Публикувано на: 25 Фев 2007, 23:36
Това предаване е социално зло 
Dream of Californication...pora_e_priqtel написа:Това предаване е социално зло
Страница 5 от 6
Публикувано на: 26 Фев 2007, 20:01
Публикувано на: 26 Фев 2007, 20:40
В това малоумно шоу бях статист 
,пълна простотия е 
,пълна простотия е Публикувано на: 27 Фев 2007, 00:27
Хахаха...горката Наталия...оплюхте й шоуто 
Публикувано на: 29 Май 2007, 22:47
Това е лигаво дори и за мен ... а аз съм ужасно романтична ,прекалено изкуствено е и един вид "дай да ни видят"
Публикувано на: 30 Май 2007, 11:30
Ооо не ми напомняйте... На мен ми 'правиха'. Беше един от най-ужасните, стресиращи и подтискащи моменти в целия ми живот. Дори не искам да си спомням. А онази Наталия тръгна да бяга към мен с онзи микрофон направо ми идеше да потъна в дън земя 
Публикувано на: 30 Май 2007, 11:35
явно е било от някой досадник или тип,който не искаш
Публикувано на: 30 Май 2007, 12:22
Всъщност не беше от момче... не беше от някой близък, а от Наталия... Т.е самото предавани ми/ни правеше "Море от любов". Историята е дълга и широка и ако искате ще разкажа 
Публикувано на: 30 Май 2007, 12:23
дааааа на мене ми е интереснооо 
)))))
)))))Публикувано на: 30 Май 2007, 13:24
Преди 2 години, на 7 март 2005 малко преди началото на първия час, една съученичка почина... в ръцете ми. Казваше се Катя и е била болна от неизлечима болест, но ние не знаехме. Тогава бяхме само на 16. Можете да си представите какъв шок беше за всички нас. Нужно ни беше адски много време, за да го преудолеем. След 1 седмица решихме да направим нещо, което да ни сплоти, което да ни накара да преживеем болката и в същото време да се опитаме да помогнем на някой друг, болен от същата болест. Болестта се нарича Таласемия-майор, но не ми се обяснява какво точно представлява.
Аз и още 3 приятелки решихме да организираме благотворителен концерт и да помогнем на едно момченце, болно от същата болест, на което му предстоеше костно-мозъчна трансплантация в чужбина, но му бяха нужни 10 000 лв. за престоя в Израел. Момчето се казва Валентин е тогава беше на 9г.
Написах дълго писмо и го претихме където можехме да се сетим - фирми, спонсори, телевизии, вестници. Първи се отзоваха в-к 24 часа и публикуваха писмото във вестника. То стана и писмо на месеца и от там спечелихме 100 лв. Публикуването в 24 часа помогна адски много за реализирането на концерта. Сами се отзоваха Вероника, Драго чая и разни местни групи. Успяхме да се свържем с Веселин Маринов и той се съгласи да участва в концерта.
Идва ред и на Наталия Симеонова. Не помня точно кога беше, но ми се обадиха от 24 часа да дам едни документи. Разбрахме се да се чакаме на пощата към 4 часа следобяд. Явно беше уловка, защото репортерката я нямаше, а на нейно място съмнително стоеше една жена с камера. В това време се появи и Наталия, която тичаше към мен с голям букет цветя и онзи омразен микрофон. В това време си помислих, че бившия ми прави "Море от любов", защото няколко месеца преди това се бяхме разделили. За щастие не беше той. Наталия прочела статията в 24 часа и решила да помогне. Предложиха ми да поканя някой известен певец на концерта чрез предаването. Катя, момиченцето, което почина, обичаше много Графа и той беше първия за когото се сетих. Записахме въобщението към Графа и на 13 май бяха снимките в София. Разбира се, той прие и концерта се състоя на 28 юни.
Няма да ви описвам мъките покрай събирането на парите, продаването на билетите и цялата огранизация, която я поехме аз и моя клас. Никой не вярваше, че едни 16 годишни келеши ще се справят, но ние успяхме. Когато на 28-ми застанах на сцената, защото бях една от водещите, не можех да повярвам, виждайки цялата зала "Васил Левски" гр. Велико Търново препълнена... Имаше повече от 2500 човека. Концерта мина страхотно. Събрахме около 6-7000 лв - 5000 от билетите и 1000 и нещо от спонсори. Изпратихме ги веднага на Вальо, но за нещастие първата операция беше неуспешна... Това беше поредния удар за всички нас, но поне доказахме, че когато доброто ни обединява, можем да направим и чудеса...
