някого,но просто няма защо да се бори с човешкото в себе си,right?

Sw1tched написа:

Анна написа:Никак не съм ревнива, защото не виждам смисъл. Както се казва: Ако обичаш нещо, пусни го на свобода и ако се върне, твое е, ако не, никога не ти е принадлежало. Моята половинка е свободен като птичка и засега не проявява признаци че иска да отлети нанякъде.

На теория добре, но обикновено "половинката" го разбира като липса на чувства и заинтересованост

Тази теория върви добре на практика вече пет месеца. Прав си обаче, замисляла съм се за това и се опитвам по всички други начини да му показвам колко много значи той за мен, просто не чрез ограничения.

Не говоря за изневяра, просто мислите ти да се отклоняват...Много се съмнявам да ти кажа. Разните му там плакати, филмчета, каналчета, клипчета, разхождащи се къси полички и т.н. Да не пожелаеш друга, да не помислиш за друга, да си отдаден изцяло на едно момиче с всичките си мисли и вибрацийки на тялото и душата си??!?!? Както се казва, прекалено хубаво е, за да е истина.

И не трябва да е истина. Ако погледът и мисълта ти не се отклоняват дори и за секунда ти просто наистина не си човек. Важното е просто никога да не довеждаш подобни чувства до действие (очевадно зазяпване, флирт или реална изневяра) което ще нарани човека който обичаш.

Я да кажа и аз нещо.
Много съм ревнив. Направо.. всъщност понякога се шегувам за това, но неусетно с разговора (защото при всяка наченка на ревност си говорим с момата) шегата прераства в раздразнение и съответно изблик на ревност от моя страна.
Малко ми е трудно да спра да го правя.
Но съм свикнал да й казвам всичко и ако започна да премълчавам това, че нещо, което тя е направила не ми харесва, да речем, ще е по-лошо.

Без да искам да обидя когото и да е -
ревност изпитват хората, който не са сигурни в себе си.
Демек мислят, че няма да могат да запазят човека до
себе си.Че не са достатъчно добри за него и той ще
ги смени при първа възможност.С други думи споко.
Ако е сериозен/а и е намерил/а нещо в някого
няма да го остави просто така!
Естествено то си има някакви граници.Не може да гледаш
как някой ти сваля гаджето, нали?!

Паган не би трябвало да обиждаш никой, защото си....прав.
Но пък и ревността, от време на време би могла също и да поласкае човека до теб...

[quote="Паган"]Без да искам да обидя когото и да е -
ревност изпитват хората, който не са сигурни в себе си.
Демек мислят, че няма да могат да запазят човека до
себе си.Че не са достатъчно добри за него и той ще
ги смени при първа възможност.С други думи споко.
Ако е сериозен/а и е намерил/а нещо в някого
няма да го остави просто така!
Естествено то си има някакви граници.Не може да гледаш
как някой ти сваля гаджето, нали?! [/quote
И аз съм на същото мнение като тебе.

Паган написа:Без да искам да обидя когото и да е -
ревност изпитват хората, който не са сигурни в себе си.
Демек мислят, че няма да могат да запазят човека до
себе си.Че не са достатъчно добри за него и той ще
ги смени при първа възможност.С други думи споко.
Ако е сериозен/а и е намерил/а нещо в някого
няма да го остави просто така!
Естествено то си има някакви граници.Не може да гледаш
как някой ти сваля гаджето, нали?!

that's right

Предполагам, че е нормално, когато не виждаш даден човек дълго време и да ревнуваш по - често. Все пак другите могат да го видят, да го докоснат, а ти не... Този вид ревност е по-скоро дразнене, безпомощност, желание!

има една такава приказка:
невидени очи се забравят..
за съжаление има нещо такова

Аз пък не мисля,че е така и все пак това ме кара да изпитвам ревност

по-добре прикривай чувствата си, защото иначе по-лесно ще те наранят, химера (приятелски съвет)