Това е...
Аз и още 3 приятелки решихме да организираме благотворителен концерт и да помогнем на едно момченце, болно от същата болест, на което му предстоеше костно-мозъчна трансплантация в чужбина, но му бяха нужни 10 000 лв. за престоя в Израел. Момчето се казва Валентин е тогава беше на 9г.
Написах дълго писмо и го претихме където можехме да се сетим - фирми, спонсори, телевизии, вестници. Първи се отзоваха в-к 24 часа и публикуваха писмото във вестника. То стана и писмо на месеца и от там спечелихме 100 лв. Публикуването в 24 часа помогна адски много за реализирането на концерта. Сами се отзоваха Вероника, Драго чая и разни местни групи. Успяхме да се свържем с Веселин Маринов и той се съгласи да участва в концерта.
Идва ред и на Наталия Симеонова. Не помня точно кога беше, но ми се обадиха от 24 часа да дам едни документи. Разбрахме се да се чакаме на пощата към 4 часа следобяд. Явно беше уловка, защото репортерката я нямаше, а на нейно място съмнително стоеше една жена с камера. В това време се появи и Наталия, която тичаше към мен с голям букет цветя и онзи омразен микрофон. В това време си помислих, че бившия ми прави "Море от любов", защото няколко месеца преди това се бяхме разделили. За щастие не беше той. Наталия прочела статията в 24 часа и решила да помогне. Предложиха ми да поканя някой известен певец на концерта чрез предаването. Катя, момиченцето, което почина, обичаше много Графа и той беше първия за когото се сетих. Записахме въобщението към Графа и на 13 май бяха снимките в София. Разбира се, той прие и концерта се състоя на 28 юни.
Няма да ви описвам мъките покрай събирането на парите, продаването на билетите и цялата огранизация, която я поехме аз и моя клас. Никой не вярваше, че едни 16 годишни келеши ще се справят, но ние успяхме. Когато на 28-ми застанах на сцената, защото бях една от водещите, не можех да повярвам, виждайки цялата зала "Васил Левски" гр. Велико Търново препълнена... Имаше повече от 2500 човека. Концерта мина страхотно. Събрахме около 6-7000 лв - 5000 от билетите и 1000 и нещо от спонсори. Изпратихме ги веднага на Вальо, но за нещастие първата операция беше неуспешна... Това беше поредния удар за всички нас, но поне доказахме, че когато доброто ни обединява, можем да направим и чудеса...
Това е...
Публикувано на: 30 Май 2007, 13:36
наистина страшно тежък период ,това просто е ужасно,което ви е сполетяло.
Но много се възхищавам на упоритостта в желанието да помогнете и че сте успяли все пак да направите едно такова добро дело.Наистина това е достоен пример,жалко само,ч4е хората сме сплотени най-ве4е когато ни сполетят бедиПубликувано на: 30 Май 2007, 13:44
За жалост е така. Никой не вярва, че може да му се случи нещо лошо. Все се чудя какво щеше да стане, ако знаехме. Може би беше по-добре така... Отнасяхме се с нея като с равна и НИКОГА не сме я съжалявали. А това е много важно за човек, който знае, че му остава малко. А на нея никога не й личеше, че е тъжна или отчаяна... просто беше достойна за възхищение...
Публикувано на: 30 Май 2007, 15:50
Това е една изключителна история!
И аз ви се възхищавам. Това са основите на гражданското общество- ако имаше повече хора като вас, ако учениците се занимаваха с такива неща вместо да пушат в тоалетните и медиите да отразяваха това, а не поредните глупости на некфи чалгаджийки, всичко щеше да е толкова по-истинско...
Възхищавам се на такава активност!
Браво!
Публикувано на: 22 Юли 2007, 17:12
А. Знам тази история. Бях гледал точно това издание на "Море от любов" с вашето участие. Много е хубаво наистина, че има активни хора като вас, които правят НЕЩО. Достойно за уважение. На фона на такива дейности, всичко останало изглежда много кухо и повърхностно.
Публикувано на: 01 Сеп 2007, 22:55
отврат